Завръщане в селцето

“Завръщане в селцето” – част от Контадин Кременски

Публикуваме част от “Завръщане в селцето” – книга на Антонио Копола. Този разказ е на Контадин Кременски.


След малко влезе някакъв възрастен мъж с цивилни дрехи, придружен от двама полковници и се настани на генералското кресло.

— Какви са тези? — попита той строго.

— Арестанти господин генерал. — обясни един от полковниците.

Значи това беше друг генерал. Трябваше да се досетят, че военните работят на смени.

— Цивилни, значи са дезертьори? Осъждам ги на три години тежък труд в дисциплинарна рота! — изгледа страшно генералът, с лице което говореше за психически проблем и добави — от кой полк са избягали?

— Не не са от никое поделение. Дори не са наши, това са чужденци.

— Браво!!! — Усмихна се доволно генералът — хванали сте ги да шпионират в строго секретно поделение като нашето? Изпратете ги за по десет години в Сибир, тогава ще се разсекретят данните и ще бъдат съдени справедливо.

— Не, господин генерал — Заекна другият полковник — Те са туристи, ние ги доведохме тук във връзка с влаковата катастрофа по линиата Волгоград – Ростов.

— Значи са терористи! Не туристи! — кресна генералът и вече стана ясно, че му се е развила някоя гайка. — веднага ще ги разпитаме!

Стана и се приближи заплашително до Франкучо.

— Кажете ми проклети негодници, кой ви прати да взривите линията и как го направихте?

— Те не разбират нашият език. — обади се плахо преводачът.

— Проклети немци, пак са се върнали. Не стига ли, че ги гонихме до Берлин?

— Не са немци, а италианци — попрови го младежът.

— Същите негодници. Макаронаджии, дошли да взривяват влакове! Ще им дадем да разберат.

— В същност, единият е българин. — добави вторият полковник.

— Още по-зле! За него. — засмя се доволно генералът — проклети предатели са българите. Освободихме ги от турците, но те неблагодарно се обърнаха срещу нас. За него и един месец карцер. И десет години в Сибир.

— Не може, ще стане международен скандал — намеси се първият полковник — доказано е, че не са виновни. Били са във влака в едно от последните купета.

— Врагът е хитър! Опитва се да ни заблуди, но няма да успее! Разпитайте ги и ще се кажат всичко! — кресна генералът. Всички стояха като парализирани, но за щастие в следващия момен влезе някакъв мъж с униформа на капитан и рапортува:

— Разрешете да доложа! — и след като генералът кимна, каза:

— Отпечатъците потвърждават, че двамата са били във влака.

— Сигурно? — попита генералът.

— Тъй вярно!

— Добре — направи кисела физиономия генералът.

— Значи можем да ги освободим? — попитаха и двамата полковници.

— Разлира се, че не. Вкарали сте ги в секретно поделение и ще ги оставите да се върнат в Америка? За да разкажат всичко?

— Ама те не са Американци, единият е италианец, а другият българин.

— Още по-зле. За тах. Американците поне бяха съюзници през втората световна война, а тези воюваха срещу нас! Вкарайте ги за пет години в дисциплинарна рота, след това ще мислим — нареди генералът и войниците ги изведоха.

— Какво казаха, освобождават ли ни? — попита нетърпеливо Франкучо.

— За съжаление изглежда че не …

***

Двама войници и един сержант ги поведоха към края на плаца.

— Лошо! — каза единият от войниците. Старият съвсем е полудял.

— Няма ли да го пенсионират най-после? Докато не е направил някоя беля. — почеса се по тиквата вторият.

— Не иска да се пенсионира! — обобщи сержантът — А докато брат му е в министерството на войната, никой не може да го мръдне.

— И миналата седмица ни вдига под тревога, че ни нападали немците и италианците. Казват, че дори се обаждал да изстрелят ядрените ракети…

— Бил е много добър комендир в Авганистан — опита се да защити донякъде началника си сержантът — баща ми е служил с него.

— Авганистан е работа на американците. Те подкрепиха исляма, за да воюват срещу нас и върнаха във варварството на средновековието толкова държави.

— Какво става? — попита тихо Франкучо.

— Изглежда генералът е полудял — прошепна българинът.

— И какво прави?

— Привиждат му се врагове навсякъде. Не че го оправдавам, но напълно го разбирам…

Стигнаха до нещо като каралулно помещение пред малък паркинг. Сержантът им нареди да седят и чакат и заедно с единият войник се ометоха. Другият остана да ги охранява.

— Какво ще правим? — седна на твърдата дървена пейка Франко.

— Честно да ти кажа, не знам. Надявам се, че останалите офицери ще проявят здрав разум.

— Как изобщо един луд човек е оставен да командва?

— Не съм съвсем сигурен, войниците казаха, че брат му е в министерството на войната и го крепи. А може би са преценили че е полезен луд.

— Как така полезен луд?

— В смисъл верен на народа и отечеството. Никога няма да предаде и измени на родината си. Докато другите са много по-опасни. В България, имаме много такива сред военните ни. Уж със здрав разум, но подлеци и предатели. Съсипаха целият ни отбранителен комплекс. Няма да повярваш, но си нарязахме хубавите руски самолети, за да купим скъпи и стари американски, който обаче още не са произведени.

— Как ще са стари, щом не са произведени?

— Стари като модел — обясни българинът — А този луд, не би го направил и без да му мисли би открил огън срещу всеки враг…

— Това зависи предимно от политиците. — оспори Франко.

— Така е, но когато и военните са предатели, е съвсем лесно. Този луд вероятно би бомбандирал парламента, вместо да унищожи танковете и оръдията на народа си…

— Сам каза, че се надяваш на здравия разум на някои от останалите офицери. — засмя се Франко — един път казваш, че са предатели, друг път здравомислещи…

— Прав си — почеса се по тиквата българинът — Но нещата често се застъпват. Патриотите са малко луди, а здравомислещите комфортисти и предатели… Което в случая е добре за нас. Иначе трябва да опитаме да бягаме, а как се бяга от хелекоптерна база? Ще ни настигнат за минути.

— Може би с автомобил? — предложи неуверено Франко — виж там на паркинга има един стар Фиат — 124. Знам как се отварят и палят без ключ.

— Само прилича на 124, това е Лада, името означава грациозна лодка”. Направена е по модел на 124, но е местно производство.

Едно време, Фиат е направил цял завод в Русия, в един град наречен Толиати на Палмиро Толиати. И има някои разлики, например, спирачките вместо дискови са барабанни.

В този момент се върна сержантът заедно с единият от полковниците и преводачът:

— Шибани педеpунгели, установихме, че не сте виновни и ви освобождаваме — каза полковникът.

— Уважаеми господа, установихме, че не сте виновни и ви освобождаваме — преведе преводачът.

— Ще ви вземе един полицейски патрул, който ще ви закара до най-близкия град. Надявам се повече никога да не ви видя, проклети шибаняци! — продължи полковникът.

— Ще ви вземе един полицейски патрул, който ще ви закара до най-близкия град. Надявам се, че отново ще посетите родината ни. Винаги сте добре дошли, всичко най-добро…

Контадин Кременски

35 Views

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Content is protected !!