Морис Реми – “Човекът, който се боеше от сянката си”

Разказът "Човекът, който се боеше от сянката си" спечели 3-о място с гласовете на публиката в конкурса за кратък хорър разказ, организиран от "Отвъд кориците" и "ЛитДизайн". 
Приятно четене. 

“Търсим обслужващ персонал за възрастен  човек. От 6 до 10 часа, от 10 до 14 и от 14 до 18 часа. Работи се на три смени по двама. Относно възнаграждението обадете се на посочения телефон.”

Тази обява попадна пред очите на Кристина която си търсеше работа, докато мъжът и пиянстваше в кварталната кръчма. Беше решила да го напусне след като събере пари за първия наем на бъдещата си квартира. Тя набра номера от обявата и зачака.

 – Сена 11 фирма за обслужващ персонал, с какво можем да ви бъдем полезни? – прозвуча муден мъжки глас.
-Здравейте, обаждам се по повод обявата.

-Коя обява, госпожо?

-Тази до турската закусвалня на центъра.

-Ааа да, досетих се и мисля че ще е по-добре да дойдете до офиса на фирмата и да обсъдим естеството на вашите задължения евентуално. Кога може да дойдете?

-По всяко време, аз съм безработна.

-В такъв случай заповядайте и сега. Адресът е…

Кристина бързо грабна молива за очи и записа локацията на офиса.  За късмет той беше само на три пресечки от нея. Намираше се на първия етаж на една стара  неизмазана кооперация. В офиса беше  задимено. На стола зад очукано тъмно бюро седеше плешив мъж попрехвърлил четиридесетте.

-Заповядайте, седнете.

 -Та за какво става въпрос?  – попита тя.

-И до там ще стигнем. А сега да изясним подробностите около нашия клиент. Той е шестдесет годишен, заможен и самотен.

-Да не искате да ми намекнете, че аз…

-В никакъв случай! Не исках да прозвуча двузначно. Човекът е параноик.

-Обяснете ми по-подробно.

-Страх го е от всички. Най-вече се бои от собствената си сянка. Затова не включвайте жилищното осветление. В противен случай той изпада в тежка криза. Почиствате масата, измивате съдовете и простирате спалното му бельо. Пазарувате и готвите. Разбира се си разпределяте работата с колежката си.

-И всяка смяна прави това, така ли?

-Да. Клиентът страда от изпотяване и нощно напикаване. Освен това се храни често и по- малко.

-Какво е заплащането?

 -Ще останете доволна. А след всяка седмица има допълнителен бонус. Ако издържите разбира се.

-Колко?

-Петстотин евро. Бонусът е петдесет.

-Какво значи “ако издържа” ?

-Клиентът ни обича да разказва странни истории. Не говорете с него и си вършете работата.

-Да си разправя каквото ще. Аз съм тук заради парите.

-В такъв случай може да започнете още утре. Ето ви ключовете, а на тях е написан и адресът. А ето тук попълнете и трудовия си договор – поясни мъжът и подаде химикал с белези от дъвкане .

Кристина го взе с погнуса и когато му го върна разписан попита:

-Та утре в колко часа започвам?

-От 6 до 10. И пак да ви предупредя не палете лампите и не дърпайте щорите.

-Ок, запомних. Довиждане.

-И в петък след работа се отбийте при мен за паричното възнаграждение.

-О, това няма да пропусна. Хубав ден!

На сутринта дребна смугла жена я чакаше пред входа на малка схлупена къща с покрив от турски керемиди.

-Ти ли си новата? Викай ми Ани.

-Кристина.

-Не си много разговорлива а?

-Напротив, не съм толкова нахакана.

-Споко, така изглеждам само в началото. Оня плешивия даде ли ти ключове?

-Ето ги!- подаде ги тя.

-Дръж ги, аз ще пазарувам и готвя. Ти изпери чаршафите и измий чиниите.

-А той как е?

-Пълен перко. Не му обръщай внимание. Хайде до после.- каза Ани и се отдалечи бързо от нея.

Кристина отключи вратата на къщата и влезе. Вътре в коридора цареше полумрак и миришеше на мухъл и урина. Някой в дъното се изкашля. Тя инстинктивно посегна за ключа на лампата.

-Да не си посмяла! – прозвуча приглушен старчески глас.

-О, извинете. Аз така по навик.

-Навикът ви щеше да ме убие.

Настъпи конфузно мълчание.

-Защо сте тук, млада госпожице?

-Заради обявата. Освен това съм госпожа.

-Дааа. Обявата – повтори стареца. – Може ли да ви помоля за нещо преди да започнете?

-Зависи какво.

-Не се притеснявайте. Не е голяма работа.

-Казаха ми да не разговарям с вас, да почистя и да си тръгна.

-Ако имате капка милосърдие, бихте обърнала внимание на клетник като мен. Моля да ме последвате в кухнята ето там в дясно.

Кристина се съгласи и неохотно влезе след него.

-Ето там в шкафа има свещи, вземете една и я запалете в средата на масата.        

-Казаха ми че ви е страх от светлината.
-Да, така е. Но съм взел мерки. Кибритът е отдолу в шкафа под мивката.

Кристина запали свещта и внимателно я закрепи в една порцеланова чинийка. Чак сега огледа стареца.

-Но защо ви е този картон около вас?- полюбопитства тя.

-За да скрия сянката си, която свещта изкарва наяве.

-Какво ще постигнете с това?

– Подайте си ръката от лявата ми страна. Да. Точно там. А сега аз ще направя същото. Искам да погледнете двете сенки. Моята и вашата. Направете го бързо, защото ще духна свещта.

