Убога къща – убога човек

Нели Арнаудова

Паднал първият сняг. Затрупал короните на дърветата, покривите на къщите и криволичещите пътеки в селото. От заранта ехтяла глъчката на дечурлигата, които се плъзгали по снега и се замеряли се със снежни топки.
– Мале, нека и аз изляза навън, виж другарите ме чакат- молил се Хасанчо забил носле в прозореца.
– Забрави ли нощеска, като имаше треска. Цяла нощ кърпи с оцет сменях, накрая те увих като даначе* в мокрия чаршаф да падне огъня от тялото ти.
– Моля ти се мале, нали тейко глаголи* , че снегът е здраве? – инатяло се детето.
– Здраве да, иди са намокри, че пак довечера да та вардя.
– Тогава ще питам тейко- наорлил* се Хасанчо, тропнал с крак, надянал цурвулите и хукнал по стълбите към дама*.

– Тейко, майка не рачи* да ма пуща на снега -проплакало момчето и прегърнало баща си.

– И с право Хасанчо. Нощеска беше болен. Остани неска дома, а утре ако ако си здрав, цял ден ша та пущам. Мигар* снегът за една нощ ще се стопи.

– Ще се стопи, ще се стопи!- тръскало рошавата си глава момчето и не искало да слуша баща си.

– Не бой се. Сняг ще има до Келеда. Помни ми думите. А сега ела да ми помогнеш да нахраним кравата. Вземи сеното, което е останало и го сложи в яслите.

Бедно живеело помашкото семейство*. Сеното свършвало, брашното свършвало, петмеза свършил. Ахмед бил чилингирин*, но през зимата никой не го търсил да му поправи ни брадвата, ни мотиката, ни каруцата. Айшето ходила по къщите да чисти и помага, но в студа и жените нямали работа. А Хасанчо болнав излязъл. Малко да го духнел вятъра и му тръгвали сополите.

– Мале, нека аз измия посудата?- решил Хасан, тъй че утре майка му да ѝ стане стидно* да не го пуща навън.
– Арно, чедо. Ама полека, остави мървата* да изстине и тогава на- търкай тавите. После ги уплакни на чешмата и нахлупи в бакрачика*. – зарадвала се Айшето. По- добре да се потруди, нежели* да бяга като гламав в студа.
Слънцето отивало към заник*, когато Хасанчо свършил с домакинската работа. Навън гълчавата била утихнала и децата се били прибрали по къщите.
Майка му послала софрата. Тейко му прочел молитва и разчупил хляба. Хасан топял сладко, сладо комата в паницата, Айшето и Ахмед преглъщали сухия, вчерашен хляб, когато от дама се чуло мучене.
– Дошло е времето на Севда – скочил баща му и се проврял през кепенката*.
Кравата продължавала жално да мучи и върти главата си настрани. Ахмед внимателно я сложил да легне.
– Мъжо, да повикаме дофтура!- Айшето милвала животното по главата.
– Не можем да платим жено!- отвърнал мъжът и се разплакал с глас.
– Една крава имаме и ще я загубим!- тюхкала се Айшето.
– Моля те Севдо не умирай, моля ти се!- нареждал Хасанчо и бършел потта на кравата. -Няма да ходя утре на снега, при теб ще седя, само не умирай.
Раздането продължило цялата нощ. Селото се събудило от писъците на Айшето.
– Севда умра. Кравата ни умря, кой ще ни дава мляко, с какво ще храня детето си? – кахърела се жената и скубела косите си.
Наизлезлите съседки започнали да се кръстят.
– Прибери се булка, да се погрижим за теленцето!- прегърнал жена си Ахмед и затворил вратника.
Сложили Севдалинчо в матицата*, изкъпали го от кръвта, повили го в пешкира, а тялото на майка му покрили с одеало…
– Хасане, дека си? Другарите те викат на снега. Приготвил съм ти шейната- потърсил сина си Ахмед.
– Аз съм извадила морков от туршията и въглени за очи съм приготвила, че то ако няма снежен човек каква зима ще е- додела* Айшето.
– Никъде няма да ходя ! Оставам при Севда. Сгушил се в одеалото Хасанчо и прегърнал изтиналото тяло на добичето.
– Убога къща, убога човек*- въздъхнал Ахмед олюлял се и строполил на прага.

* убога къща, убога човек- бедна къща, беден човек
* даначе- теленце
* глаголи- казва
* наорлил се- наежил се
* дам- място на първи етаж от селска къща, където се гледали крави и биволи
* мигар- нима
* помак- турчин чийто майчин език е български
* чилингирин- майстор, който поправял сечива
* да ѝ стане стидно- да се засрами
* мърва- пепел
* бакрачика- място където стоят съдовете
* нежели- вместо
* заник – залез
* кепенка- отвор с дървен капак между дама и първия етаж на къща
* матицата- коритото
* додела- добавила