Jul
От всички суперсили на Мони и се беше паднала най-неизвестната, а именно да вярва безусловно. Понякога обаче суперсилата на Мони причиняваше забавни недоразумения като това, за което ще ви разкажа.
Родителите на Мони никога не ядяха чесън, дори и сготвен. Не купуваха чеснови хлебчета нито сервираха чеснов сос с пържените тиквички, нито слагаха чесън в таратора. Водеха безчеснов живот. Те бяха казали на Мони, че чесънът е най-голямото зло на света, врагът на любовта. И видеха ли някой някъде да си поръчва тиквички по гръцки винаги споменаваха, че чесънът възпрепятствал любовта и я усложнявал. В тези моменти по лицата на майка й и баща й се прокрадваха едни тънки усмивки, които сякаш бяха плод на скромна шега.
Мони не разбираше защо чесънът е толкова лош. Не подозираше, че родителите и може просто да се занасят с нея, защото думите им бяха неопровержима истина за нея…
Един ден, когато Мони беше на рожден ден на своя приятелка, тя се сблъска лице в лице с най-големия враг на любовта. За почерпка имаше пилешки хапки с чеснов сос.
Другите деца не подозираха нищо, докато си пълнеха бузките с добре потопените хапки в чесновия сос. Единствено Мони знаеше, че това е заплаха. Тя запретна крачолите си и побягна надалеч, за да се обади на баба си.
– Ало, Бабо! Тук става нещо много лошо! Трябва да ме прибереш!
Без да задава излишни въпроси старата жена запали раздрънканата си кола и с пълна газ тръгна към внучка си.
Калинкообразното Пежо разцепи въздуха пред мястото, където беше рождения ден и Мони веднага се качи в него. Всички родители бяха учудени как баба може така да кара едно обикновено Пежо.
– Какво става? – попита озадачено бабата на Мони.
*миг мълчание настъпи преди отговора на детето*
– ТЕ ЯДАТ ЧЕСЪН! – възмутено отвърна момиченцето. – Те не знаят какво ги очаква…няма да срещнат любовта.
Въпреки че лицето на внучка й бе по-сериозно от всякога, баба Магда не сдържа. Див смях опъна бръчките й. Мони недоумяваше защо баба й се забавляваше толкова. Нима тя не знаеше за злокобността на чесъна?
Щом малко се поуспокои, баба Магда пита Мони:
– Кой ти ги наговори тия щуротии?
– Не са щуротии. Мама и тате винаги казват, че чесънът не се яде, защото спирал любовта…
По пътя към вкъщи баба Магда не спря да се смее. Сякаш беше видяла ходещи пуканки да играят балет. Или скилидки чесън да плетат пердета.
Щом се прибраха, бабата прие ситуацията по-сериозно и реши да покаже на Мони, че няма нищо страшно в чесъна. Тя сготви пържени тиквички с много чеснов сос и заедно с Мони седнаха на масата да ги изядат. Първо баба Магда хапна няколко добре овъргаляни в чесновия сос тиквички и каза на Мони:
– Ето, сега аз съм яла чесън и дъхът ми мирише зловонно, но аз все още те обичам. Ти също не си спряла да ме обичаш, нали?
– Да, бабо – отвърна момиченцето.
– Сега искаш ли да пробваме обратното? Опитай и ти малко от тиквичките със соса и ме питай дали те обичам още?
Мони предпазливо отхапа от тиквичката, която си избра да потопи в чесновия сос.
– Бабо, ти обичаш ли ме?
– Да, бабиното – откликна усмихнато бабата и прегърна внучка си, за да й покаже, че всъщност любовта е по-силна от чесъна.
Мони разбра, че думите на родителите й били просто шега, защото не обичали да се целуват след като са яли чесън.
Уверила се, че безусловното доверие може да доведе до недоразумения, Мони смяташе, че именно тези моменти бяха най-ценни. Като малка тя беше повярвала на шегата, което и помогна да разбере, че няма нищо срамно в объркването, даже животът става по-интересен и забавен, изпълнен с вълнуващи истории, когато приемеш шегата за истина. Малко хора знаеха това и по тази причина Мони направи ресторанта „На шега“.
В „На шега“ се сервираха само пържени тиквички с чеснов сос, за да може всички посетители да тестват обичта си, а десертът винаги беше шега, ръчно приготвена от Мони, за да може хората да повярват в не толкова важните неща.
През всички години, в които „На шега“ съществуваше, Мои успя да спаси повече от 200 човека от жестокостта на сериозността и проклятието на чесъна.
