Забравеният-език-поезия

„Стихът“ – Маргарита Петрова

СТИХЪТ

Маргарита Петрова

От заник слънце обжарени –

будуват трудни мисли пак.

Пред стиден праг – от страх са спрели.

Убог оброк ли ги събра?

 

Не рача да редя Съдбата –

в наорлени,лъстиви дни…

Стихът глаголи всеобхватно!

И мигар мрак ще го сниши?

 

Разровиш ли го – мърва сипе.

То матица е – Дух тече!

И няма да остане скрито,

на Слово – силното сърце!

 

Нов изгрев ще избухне в него.

И всяка дума ще е път,

по който ще върви Човекът.

С Доброто – нежели да спрат!

 

 

РОДИНА

 

Родино – матице! Не рача

да глаголя пред нечий стиден храм

за твоите чеда прекрасни ,

по заник – мърва,горест и печал…

 

Наорлен Свят превърна в рана

живота им – отдаден все на теб.

И мигар пътят беше равен?

Врагът убог – отстъпи в уплах,блед!

 

И днес природата прегръща

с напуканите длани – доблестта.

Те пак са спътници могъщи

в Живота славен,нежели в Смъртта!

248 Views
error: Content is protected !!