Mar
Сънувам сън за щастие докато навън листата капят
Не очакваш нищо особено –
някой който ще те гледа
и с разнищени коси
ще размества светофарите
за да не си строшиш носа
на паважа
когато внезапно ти се прииска
да пресичаш на червено
ще свали оковите
до глезените ти
една по една
бавно като
дантели
и ще види
че под намордника –
кървиш
Съзерцание по залез
Едното
голо
съзерцание…
И няма
няма такава тишина
като в целувките
измислени
по залез
И няма
няма такава красота
като в онуй което
никога няма
да погалиш
Как се сяда до ухапана жена
Не се сяда
Ако ти стиска да говориш –
говорѝ
разголи душата си
каквото и да става
не оголвай зъбите си
Ако ти стиска да я гледаш –
гледай
но гледай само да е
когато тя не те гледа
И гледай само
да не пламнат ноздрите ти
да не се разширят зениците ти
да не лъснат ноктите ти
с лъст
че един поглед на вълк и ето
душата ти ще разпилее из вселената
душата ти
ще разпилее
из вселената
Но най-вече –
протегне ли ръка към теб
каквото и да става –
не захапвай ябълката ѝ
Сън в лятна нощ
Да те намеря би било добре
но да ти призная честно
Изконно мое право
е единствено
да те измисля
Ти после в сънищата си
прави със мен
каквото
си поискаш
Кажи на птиците си да не идват повече
Кажи на птиците си
да не идват повече
да не ми носят в човките си
съновидения за пролет
обещания за светове
в които и светът не вярва вече
да не ми разказват
лъжесвидетелства
че някъде далеч отвъд
насред океаните имало земя
насред снеговете имало цветя
насред смъртта имало живот
Кажи на птиците си
да не идват повече
да не сипят звезден прах
по лицето ми
маслинови клонки
в скута ми
в скута ми където
всичко вехне
в скута ми където
пазя на птиците перата
пера от които
си шия
криле
Автор: Цветелина Манова
