“Майка” – София-Константина Караиванова
“Четирима сина загубих! Двама са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв.”
Закърмена със робска орисия
сред счупените кръстове – вдълбани черкви,
пожарищата, върволици тежки
на робските кервани – пътя прашен.
Откърмила чеда орисани,
родени за Рода да гинат
и с черните шамии
на онези като нея
знамената пак готови да въздигнат.
Коя ли майка толкоз сила има
сърце си в знаме да обърне
и с тежки стъпки, плач на песен да превърне,
хорото кърваво да поведе …
А днес забравена
и синовете – също,
от този същият народ,
безмълвна, някак си невидима,
но виждаща,
че НЯМА
ни ЕДИН
въстанал роб…