Оперната певица Мария Йонкова ни изпрати своето стихотворение, посветено на 70 годишнината на Професионален Фолклорен Ансамбъл Добруджа, на чието честване на 19.12.2024 е присъствала.
Във огнени лъчи е потопена,
таз песен от омайните мечти
и с гласовете медни надарена,
пак мойта Добруджа ехти.
Пей, о пей, ти гусло, тъй звънлива,
в стъпки бодри, в скок красив,
где мъка и печал изтрива,
звукът ти ярък и звънлив.
Води ме ти с пискливите кавали,
в сърцето мое – от сълзи към блян –
где в шепот са звезди заспали,
във нас притихнал свят е взрян.
Безспир ехтете чудни песни,
в безброй хора̀ от цвят и доброта.
Цвърчат пак близко птичките небесни,
когато слънцето ни къпе в топлина.
20.12.24, Мария Йонкова
Харесват ми наситените образи – човек лесно може да си представи картината (и дори, може би, да чуе песните). Римите ‘кавали-заспали’ и ‘звънлива-изтрива’ са оригинални и интересни, за сметка на ‘топлина-доброта’ (които не звучат) и ‘красив-звънлив’ (заради повторението; плюс, че са две прилагателни и това забавя темпото на стиха). Но това са формалности!
Като цяло, солиден опит! Ще е интересно ако авторката напише и публикува още нещо!