“Пред дулата на пушките” – Евгени Кондов

Стихотворението “Пред дулата на пушките” донесе специална награда на Евгени Кондов в конкурса “Забравеният език” 2025.

---

ПРЕД ДУЛАТА НА ПУШКИТЕ

Стоя изправен пред техните пушки
и пред изпълнените им с омраза души.
Последните ми думи ще слушат.
Истината не може да се унищожи:

“Аз воин бях в конницата на Аспаруха,
латински ризници сякох с моя топор,
оживях едноок от Самуиловата разруха
и от Шишмановия сетен отпор.
На дръвника си сложих главата,
летях с Хвърковатата чета възбог,
с Апостола се хвърлих в борбата,
за да пребъдва вековечният български род.
Нищ и бездомен, но с вяра в душата,
в планинските дебри с хайдутите бях,
на Шипка дет’ гинеха хиляди братя,
до последната битка останах със тях.
…Далек заглъхна Аспаруховият боен вик,
защото вашата душа е с мъст пропита.
В забравата захвърлихте вий подвига велик,
а игото оставихте под пепелта зарито.
Сега, на бърдото, до бялата глогина,
пред пушките стоя със вързани ръце,
съзирам погледа ви гузен и изстинал
и яростно треперещите ви нозе.
Желаете вий вярата ми да сразите
и да почитам новите ви “божества”?
Желаете вий истината да сломите
и да приема вероломната ви лъжа?
Стреляйте! Сърцето ми чака.
В зеления слог ще падна, знам.
Кръвта ми ще обагри земята,
но величавия мой български род
аз нивга не ще да предам.”