Aug
Васил Левски е най-емблематичната фигура в българската история. Приемаме го като Апостола на българската свобода, като най-чистата и свята личност, загърбила собственото си съществувание, за да се отдаде на идеята за „Чиста и свята република”. Името и делото на Васил Левски десетилетия наред живеят и вълнуват българските поколения. Живота на неустрашимия революционер е неизчерпаем извор на патриотизъм. Освен създаването на революционните комитети из цялата страна, най-важното му дело е наследството, което той ни е оставил: думите познати като неговия завет – ,,свята и чиста република”. Той е вдъхновение за писатели и поети. Делото на Левски е увенчано с ореола на величие и безсмъртие.
Името на Васил Левски е станало легенда и символ на българската национална революция, символ на нейната сила, родена от самия народ и мечтата за свободна България. Той е станал герой и с това, че въпреки трудностите и нелеката си съдба успява да възпита и научи българина на непреклонение пред поробителя и отстояване на националните позиции и интереси. Левски е чедо на едно общество, в което скромността и приличието са основна черта на обществено поведение.
19 февруари – зимният мраз леко щипе лицата ни, но без да му обръщаме внимание ние прекланяме глави пред паметника на Апостола, пред подвига и саможертвата на един от най-преданите и честни синове на България. Отново сме пред родното училище и за пореден път в сърцата ни гори огъня на гордостта, свързан със спомена за него- Дякона, Апостола – мъжът със сините очи и кристално чистата душа – Васил Левски.
Едва ли има българин, който да не знае, че на 19 февруари 1873г. край град София „със страшна сила” увисва на бесилото Апостола на свободата, единственият, който „носи съзнание, крепост, светлина на робите слепи в робската страна”, защото „в бъдещето тъмно той гледаше ясно и любеше своето отечество красно”. Свързан и слят с народа за вечни времена, Васил Левски направи не само своя лъвски скок в легията на Раковски, но и надскочи робската психика на българина, прескочи петвековен гнет, за да каже „две-три думи нови на онез, що влачат тежките окови”. Апостола се бе обрекъл на народното освобождение, само няколко години го деляха от така жадуваната свобода, когато „българинът не ще бъде роб, а свободен”. Този „безстрашен” син на поробена България е „готов сто пъти да умре на кръста Христов”, той не само заявява, но и осъществява честно и безпогрешно своето верую: „Аз съм посветил себе се на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля”. Левски е най-обикновеният герой в нашата история и заедно с това и най-необикновеният. Той е човек на делото. Повече от всеки друг водач от възрожденската епоха Апостолът се стреми с идеологията си, с борбата си, с живота си да отговори на най-съдбоносният въпрос на своето време- как, по какъв начин и с какви средства да се извоюва българското освобождение. Левски има убедителен отговор на този въпрос- „революция- всенародна, незабавна и отчаяна” , защото той ясно осъзнава, че „ без революция сме загубени во веки веков”. Левски е личност, откроена от времето, в изключителни исторически рамки и сама е сътворила с делото и живота си част от драматичната история на България. Левски става надежда и упование на всички жадуващи за свобода българи, които изпитват гордост и вдъхновение. Тази гордост се предава от поколение на поколение и днес всички ние се гордеем, че сме потомци на Апостола на свободата. Васил Левски е една от най-видните личности в историята на България. „ Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние го обръщаме”. Времето е запазило подвизите, героизма и благородството на Левски, но най- вече голямата му човечност и саможертва. Апостола остава най- чистата и последователна във възрожденския порив към свободата фигура, побрала в себе си и величието на един народ, и неговото страдание. Историята справедливо отреди на Левски единствената награда, която той е искал за себе си или е обещавал на онези, които са участвали в неговото дело- безсмъртие в паметта на бъдните поколения. За тях Левски служи като неувяхващ пример за доблест и нравствена чистота- той е живо доказателство за безсилието на тираните, за неразрушимото достойнство на човека.
Никога преди появата на Васил Левски поробените българи не са вярвали така силно в своите собствени сили. Никога преди те не са си давали сметка, че могат да живеят свободно и че могат да бъдат независими. За това появата на такъв упорит, родолюбив и вярващ в силите на народа човек се смята за изключително важна отправна точка за започване на нещо ново, предвестник на по-добро бъдеще.
В образа на великия Апостол на свободата са отразени най- хубавите черти на българина – възрожденец. Васил Левски е наш съвременник с идеалите си, със своя революционен демократизъм, с качествата си на най-светлата в историята на България личност.
С качества на ненадминат организатор и стратег през националноосвободителната епоха и на безспорен вожд на Вътрешната революционна организация и националната революция Левски става символът на непокорния вечно търсещ дух. Той издига нов критерий за човешкото щастие: саможертвата в името на родината. Левски е не само национален герой, а въплъщение на положителните черти на българина.
Васил Левски остава безсмъртен със своето дело, той дава мощен тласък в развитието на народа ни и затова заслужава и да се помни през вековете, а името му да бъде изписано със златни букви в българската история.
Повече от век след неговата кончина през 1873 г. ние се прекланяме пред теб- Дяконе. Ти – който увисна на бесилото, без да отрониш и една предателска дума, и накара врага да занемее пред гордата ти осанка и величав дух. Защото Родината за теб беше над всичко, защото това е България- твоята и моята България, която Обичаме! Поклон ти правим Апостоле Левски! Поклон!
