“Или как Илф изгуби Скрапа” – Контадин Кременски

Новото тяло на Илф беше по-силно и по-бързо, навярно защото доктор Изуглав му беше вмъкнал и разни животински гени, като например тези от прасе. Илф с учудване забеляза, че държеше и повече на пиене. Преди, от няколко питиета му се завърташе главата и му се доспиваше, сега трябваха доста повече. Но крайния резултат бе пак същия. И тази вечер беше в кръчмата на Тритетона, момичето с три гърди, плод на генетичен експеримент и беше почти “готов”. Поръча си последната напитка, “Змийска целувка”, кръчмарката си разбираше от работа и правеше страхотни коктейли изпи я и на автопилот стана и излезе да си върви. Понякога оставаше с преспиване при Тритетона, тя си докарваше допълнително с проституция с отбрани клиенти. Обаче тая вечер посетителите бяха доста или той бе дошъл и започнал твърде от рано и на кръчмарката не ѝ бе до него.

Започна да търси кораба си измежду паркираните автомобили, обаче без успех. Помнеше че го бе паркирал някъде тук, но къде? Обиколи два пъти целия паркинг, в предвид състоянието му, му трябваха доста усилия, но падна само веднъж. Обаче “Скрапа”, странният малък космически кораб направен от бътискаф, го нямаше никакъв. Отново бе пред входа на кръчмата, а времето бе доста студено затова влезе. Кръчмарката го посрещна усмихната:

— Размисли и реши да удариш още едно ли?

— Не, не мога да си намеря кораба — призна откровенно Илф, който от студа бе започнал да изтрезнява — не помня къде съм го оставил.

— Глучо! Приземи се от вътрешната страна на двора, забрави ли?

— Май да — усмихна се глупаво — Но така и така се върнах, сипи още едно.

— Имаш го!

Тритетона бързо и майсторски забърка коктейла и му го поднесе. Илф го изпи доволно и предложи чашата за още един.

— Защо не останеш да спиш при мен? Така пиян може да се удариш в някоя звезда — рече Тритетона, докато му го приготвяше.

Илф понечи да ѝ обясни, че системата направена от Нейко няма да позволи да се блъсне в звезда, но езикът му пак започна да се връзва и просто се съгласи с кимване.

— Върви в стаята ми, като си идат клиентите, ще дойда и аз.

***

На сутринта се събуди рано, но Тритетона беше вече станала и до леглото го очакваше халба със зелева чорба. Той я научи да я прави и дори ѝ носеше зелките.

— Още ли важи предложението да дойда да живея на някоя от вашите планети? — попита го тя щом халбата бе опразнена и погледът му доби почти разумен вид.

— Разбира се, много ще се радвам — ухили се глупаво Илф.

— Тук нещата не вървят добре!

— Но защо? Снощи видях доста клиенти.

— Въвеждат дигитални пари, след нова година никакъв кеш! — рече тя — на всяка поръчка Банката си приспада един добър процент и за мен не остава почти нищо.

— Можеш да вдигнеш цените?

— И никой повече няма да стъпи при мен.

— Добре, предлагам ти да се пренесеш на Фрегатура, тя за сега е най-населения ни планетоид — рече Илф и добави — така повече няма да си губя кораба.

— Съгласна! — рече тя и го целуна по бузата.

— Ако искаш, ще разглобим и пренесем цялата кръчма.

— Не, искам нещо ново, по моя идея.

— Имаш го.

Ако разказът ви е харесал, чуйте “Принцесата, лечителката и рунтавата ѝ котка” от същия автор в Storytel.