Apr
Поезия
Стиховете на Ким Джаксън
ИСКАШ ЛИ?
на един приятел
Искаш ли да бъда фея,
за да сбъдна твойте розови мечти?
Тиквата в каляска да превърна
и с мене над света да бродиш ти.
Искаш ли да бъда птица?
Да усетиш свободата на моите криле!
За да спуснем отвисоко по една усмивка
на всяко страдащо, отхвърлено дете!
Искаш ли да бъда буен огън,
за да стопля премръзналото ти сърце?
И да почувства то в хаоса огромен
сигурноста на две приятелски ръце!
Искаш ли река да бъда?
Тиха, буйна, всеки ден различна.
Да ти нося чистота и свежест
и радостта в очите ти да е безгранична!
Искаш ли да бъда песен?
И денят ти от зори да огласявам.
С теб да бъда лято, пролет, зима, есен
и надежда в сърцата да дарявам!
В живота ти желаеш ли да бъда,
като фея, птица, огън, река или пък песен?!
Тъгата в радост да превърна
и пътят ни през света да стане лесен!
ПРОСТИ МИ
На моят Анхел
Сутрин, щом от сън се върна
и очите ми погалят слънчеви лъчи,
не се усмихвам, утрото не поздравявам,
а в тишината шепна: “Моля те, прости!”
Прости, че днес без теб отново
ще дишам и прегръщам красотата на света.
Прости, че ще се наслаждавам
на морето, вятъра и ще посрещна пролетта.
Прости, любов, прости ми, ако можеш,
че не чух ни воплите, ни молещият глас.
Прости любов, че не можах да съм до тебе
в най- тъмния, в най-страшния ти час.
Прости ми всяка песен, всеки трепет,
всеки порив, всяка сбъдната мечта.
Прости ми всяка малка радост и утеха,
прости ми всяка земна суета.
Прости ми, за да мога утре
да продължа борбата, да вървя напред.
Прости, за да не почернее ми душата
и от снежинка волна да не се превърна в лед.
Прости и знай, че друга обич нямам.
Не аз избрах си този дълъг път.
Прости и моля те, сънят ми сгрявай,
за да се завърна силна в общият ни кът.
Автор:
