Ожидание

Лелея аз със матицата своя да глаголя

по заник слънце във убогия ни дом,

съдбата си наорлен безутешно моля,

да се завърна нявга даже лазешком.

Че мигар харно е да си далеч в чужбина,

Душата всякогаш дати е мърва

и не е стидно да тъжиш за своята Родина

да я сънуваш като любовта си първа.

Усмихвам се през сълзи – не, не плача

и повече щастлив съм, нежели тъжа,

при свойте близки да се върна рача,

ще биде, аз на думата си винаги държа.

Душата на поет

На старата си матица глаголя

по заник във убогия ни дом,

готов съм със съдбата си да споря

във диалог на чаша ром.

Не рача аз да хода все наорлен

от яд и от безсилие обзет

и мигар все ще се усмихвам зорлен –

бедняк, с душата на поет.

И мървата в огнището догаря,

че стиден е за мене този акт –

аз никога приятел не предавам,

тъй честен беден, нежели фалшив богат.

270 Views