„Завоевателят“ – Ив-Ана Драгомирова

Драскулките с тебешир се появиха отново върху вратата. Ставаха все по-големи и все по-ясни. Открояваха се фрагменти от букви. Започваше да се разбира, че постепенно се оформя надпис. Кевин не беше обърнал внимание кога беше началото на това, а и не правеше връзка с останалите събития. Но колкото повече се проясняваше, че някой се опитваше да напише нещо на входа за работниците, толкова по-натрапчиво се промъкваше мисълта, че са с общ произход. 

Присети се, че има охранителни камери, които никога не проверяваше. Не беше ставало нужда до момента. И сега седеше в офиса, наблюдавайки вторачен в монитора часовете записи, натрупали се в продължение на месеци.

За момента на екрана не се случваше нищо необичайно. Служители, доставчици и той самият влизаха и излизаха. След края на работното време Кевин си тръгваше последен. Нощем уличката беше тиха и спокойна. Скитникът, когото хранеха от години беше нейния единствен обитател. Кевин отваряше всяка сутрин по едно и също време. И денят си протичаше в установеното русло.

Преди да отложи гледането на останалите кадри за друг ден, Кевин съзря тъмна сянка да се приближава към входа. Не се промъкваше. Просто си вървеше. Спря се пред вратата, колкото да отключи и влезе. Странно! Кой ли можеше да е това? Изглежда имаше ключ и беше наясно къде отива. 

Кевин си отбеляза датата и се зарови в записите от другите камери. Искаше да проследи какво се случваше вътре. Раздели ги така, че да може да проследи всяка крачка на нашественика. Ободрен от откритието продължи гледането.

Човекът премина през сервизния коридор, вмъкна се в хладилната камера и излезе, носейки пакет замразени продукти. Неясните кадри не позволяваха на Кевин да разбере какво точно си беше взел неканеният гост, но беше ясно, че беше наминал при зеленчуците. Фигурата на екрана продължи към кухнята. Влезе. 

Кевин смени записа. Помещението беше професионално обзаведено. Имаше всички удобства за работа на топ готвачи. Всичко блестеше от чистота. Кевин много се гордееше с удобствата, които беше създал в своя ресторант и за персонала, и за своите клиенти. В заведението се сервираше превъзходна храна и затова беше се прочуло в града като място за хора с фин вкус и чувствително небце. Кевин си мечтаеше за звезда „Мишлен“, но знаеше, че има още път да извърви до нея. И сега този агресор се разполагаше в НЕГОВАТА КУХНЯ!

И докато го обхващаше бяс, че някой е нахълтал тайно в светая светих, човекът уверено се движеше из нея и си подреждаше съдове, прибори и продукти за готвене. След което запретна ръкави и се развихри. След час на един от плотовете беше сервирана обилна закуска. Завоевателят дотътри от залата за клиенти един стол, затъкна салфетка под брадичката си и започна да се храни с охота. Кевин се опитваше да види лицето, ръцете или нещо, каквото и да е, което можеше да му помогне да разпознае агресора. Но той умело се криеше от окото на камерата. 

Накрая, след като се нахрани, нашественикът си изми съдовете и ги подреди да се сушат. Скри се за няколко минути в едно от сервизните помещения и се върна с няколко празни кашона. Растла ги на пода, просна се върху тях и заспа.

Кевин втрещен наблюдаваше как човекът най-спокойно спи и се върти на пода в продължение на часове. После нахалникът стана, прибра всичко, което беше използвал, размести леко оборудването на работното място на Кевин и си тръгна. От други кадри се видя как се обърна към вратата на входа, извади тебешир и надраска няколко чертички върху тъмната повърхност на вратата.

Спомняше си онзи ден. Постоянно имаше неуредици, изпускаше прибори, уредите не си бяха на мястото. Накрая се поряза толкова дълбоко, че трябваше да го закарат в спешното отделение, за да го зашият. Кевин разсеяно потъркваше белега.

Явно така беше поставено началото на поредица леки злополуки, недоразумения с персонала, неблагополучия и странни случки. Кевин забеляза, че агресорът не посещаваше кухнята всяка нощ. Но доколкото си спомняше, винаги на следващия ден имаше проблеми – разменени места на сол и захар, люто чушле във финото брашно, което ползваха за кейкове… Всичко това се отразяваше върху качеството на храната, което бавно, но сигурно разрушаваше репутацията на ресторанта. А звездата „Мишлен“ се превръщаше в далечен мираж.

Знаейки за нашественика, Кевин започна да го дебне, но винаги се разминаваше с него. Не можеше да стои денонощно буден в ресторанта. И той имаше нужда от почивка. Противникът му не показваше някаква систематичност. Затова Кевин се опита да отвърне на ударите, връщайки същите номера. А след това наблюдаваше записите и се забавляваше, когато успееше да провали вечерите на агресора.

Веднъж натрапникът му беше оставил готово блюдо. Кевин го изхвърли. Но редовно започна да намира ястия, които ухаеха примамливо. На пръв поглед ястията бяха изпълнени с превъзходна кулинарна техника. Изглеждаха неустоими. Накрая Кевин се престраши да опита… и не можа да спре. Имаше си работа с майстор. 

Кевин реши да върне жеста. Експериментираше с вдъхновение, създаваше все по-изтънчени ястия. Оставяше ги на нашественика и той винаги ги изяждаше. Започнаха да си разменят бележки с предложения за подобряване, след което всеки от двамата приготвяше ново ястие. Едновременно се съревноваваха и си сътрудничеха. 

Злополуките и недоразуменията в ресторанта бяха спрели.

Накрая върху задната врата на ресторанта се оформи тебеширения надпис: „Пакост или лакомство“. А на плота, върху който оставяха шедоьоврите си, Кевин намери бележка с дата и час за среща в кухнята. 

Персоналът си беше отишъл. Кевин седеше до обичайното си работно място и поглеждаше често към вратата. Съперникът закъсняваше с две минути. Три минути. Четири минути… На петата минута вратата се отвори. Кевин понечи да направи забележка и остана с отворена уста. 

Насреща му стоеше Сали. Беше я освободил от работа преди месеци. Или тя беше напуснала. Не си спомняше точно. Но докато работеха заедно често спореха. И сега какво?!

Сали се ухили тържествуващо:

– Пакост или лакомство!

– Лакомство – отвърна Кевин. И двамата се разсмяха неудържимо.

 

Два месеца по-късно.

Над вратата на ресторанта беше окачена нова табела. ПАКОСТ ИЛИ ЛАКОМСТВО. Отдолу с малки букви беше добавено: Сали и Кевин.

Ив-Ана Драгомирова

48 Views