Sep
Поезия
Поезия от Людмила Данова
Есента
Златното на Есента,
тази веща художница,
без да иска се разля…
И обагри клони, листи
и треви…
И дори
да се постара
усърдно да го събере
не успя…
Тогава с четката си,
тази умела художница
Есента
цапна тук и там
с червено и зелено,
докато златното превземаше света…
Краят на лятото
Август си прибира
багажа
и затваря в буркани
частици от
лятото.
А аз едва побирам
куража
в двете си топли длани
и после го слагам на мястото.
Събирам лъчи,
събирам очи,
събирам звезди,
лято събирам…
Да ме топли
в студените дни
и да ми свети
в студените нощи…
А после
да намира
пътя
към моето ”още”…
Още звезди,
още мечти,
още любов
и още и още…
Да ни има тук
все още
и следващото лято,
когато с птиче ято
ще дойде то,
на слънце богато,
на трепети нови…
А после…
Дали ще бъдем готови
да го изпратим…
С надежда
следващото да бъде
още по-златно
и още по-благодатно…
А днес
Август си прибира
багажа,
затваря в буркани
частици от лятото…
Такава съм
Такава съм,
чувствителна, ранима!
Такава съм,
дълбоко непоправима…
Вярвам в доброто,
което побеждава
и че никога злото
не се награждава…
Постигам всичко
в живота си сама,
даже едничко
щастие в тъма
намирам…
Прибирам
си го в моята душа
да ми носи светлина…
Такава съм…
Грешките сама си правя
и никого не обвинявам…
Такава съм…
Щастлива
като себе си побеждавам…
Достатъчно
Пожелай ми достатъчно,
обич, радост, достатъчно!
Пожелай ми достатъчно слънце,
пожелай ми достатъчно небе,
да го стигам с две ръце…
Пожелай ми достатъчно мечти,
пожелай ми достатъчно звезди,
да ми светят в нощта,
да намирам пътя!
Пожелай ми и достатъчно
житейско предизвикателство,
да ме води напред
към успехи безчет!
Пожелай ми също и достатъчно беди,
да ме научат щастието как се цени!
Пожелай ми достатъчно!
Бодливка
Много си бодлива,
каза ми с усмивка.
Може, но съм дива,
приказна бъбривка.
Може да бода те
с думи и бележки,
но аз пък водя те
по простени грешки.
Може да съм пряма,
но не оставам няма
на обиди тежки,
както и забежки.
Ти се радвай, че бода
още само със слова!
Защото млъкна ли, тогава
вече нищо не те спасява!
Ще бода те тогава с очи,
в които болката ще мълчи.
А когато изчезне и тя
ще си отиде и любовта.