– Добре-каза тя и двамата едновременно си подадоха ръцете точно зад пламъка.

-Така. Сравнете сега сенките.- промълви стареца.

Кристина насочи погледа си към масата. Нейната сянка стоеше неподвижна и сива, а тази на стареца стоеше като черно мастилено петно толкова гъсто, че поглъщаше светлината от свещта. Сянката му започна да се разраства и да криволичи. Тя обърна очи към ръката му, но тя стоеше неподвижно както нейната.
-Но как е възможно?!- изуми се тя.

Старецът изгаси свещта и хвърли картона на пода.

-Сега разбрахте ли от какво се страхувам?

-Но какво беше това?

-Моето наказание.

-Ще ми разкажете ли?

-А вие ще ми помогнете ли?

-Стига да мога защо не?

-Живея цял живот в страх. От тригодишен не мога да търпя светлината. От тогава не съм и излизал от вкъщи. Горките ми родители ме водиха на всякакви доктори. Пил съм какви ли не лекарства. Нищо не ми помогна. Тогава решиха да ме водят по ходжи и врачки. Само една ми разкри провидението си. Сигурна ли сте че искате да ми помогнете?

-Ако не ми струва нищо, защо не?

-Не съм сигурен. Но страхът ми ме парализира всяка нощ и това продължава цял живот. Не съм излизал от дълги години, не познавам общуването, не съм ходил в училище и не можах да свъртя семейство.

-Какъв е проблема и как може да го решим?-полюбопитства Кристина.

-Има само един начин. Да изкупите греховете ми.

-За какви грехове говорите, като не сте ходил почти никъде? Да не би да сте сериен убиец?

-За бога не! -простена стареца и сбръчканото му чело се изопна. – Никога не съм лъгал, не съм крал и изобщо на никой лошо не съм сторил.

-Тогава за какви грехове говорите?!

-За греховете на нашият род.

-Но това са небивалици!

– Не вярвате нали?- тросна се стареца – А сянката ми я видяхте! Знаете ли какво щеше да стане, ако не бях угасил свещта?

– Нищо особено предполагам.

-О, не! Грешите! Тя копнее да ме усвои.

-Не разбрах какво точно ще стане?

– Как да ви кажа…сенките представляват портали за другия свят. През тях минават душите на хората, напускайки ги завинаги. А моята се е превърнала в нещо друго, тя иска да ме изяде жив!

-Не мисля така. И за да ви се помогне бих извикала психиатър. Дори познавам един.

-Не! Не ми трябват доктори. Може дори да напуснете. Щом не ми повярвахте нямате място тук. Вървете си.

Кристина наведе глава и тръгна към сумрачния коридор. Но на вратата я пресрещна Ани.

-Къде тръгна? Да не би да си готова?

-Не. Изгониха не.

-Я се връщай! Изгонили я били!? Казаха ти да не разговаряш с него. Свърши си работата и си свиркай! Не е кой знае какво пък и такива пари никъде не дават.

-Той ми разказа за себе си.

-А не съм се и съмнявала. А фокуса със свещта?

-Ама и на теб ли..?

-На всеки новодошъл го показва.

-А аз патката за малко да се хвана!- въздъхна Кристина и последва Ани обратно.

-Искаш ли да му скроим номер?-попита Ани

-Не си падам много по номерата.- намръщи се Кристина.

-Той може, а ние не така ли?

– Ами…

-Хайде идвай! Ще бъде забавно!

Двете жени се промъкнаха тихомълком и влязоха в стаята, където стареца беше заспал. Той дишаше на пресекулки и потрепваше.

-И сега какво?-прошепна Кристина

-Гледай!- каза Ани и щракна контактния ключ на лампата.

Светлината озари стаята и разкри истински безпорядък. Мръсни дрехи смесени с напикани чаршафи се валяха на пода, а няколко хлебарки се шмугнаха под тях. Старецът си спеше кротко завит презглава.

-Видя ли? Всичко му е ей тук!- отсече Ани и посочи главата си.

-Усещам, че нещо не е наред с него – каза  Кристина и дръпна чаршафа на стареца. Това, което видяха двете жени ги стъписа и накара да замръзнат по местата си. Сянката до него изведнъж се размърда, сгъсти се и се нахвърли отгоре му. Той се пробуди и изпищя.

Двете жени също изпищяха.

-Какво сторихте!? – прокънтя с чужд глас той.

-Да изгасим ли лампата?- с треперещ глас Ани намери сили да проговори.

-Не, вече е късно! Моля ви изкупете греховете ми! Моля ви! – крещеше старецът, а черната катранена маса го поглъщаше с отвратително примлясване.

-Какво да направя? Как да ги изкупя? – викна като обезумяла Кристина.

-Хвърли монета и кажи че изкупуваш греховете ми!- пропищя за последно той и дълбокото черно петно пропълзя по лицето му и го покри напълно.

Кристина бръкна в джоба си където за щастие имаше няколко жълти стотинки, хвърли ги към пулсиращата черна маса и извика:

-Купувам греховете ти! Купувам греховете ти!

Но нищо не се случи. Безформената черна сянка се сплеска и придоби двуизмерен вид, а от старецът нямаше и следа.

-Какво ще правим сега Ани? – потръпна Кристина.

-Ще си тръгнем и няма да кажем за това на никого- успокои я тя, изгаси лампата и понечи да излезе. Кристина я последва, а сянката от леглото на стареца се изплъзна и закачи за нея неусетно. Търпеливо  зачака появата на първата светлина.