Стиховете на Ивалина Пенчева

Стиховете на Веселин Веселинов

НЕНАЧЕНАТА МОЯ ЛЮБОВ,

сиромашка,

как болиш от желания лесно чупливи,

отрезвяващи,

аскетични,

вакханални във същото време…

В катаклизмени мигове несподелима

и с венец от бръшлянови клонки закичена,

запокитена в змийско гнездо,

от отровата правиш си кюрасо,

с разказвача на стари истории го изпиваш на екс

(без наздравици и патетика).

Във абсурда повярвала,

декламираш поезия нему,

но… нечута,

омърсяваш таланта си меден накрая.

Неначената моя любов,

натрошена на нещастни парченца,

бяло зрелище хлебно за тълпата свирепа.

Някак ловко-неловка

като разум безумен,

сякаш песен цинична сред гробище,

болен вопъл на смешните мимове

в мене раззинал се,

като град изоставен

без хранилка за птици,

без молебен за дъжд

и без огнени църкви,

ти – олтарна икона,

пъстролика и предана,

ме измъкваш от дявола крадешком.

Само ти допотопна поанта на всичко си!

ПЕТ ОТ СЕДЕМ

При всяка извивка неволна

на моя стремителен път

пресрещаш ме хищно-разголена

с цветята на своята плът…

Димчо ДЕБЕЛЯНОВ

Абаносовите меандри на тялото ти

с екзотичната своя извивност –

енигма

греховна –

неволно събуждат у мен:

чревоугодника,

скъперника,

похотливия,

гневливия

и даже завистливия,

но нивга горделивия

или ленивия…

Веселин Веселинов

664 Views
error: Content is protected !!