Поезия от Симона Якимова

Поезия от Симона Якимова
Reading Time: 2 minutes

Силата на мита

Оракул славен, хитроумен

Каза следната мълва:

Че сляп герой разумен

Има мъчната съдба

 

Горгона Медуза да сломи

 

Тръгва той от боговете воден

Ето стига вече

Горгоната с погледа студен

И кръвта спира тече.

 

Ала сляп нали е той

Няма как да види

Усеща я само, говори й славния герой

Тя отвръща с думи мили

И любов разцъфва в този миг,

Когато умът разкъсва всеки мит.

 

***

Кукувиците

вървят насред път;

ухажват свободата,

страхуват се от дома.

 

***

Да те нарисувам ли?

Нека бъдеш залез над нивята

С нюанси повече от въпросите,

Но по-малко от звездите.

Когато да преливаш е изкуство,

а да чезнеш – талант,

бъди къща на кръстопътя

с характера на нощна твар

и душа – яркостта на слънцето,

докосващо кипарисите.

Табелите към теб

Нека бъдат български,

А думите по италиански звучни.

Лилави синини ще те красят

От сблъсъка на хиляди вселени.

Ще дойдеш ли,

Ходещ по вода,

За една последна скица?

 

***

Свобода

Не би я Данте никога възпял

Само с поглед те повлича в Ада.

Тя не гори, не е ли кожата й мрамор.

Душата й най ми е богиня.

 

Вакханка изпаднала в лудост

Живее живота, както живее я той

И се бори поне докато единия умре.

 

***

Аз съм бял лист;

Тефтер пълен с било и небило.

 

Календар;

Дати задраскани и недошли.

 

Аз съм денят, който расте,

А после нощта, когато се завръща.

 

Комар пред удивлението на затворен прозорец,

Но и душата му скрита в крилете.

 

Несвързани мисли.

Съвършенството е покосено

 

***

Пръсти умели будят горите.

Еньова лудост избра.

Танц лунен омайва ни очите.

Щурците ти шепнат ела.

 

***

Недодялана скулптура на гений

Започнат и забравен труд

Ваяна идея, замисъл на земний

Изнурен и нетраен дух.

 

Змей да бъдеш вечен си роден.

Слънцето в ръце да носиш

Длъжник вовеки, бог безплоден

Знаеш много, живот просиш.

Автор: Симона Якимова 

95 Views