В месеца на любовта списание “Литературен дизайн” с удоволствие приветства силния дебют на Светлин Трендафилов. Насладете се на негова поезия.
Тирамису
Тихата
Искрена
Радост
Ахна
Между
Искащите
Сладки
Устни
Терминалът
Вгледани са чакащите в цифрова стена,
прикриващи букета със цветята срамежливо,
или трескаво държащи табелки с имена,
поглеждащи часовниците си нетърпеливо…
А аз съм до прозореца и взирам се през него.
Снижавам се и виждам мъничка река,
после къщички и хора като конструктор „Лего” –
като че ли мога да ги хвана във ръка…
И улиците сякаш побират се във длан,
спомените ярки изплуват във главата.
Градчето спи завито със юрган,
а само след минути ще се слея със тълпата…
Кацам най-накрая, поемам сетна глътка,
тръгвам да вървя и… ето я и нея!
Отново да усетя майчина прегръдка,
в очите да погледна лицето от дисплея…
Сълзи от радост топлят морното ми рамо
от очите набраздени на старата жена.
Отново аз да кажа простичкото „Мамо!”,
а любимото ми място да бъде у дома…
Захаросани целувки
Първо, за да станат вкусни,
вълнение смесете със загадки,
чифт налудничави устни,
жадуващи усмивки сладки.
После добавете радост,
безкрайност половин черпак,
щипка разцъфтяла младост
и разбийте крем на сняг.
Сложете и сто грама жажда,
спомени от нежни случки –
захарно, да се услажда
(и леко – да не станат бучки!).
Нежна доза светлина
и сънища като пълнеж
за лепкава сърцевина
от мека нежност и копнеж.
Чаена чаша въздишки,
звезда от небето бездънно,
облачни светещи нишки –
комети от тяло безсънно…
Сипете в широка душа
с десет милилитра лято.
Да пека, ще се изкуша
в сърце, предварително загрято.
Накрая трепет се добавя,
така че леко да горчи,
и никога не ще забравя
най-важната съставка… ти.