Честит 24-ти май!
Днес е денят, посветен на славянската писменост и българската просвета и култура. Много хора бъркат празника, като мислят, че 24-ти май е денят на Св. Св. Кирил и Методий. Всъщност техният празник се празнува малко по-рано – на 11-ти май.
Защо става това объркване?
Когато празникът на светите братя е отбелязан за първи път, избраната дата е 11-май, защото тогава е бил общият църковен празник на двамата светии. При въвеждането на Григорианския календар, датата се мести на 24-ти май. През 1969г. се прави разделяне на църковния от светския календар. Така празникът се поделя между двете дати – църковният 11-ти май е денят на светите братя Кирил и Методий и тогава празнуват имениците, а на 24-ти май е светският празник на писмеността, просветата и културата, която отбелязва създаването на първата българска азбука – глаголицата.
Глаголицата е основоположник на азбуката, адаптирана за славянските езици. Тази азбука се е наричала мисионерска, защото тя е била създадена с мисия – покръстването на западните славяни.
Глаголицата е съдържала 44 символа, като всеки един от тях е имал собствено име. В днешно време използваме първите букви от тези имена в ежедневната си реч. Така е създадена кирилицата от глаголицата. Част от буквите са отпаднали окончателно с развитието на езика. В българския език, буквите са редуцирани до 30, за разлика от гръцкия и руския, които са запазили малко повече от оригиналните знаци.
Дълго време глаголицата и кирилицата са били употребявани заедно, като има документи написани от комбинация на двете азбуки. Глаголицата бива изместена от кирилицата с приключване на мисията ѝ – покръстването на западните славяни.
Днес на кирилица пише значителна част от света. Използва се дори в езици, които трудно бихме причислили към славянските. Примери за такива езици са монголският език, който се говори в Монголия и част от Китай. Всъщност Монголия преминава на кирилица, след като е създадена нейната република през 1924г. Таджикският език съдържа в себе си кирилица и латиница. Той е разновидност на иранския език и е използван от над 8 милиона души в Таджикистан, Узбекистан, Афганистан, Иран, Казахстан и други държави в региона.
Национален празник
24-ти май е национален празник на Република България неслучайно. Няма народ, който би се запазил и оцелял през векове на войни и миграция, без да има писменост, чрез която да записва историята си, която да може да бъде разчетена от поколенията, които да познават миналото си и да чувстват принадлежност към народа си. Ако един народ няма културни особености, които да го определят като отделна структура, то той много бързо би бил завладян и приобщен от някой друг, по-силен народ. За това е важно, чрез празника да помним кои сме, къде сме били и до къде можем да стигнем, ако се държим като народ, а не като отделни, самостоятелни единици.
Меглена Лазарова