Интервю със Стефани Витанова

“Обществото е наложило стигма върху всеки, който си позволява лукса да запази същността си и да се разграничи от общоприетата рамка.”

 

Здравей, Стефани!
Благодаря ти, че се съгласи на това интервю с нашето списание “Литературен дизайн”. 

Би ли се представила с няколко думи на читателите ни?

Благодаря за вниманието и поканата. Аз съм Стефани. Книжно момиче, работохолик, съпруга и отскоро майка на малката Дария или Дарси, както я наричаме на галено.

Когато избирахме името на дъщеричката ни, съпругът ми се обърна към мен и каза: „Знам, че искаш да има нещо книжно в името“. Веднага се сетих за „Гордост и предразсъдъци“ от Джейн Остин. Речено-сторено.

Познаваме се от доста година, а през това време ти се разви, бих казал лавинообразно, и като книжен блогър/ влогър, и най-вече като автор с дебютната ти книга “Вербувана”. От къде е тази любов към книгите?

Книгите са моето убежище. Още от дете обичам да се скривам между страниците. Винаги съм била интроверт и за мен сприятеляването не беше нещо лесно и естествено, напротив – изискваше полагане на огромни усилия от моя страна и в повечето случаи не мисля, че си заслужаваше. Рядко допускам хора до себе си, а един хубав роман винаги може да ми даде повече стойност от посредствен разговор.

Пишеш и снимаш ревюта за разнообразна литература и безсъмнено четеш повече от всеки друг човек, когато познавам, кога намираш време при положение, че вече имате и нов член на семейството – прекрасна дъщеря?

„Времето е условно понятие“, както пишеше в един от последните психотрилъри, които прочетох. Времето в грижи за дете или времето прекарано на работа, не са причина за това да спра да чета. Още повече, не мисля, че съм в състояние да го направя. Все едно да спра да дишам. Бяга ми балансът и хармонията, ставам раздразнителна и тъжна, когато не е имало книга в полезрението ми за по-продължително време. „Тайната“ е в добрата организация и в липсата на очаквания. Понякога ще се получава, понякога – не. Имам си вечерен ритуал. След като приспя малката, си отделям поне един час, който да прекарам само в четене.

Можеш ли да ни кажеш кой е любимият ти жанр? Любима книга? Любим писател?

Има писатели, в които се влюбваш от първия ред и ги обичаш до последната страница. Обожавам Ферзан Йозпетек и Ерик-Еманюел Шмит. Те спечелиха сърцето ми с красотата на фразата си. Умеят да боравят с малко думи, след които дълго се мълчи. Когато чета техни произведения, душата ми намира покой.

С какви книги смяташ да започнеш да възпитаваш дъщеря си в любов към четенето?

Вярвам, че не самите книги, а личният пример възпитава любов към четенето. Не искам да налагам заглавия, а само да вижда моята любов към книгите. Нямам търпение да я заведа за първи път в книжарница и тя сама да избере какво иска да чете.

Любимите ти детски писатели?

Ерих Кестнер. Първата книга, която сама успях да прочета като дете, беше „Двойната Лотхен“.

Нека се върнем на “Вербувана” – дебютът ти като автор беше невероятно силен, как избра темата, как успя да се абстрахираш от чувствата, които буди темата, за да изградиш толкова съвременна и реалистична ситуация, изключително въздействаща и замисляща?

Не съм се абстрахирала от чувствата. Напротив, чувствата са в основата на изграждането на сюжета и героите. Като писател трябва да усещаш всеки трепет, всеки страх на персонажите, за да ги предадеш реалистично и читателят да им повярва.

Всичко започна от една новинарска емисия, в която ставаше дума за момиче, избягало от вкъщи, защото терорист успял да я подлъже в социалните мрежи. Тя била мила, затворена и ученолюбива. Очевидно невписваща се в екстроветната социална рамка, която обществото налага и изисква от всички без значение техните нужди и темперамент, да спазват. И той – терористът – който се кълнял в любов, лесно изградил доверие с обещания, че я разбира и че ще я пази.

Когато чух тази история неимоверно се уплаших за всички онези момичета, които са като мен. Момичетата, които залягат над учебниците и се интересуват от книги, а не от купони и събирания. Онези момичетата, които ще повярват на някого, само защото през целия си живот са се чувствали самотни и неразбрани заради своите предпочитания и избори.

