Най-добрият фантастичен разказ за 24 май – Александър Георгиев

Александър Георгиев
Александър Георгиев Георгиев

Предстои ми да завърша 12 клас в Математическа гимназия "Баба Тонка", град Русе. 
От скоро започнах да пиша за мое удоволствие. 
Доста ми харесва, но и в същото време ме ядосва фактът, 
че нямам достатъчно време да изчета всичко, което искам. 
Обичам както българската, така и чуждата литература от всички 
епохи и направления. Старая се ежедневно да обогатявам 
познанията си във всички сфери (литература, изкуство, филми, музика и др.)

Най-добрият фантастичен разказ за 24 май

Това есе бе направено с цел да опише честването на 24 май след няколко века, но към края на писането му установих, че то далеч няма да изпълни задачата си. Най-доброто ще бъде следващото и после по-следващото, така както Суперкомпютърът Земя в „Пътеводител на галактическия стопаджия“ не успя да намери отговора за живота.

Харесва ми идеята за създаването на романа от Дъглас Адамс, защото като чуя думата бъдеще се сещам за него. Концепцията за създаването му е, че няма отговор на въпроса за бъдещето, дори и човек да държи в себе си книга с отговорите на цялата Вселена.

Откакто се помня, чествам 24 май. Учил съм стихчета в детската градина, бил съм водещ в началното училище, а сега, вече почти абитуриент, пиша това есе от любов към творчеството и литературата. Св. Св. Кирил и Методий са основоположниците на нашата писменост и благодарение на тях, имаме възможността да четем и да пишем на български език. В „Пътеводител на галактическия стопаджия“ Артър Дент губи къщата си, защото не е разбрал, че ще се строи магистрала на нейно място. По-късно разбира, че цялата планета Земя ще бъде заличена, защото на нейно място ще минава галактическа магистрала.

Истината е, че с нашата планета не се очаква да се случи нищо толкова фатално в близкото бъдеще. В този ред на мисли, нищо няма да се случи с нашата писменост и свещената дата 24 май. Нека бъдем горди с това, че имаме този прекрасен език, нека пишем и говорим правилно. Способни сме единствено да предположим как ще се чества празникът на българската писменост и култура след сто или двеста години, но отговорът ще дойде с времето си. До тогава можем само да спазваме традициите и да крепим народния дух.

Все пак това са нашите писменост и азбука и не се очаква някой магратеец да дойде и да ни направи нови по поръчка…, нали? Четете, пишете и говорете на българска, изследвайте литературата в духа на Михаил Арнаудов. Не се притеснявайте за честването на празника след няколко века. Предайте традициите на децата си, за да сте спокойни, че бъдещето е в сигурни ръце. Не се натоварвайте да мислите за холограми, изкуствен интелекти или виртуална реалност. Всичко това ще се случи, неизбежно е. Нека се радваме, че сме тук и сега.

Що се отанся до бъдещето след 100-200 години, най-вероятно ще си говорим пак в някой Ресторант на края на Вселената. Благодаря Ви, че прочетохте моя разказ, казвам Ви До скоро и благодаря за рибките!

Александър Георгиев, 12.в

535 Views