НЕНАЧЕНАТА МОЯ ЛЮБОВ,
сиромашка,
как болиш от желания лесно чупливи,
отрезвяващи,
аскетични,
вакханални във същото време…
В катаклизмени мигове несподелима
и с венец от бръшлянови клонки закичена,
запокитена в змийско гнездо,
от отровата правиш си кюрасо,
с разказвача на стари истории го изпиваш на екс
(без наздравици и патетика).
Във абсурда повярвала,
декламираш поезия нему,
но… нечута,
омърсяваш таланта си меден накрая.
Неначената моя любов,
натрошена на нещастни парченца,
бяло зрелище хлебно за тълпата свирепа.
Някак ловко-неловка
като разум безумен,
сякаш песен цинична сред гробище,
болен вопъл на смешните мимове
в мене раззинал се,
като град изоставен
без хранилка за птици,
без молебен за дъжд
и без огнени църкви,
ти – олтарна икона,
пъстролика и предана,
ме измъкваш от дявола крадешком.
Само ти допотопна поанта на всичко си!
ПЕТ ОТ СЕДЕМ
При всяка извивка неволна
на моя стремителен път
пресрещаш ме хищно-разголена
с цветята на своята плът…
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Абаносовите меандри на тялото ти
с екзотичната своя извивност –
енигма
греховна –
неволно събуждат у мен:
чревоугодника,
скъперника,
похотливия,
гневливия
и даже завистливия,
но нивга горделивия
или ленивия…