Nov
С огромно удоволствие представяме стихове от Мария Гетов на връх рождения ѝ ден!
Бихме ли могли
да оставим поезията книгите
и безразсъдството си
да загърбим вятъра
да плаваме отново по течението
да започнем отначало
и да станем като другите
бихме ли могли да бъдем
тихи и спокойни
леко нервни на моменти
без екзистенциални страхове
стискащи за гърлото
бихме ли могли
да се борим неистово
да пътуваме и програмираме
да завършваме навреме
да отидем в Европа за награда
да се върнем да вдигнем сватба
апартаментът да е цел
и да забравим
че сме искали друго
бихме ли могли
да изгладим ръбовете
да притъпим болките
за да не ни застигат
бихме ли могли да се събудим
да забравим
че светът е кух и
времето ни свършва
****
В последните дъждовни дни на лятото
рисувам в топли цветове
най-мрачните улици
нося мириса на индийски пръчици
или тамян
купувам книгите
на любими хора
разпръсвам се
между няколко града
където живеят приятели
светът има вкус на зелен чай
свеж и горчив –
с малко мед за спомена
