May
Поезия
“Една хипотеза” – Ив-Ана Драгомирова
(Размисли върху полицейски доклад)
Градът сред мрака кротко заспива,
завил се със смог, дим и мъгла,
бледо и тихо трепкат лампи-кандила,
болезнен писък прониза нощта.
*
Животът започна под моста
Трябваше и да свърши тогаз,
ала въздух пое и изкрещя.
Тя тръгна. Не погледна назад.
Единствената любов, която позна
бе на кучката, която облиза кръвта,
легна до него да стопли плътта.
Сутринта намериха малкото тяло
посиняло от плач и от глад
с оцеляла последна, тлееща искра.
*
Нямаше име. Дали оживя
ненадейно или случи се чудо.
„Детето на кучката” остана за тях.
Бутан, препъван, ръган със лакти
и удрян, и ритан, пребиван с юмрук.
Намушкан веднъж, нашибан с камшик…
Трупаше злоба до дъно, докато
не остана в него душа.
Освен мъничко зрънце натикано в ъгъла.
На улично куче дадено цялото…
*
Издирваше из усойни сокаци
онази, която му даде плътта
Опиянен от сладкия звук, когато
ножът захапваше кожата
харесваше цвета на кръвта
черна под мъждиви светлици.
Изваждаше всичко отвътре,
за да търси пъпната връв.
Колко пъти беше се молил
с нея да бе удушен!
*
Отровиха кучето с ръждивата козина,
с подвита опашка и влажни очи.
Няколко дена целува скръбта.
Поплака си тайно и кротко,
тъй както години беше мълчал.
Отиде си тихо, изчезна в мъглата,
навлезе сред тиня и кал.
Погълна го гладна реката
над него се сключи водата.
Загърна го мрака, тъй както бе и живял…
*
Преди да си тръгне изпрати писмата.
Остави адрес: Лондон; Уайтчапъл.
Подписа ги с име, днес предизвикващо страх
Отдолу написа простичко:
ДЖАК
