Apr
Поезия
“За поемата и критиците” – Контадин Кременски
За поемата и критиците
Отдавна младеж с изкрящи очи
написал поема прекрасна,
пред нея и славеят поен мълчи
и чучулигата е безгласна!
На своята любима той стих посветил,
на нейните форми чудесни!
Но колко и влюбен младежът да бил,
с него била тя нечестна.
Отчаян той скочил в дълбока река
и отнесла го мигом водата,
а нейде красивата лоша жена
почесала се между… по главата!
Минало се време и никой в света
не помнел ни мъжът ни жената.,
в прашни архиви била песента
и мишки ѝ сра… гризали листата!
Не щеш ли, гладен брадат критикар
разровил архивите стари
в брадата и дрехите прах набрал,
но стиховете на бял свят извадил!
Написал критикът не томче и две,
напълнил коремче и гуши,
и друг се захванал, но с ново звучене
поемата стара да души!
А нейде, друг влюбен с искрящи очи
пак пише поема прекрасна,
пред нея и славеят поен мълчи
и чучулигата е безгласна!
Автор:
