Една дива река ще те отведе вкъщи – Мария Гетова

Една дива река ще те отведе вкъщи

Събуди се от песните на скорци, авлиги и гарги. Такова разнообразие от звуци на природата беше необичайно за градското ѝ ухо. Отвори очи и се опита да разбере къде се намира. Почивка, да, вярно. Правеше опит за почивка. От онези аристократическите, опит за изолация в една вила някъде на Черноморието. Собствена арт резиденция. Стана бавно като човек, който е напълно наясно, че ще прекара деня си сам и няма заради кого да бърза. На кухненската маса видя оставеното от снощи вино, колко ли беше пила? Няколко чаши най-много.

Сипа си кафе от каната и излезе на верандата. По влажния въздух си личеше, че беше валяло. Сети се, че ѝ се бяха присънвали светкавици, може би са били реални. За най-голяма изненада на верандата ѝ стоеше някой. Мъж и жена в бяло лятно облекло, най-вероятно чужденци, бяха седнали на столовете пред къщата.

– Excuse me? – възклика тя.

Погледнаха я уплашено.

– You want us to go?

Стана ѝ леко скунфузно. Как да ги изгони по точно?

– It’s only for residents – каза им след момент на неловко мълчание.

– Oh, okay, no problem, we’re going.

Влезе вътре, за да им даде време да се махнат. С колко ли подобни щеше да трябва да се занимава до края на престоя си? Идеята за спокойствие и тишина излетя през прозореца.

Най-накрая стигна до това да седне самата тя на столовете отпред. Нямаше люлка, бяха прости пластмасови столове, но какво да се прави, човек се задоволява с условията, които има. Забеляза птиците на дървото пред себе си. Какви ли точно бяха? Дали е червеношийка или пък скорец? Не можеше да види от това разстояние. Тайно се надяваше да види авлига. Откакто беше дошла идеята да срещне тази птица се беше закачила в съзнанието ѝ и не я оставяше. Имаше нещо магическо в името ѝ. Откриваше нещо тайнствено и далечно в подредбата на буквите „а-вли-га“. След кратка справка в интернет разбра, че човек, проучвал корена на думата стига до извода, че „авлига” произхожда от древна праскитска (прасляванска) дума „Vьlga”, която означава „влага”. Самата авлига е птица, която предпочита влажни места близо до реки и езера и това я прави „влажна птица“.

За съжаление справката ѝ даде и друга информация – да срещнеш авлига е изключително трудно, тъй като тя се крие от хората. Единствено орнитолози успяват да я наблюдават по специални методи. Птицата успява да се скрие в клоните на дърветата, а яркожълтият ѝ цвят наподобява отблясъци на светлината и я прави трудно забележима. Профирка или с други думи царска птица, така ѝ викали заради златния ѝ цвят. И тя като царете бяга от погледа на останалите и се крие. За съжаление царското ѝ усамотение често бива прекъсвано от най-различни видове, застрашаващи живота ѝ. Както нейното момента, в който италианците отново почнат да прииждат на талази.

„Vieni qui, in questo modo“ и така нататък. Разбира се, летният пейзаж не би бил пълен без италианци с цветни дрехи и пискливи гласове. “Qual è la strada per il palazzo?” – един и същи въпрос отново и отново на различни езици. „Накъде е двореца?“, питат всички. „Не говоря италиански, нито работя тук.“, идваше ѝ да каже, но реши, че ще си спести последващoто „Prego?“. Търсят двореца, лукса, къде ли са царските палати. Сигурно, ако разберат, че лукс няма, а само морето и растителните видове са задържали една царица тук толкова дълго време, биха били разочаровани. Все пак мястото не е италиански остров с бароков дворец. Има няколко къщички, прости вили, един трон от камък и много растения. Има и авлиги, помисли си тя. Достатъчно умни, че да са някъде на 4-5 м. над италианците и да не трябва да отговарят на въпроси.

Търпението ѝ към потока от туристи бързо се изчерпа и реши да влезе вътре и да изчака да се разотидат. Имаше достатъчно книги за четене във вилата. Единствено ѝ беше мъчно, че ще трябва да се лиши от гледката към дърветата и възможността да види някоя птица за малко. И все пак си заповяда спокойствие и реши да изчака докато пространството се освободи. Излезе чак след като вратите на двореца затвориха, туристите бяха изгонени. Вече беше дошъл момента на нейното царство. Можеше да обикаля спокойно из градините без да усеща нечие натрапливо присъствие.

Отиде до любимото си място, което беше открила предишна вечер. Декоративна аркада, обвита в увивни растения, обграждаше малко езеро в центъра. Изглеждаше в средновековен стил, доколкото можеше да се съди по капковидната форма на арките. Пространството наподобяваше вид олтар, но нямаше идея за какво би могло да е служело. Сигурно това беше пропуск в знанията ѝ или съзнателно дистанциране на пространството от реалността. Предпочиташе да не знае, за да остави съзнанието си да броди из различните магически сюжети.

Представи си, че това е езерото, в което ще се превърне в авлига, щом влезе вътре. Може би щяха да я изгонят най-сетне, лудата скитаща из градините през нощта. Реши все пак да направи опит. Съблече се гола и влезе във водата, беше студена и доста мръсна. Усети различните увивни растения по тялото си. “Ритуал за пречистване”, каза си, “В какво ли бих могла да се преродя?”. Опита се да си представи, че наистина придобива златен гръден кош и черни криле. Причу ѝ се звук на гонг и писък на птица. Изведнъж излетя от езерото и разтвори криле.

Събуди се на следващата сутрин в леглото си. Дали беше сънувала? Или беше прекалила с алкохола този път? Погледна на плота и видя половин бутилка вино. Не беше мръднала. Значи не беше от алкохола. Може би беше сън. Облече се и излезе да пие кафе на верандата. Слава богу, този път там нямаше никой. Седна на стола и се отпусна, все още в лек шок от усещането, че е загубила досег с реалността. В този момент ѝ се стори, че мярка нещо жълто на клона пред себе си.