Oct
Поезия
Поезия от Кристина Тотева
ДНЕС МИ Е ПРАЗНИЧНО!
Днес ми е празнично!
И нежно, леко.
Не се претрупвам с лошите думи.
Дори и не поглеждам лошите очи.
Не мисля за утре. Днес е днес.
Не мисля за бурите, облачните дни.
Днес слънцето грее-
силно, ярко, заслепяващо.
Днес слънцето грее за мен.
Днес съм жива, дишам, мисля.
Днес съм в дъгата. В празничната дъга.
В най-яркият и нюанс и
най-наситен с радост.
Днес съм аз!
Днес ми е празнично!
В ЕСЕНТА
В есента е мило, причудливо,
напевно, нежно и в стремеж
да бъде всичко истинско и диво
и тръпнещо в златист копнеж.
В теб, в мен, в сиянието на листата
един сонет звучи без глас.
Една ръка се топли в ръката,
едни очи потъват в мраз.
В есента е плавно, нежно и красиво.
Падащите думи ронят своите листа,
които покриват постелята свенливо
и обгръщат своята мечта.
ЩЕ ТЕ ПРЕГЪРНА…
Ще те прегърна.
Не с ръце,
дори и не с устни.
А с мисли-
натежали от безумието на нощта.
Преливащи от сластните копнежи.
Така се усеща най-силно любовта.
Ще те докосна.
Не с ръце,
дори и не с устни.
А с очи-
събрали звездните вулкани в своя взор.
Събрали всички недолюбени души,
усетили за кратко пламъка любовен.
Ще те прегърна и докосна,
с ръце, с устни,
с трепета на твоето сърце.
