“Градска готика” – Брайън Кийн

Мотая си се аз между стелажите в библиотеката и ми попада това бижу. Една хубава кървава ръчичка ми маха да я поема. Е, направих го и не съжалих.

Всички знаем, че всеки град има своите тъмни тайни и градски легенди. Не веднъж, като малки, са ни плашили с разни страшни истории за някои местенца из града, но в тази книга нещата стигат до едно друго ниво. Ако сте гледали „Погрешен завой“, то това си е той, но в градски условия.

Брайън Кийн ни повежда на едно смъртоносно пътуване, от което надали някой ще оцелее. След първата страница, сплетърпънкът започва да ни връхлита с яростна сила.

За незапознатите с термина „сплатeрпънк” ще поясня – това е хорър, който не залага толкова на психологическия страх, колкото на чисто физическото отвращение. А в „Градска готика“ това го има- брутално насилие, разнообразни секрети, черва, размазани мозъци, извращения, гаври с трупове. Абе от всичко има в доволно количество.

Сюжетът е ясен- група тийнове се нахакват в гетото, колата им се разваля и вместо да се сбият с група чернокожи, решават да се скрият на най- непривлекателната къща в гетото. Ето тук вече става веселбата. Къщата е капан от който няма излизане.

И оцеляване!

Обитателите не са много по гостоприемството. Някакви си изроди-канибали ги погват по лабиринта и започват да ги избиват един по един, за да си направят я костюмче от кожата на някоя мацка, я пастармица от човешко. Абе веселба е.

И всичкото това насилие е описано до най-малкият детайл.

На мен ми допадна книжката. Можеше финалът да не е толкова постен, и да се рагърне още малко, но авторът е искал да ни спести още малко насилие. Не че това, което беше вместено в тези 256 страници не беше достатъчно де.

Та, ако сте със слаби стомаси и ви се гади дори и да видите капчица кръв- не е за вас „Градска готика“. Ако обаче нямате нищо против едно хубаво извращение, то тогава грабвайте книжката.

После ще имате друга представа за тъмното.

Обещавам ви!