Обществото е наложило стигма върху всеки, който си позволява лукса да запази същността си и да се разграничи от общоприетата рамка. А когато излезеш от предварително зададената „златна среда“ и избереш да пребиваваш в периферията, все едно излизаш от човечеството. То счита това за предателство и те лишава от своята приемственост. Прави те податлив на нездравословни влияния.

Остава ли ти време да следиш какво се случва с ИДИЛ в наши дни, когато всичко е covid-19?

Силно казано следя. По-скоро към момента само се информирам. Приоритизирам съдържанието, което стига до мен.

За колко време успяваш да прочетеш книга, да се подготвиш за запис и да го осъществиш?

Много зависи каква е книгата и какво видео съм решила да снимам. Ако романът е до 200-250 страници, мога да го прочета и за един ден, стига да не се разсейвам много. Относно снимането, там имам нужда от предварителна подготовка. Как искам да изглежда видеото, какво ще включа в него като съдържание. Какво ще кажа за всяка книга. Обработката отнема повече време.

Когато започна очакваше ли, че ще има толкова много четящи хора, които ще те последват и следят активно?

Книжните видеа определено не са видеата, които достигат до масовата публика, стават viral и ти носят гледания и последователи. Но това е проблем само ако си започнал да правиш видеата си с такава цел. Според мен хората силно надценяват гледанията. Това, че някой гледа нещо, не означава, че се ангажира с него.

Моята идея беше да успея да повлияя на по-младите момичета и момчета, които са все още в търсене на своята идентичност, да посягат по-често към книгите, вместо към нездравословни занимания или токсични взаимоотношения. Ако дори един тийнейджър е избрал да прочете книга пред това да отиде на купон и да се напие, то моят труд има смисъл.

Най-хубавият комплимент, който моите последователи ми правят, е че ги вдъхновявам да четат.

Все още ли е силна, ще го нарека условно, модата на книжните блогъри или трендът е те да се преориентират към инфлуенсърство?

Зависи какво се влага в думата „инфлуенсърство“. Ако идеята е да се повлияе с цел четене, нека има повече такива инфлуенсъри. Но ако идеята е да се изкарват пари и да се добива популярност чрез книжно съдържание, специално в България, това е по-скоро мираж.

Преди време говорих с един читател, които сподели, че истинското четене почти е изчезнало за сметка на “модерното четене”. Под този термин той визираше позьорството с книги, дамски крачета, провокативни снимки, “дълбокомъдерени цитати”, тагване от книжни “шоу-програми” (ивенти, в които присъства съпътстваща четенето или представянето забавна програма). Как смяташ ти – има ли изместване на фокуса от това интимно занимание – четене, заради самото четене и избягване между страниците на увлекателната книга към шоу-четене за модерност и натрупване на лайкове?

Крачето винаги ще привлича повече погледи и внимание от книгата. Няма какво да се лъжем. Не мисля, че това е проблем, когато идеята на снимката е да се привлече внимание към самата книга.

Можем ли ние – фенове, да очакваме твоя следваща книга в обозримо бъдеще (до една – две години)?

„Вербувана“ беше написана с много конкретна цел. Аз лично съм против писането заради самото писане. Да бълваш страници не те прави писател. Ако някога реша да пиша отново, то ще бъде защото имам какво да кажа и съм преценила, че е важно да се каже. Словото трябва да се уважава.

Препоръчай на нашите читатели книги, които си прочела през 2021 година и определено си заслужават?

Със сигурност препоръчвам всички книги на Ферзан Йозпетек и Ерик-Еманюел Шмит. „Човек на име Уве“ от Бакман. Иначе моите лични книжни попадения за 2021 са: „Хана“ – Алена Морнщайнова, „Шарлот“ – Давид Фоенкинос, „Кръгове. Избрани есета“ – Ралф Уолдо Емерсън, „Порасналите деца на емоционално незрелите родители“ – Линдзи Гибсън

Пожелаваме на теб и прекрасното ти семейство много здраве, щастлие, любов и хармония! Надявам се, че скоро пак ще се срещнем, за да видим какво четеш на себе си и на малката принцеса.

Благодаря. Пожелавам на вашите читатели здраве и мъдрост. Нека не забравят, че книгата може да бъде врата към едно друго измерение. Измерение, в което човек е свободен да бъде себе си, да обича, да страда, да съпреживява и изживява по няколко живота едновременно.

Бележка: Можете да последвате Стефани в иснтаграм ТУК и във YOUTUBE – тук.