„За поемата и критиците“ – Контадин Кременски

За поемата и критиците

 

Отдавна младеж с изкрящи очи

написал поема прекрасна,

пред нея и славеят поен мълчи

и чучулигата е безгласна!

На своята любима той стих посветил,

на нейните форми чудесни!

Но колко и влюбен младежът да бил,

с него била тя нечестна.

Отчаян той скочил в дълбока река

и отнесла го мигом водата,

а нейде красивата лоша жена

почесала се между… по главата!

Минало се време и никой в света

не помнел ни мъжът ни жената.,

в прашни архиви била песента

и мишки ѝ сра… гризали листата!

Не щеш ли, гладен брадат критикар

разровил архивите стари

в брадата и дрехите прах набрал,

но стиховете на бял свят извадил!

Написал критикът не томче и две,

напълнил коремче и гуши,

и друг се захванал, но с ново звучене

поемата стара да души!

А нейде, друг влюбен с искрящи очи

пак пише поема прекрасна,

пред нея и славеят поен мълчи

и чучулигата е безгласна!

Автор:

Контадин Кременски

154 Views