Господарите на вечеността Теодор Манолов

„Господарите на вечността“ – Теодор Манолов

Господарите на вечността

Жената рече да полегне следобедта у неделя, че не е спала полвин годин, завалийката, зарад децата. Голема грешка! В крайните квартали да полегнеш в неделя – у ред ли си, батко?!
Щото ТЕ са там – пред блока, седят по пейките, клюкарстват, дуднят цел ден, па и на висок регистър, и наблюдават… кой влаза, кой излаза, кво носи, къде паркира, зашо паркира напреде, а не назаде, зашо му е патката на чорчик у гащите, а не на терсене, зашо диша и най-вече, зашо после издиша, неговата семка…
ТЕ си беха там и ме одумваха още като дете невръсно, като си играех с футбола на стеничка пред трафопоста:
– Еййй, тоя на Спасови ли беше сино?.. То че се счупи тва дете бе, тия не го ли ранат?… Лилии, къв е лебед, майкоу, тоа не мое да нацели топката от ена педа бес засилка…
Минаха години – пак си кесат там, пред блока. Аз – ученик, въдим гаджета за норматив. ТЕ:
– Тия на публичен дом го обърнаА тоа вход, бе! Вчера ена влачи – уж със минижуп, па оно с тоа минижуп й се видоа яйчниците, бе! Бе немат ли срам тия ора, бе? Е таа са е по-спретнатка, ама па на онаа вчера й беа по-големи цицетата…
Пораснах, завърших университет. ТЕ са си пред блока, дуднят и обсъждат – кога съм си дошъл кьоркютук у ранна зора, кога съм се съпнал на истривалката, та съм щел да си строшим куфалницата проста, кога тате ходил да ме прибира от раьонното, кога съм заплашвал Аврамов от петия етаж, че ше му пръснем канчето, ако още еднъш си пепне цигарата през балкона на моя балкон…
Почнах работа, ожених се, напуснах работата, разведох се, почнах други 1000, напуснах ги, преместих се, върнах се, па се прибрахме с друга жена, деца се народиха, пораснаха. Внимание – даваха ме даже и по телевизора 4 пъти за десет годин! А ТЕ са си пред блока – времето е техно – дуднят и се прасат по цел ден божи! Шпионират, дискутират, анализират – гледали са ме в некво музикално предаване, а и кога праих изложба, демек ем съм месна знаменитост, ем не съм чистокръвен туземец. Гордеят се. Шото са ме давали по телевизора. Мразят ме! Шото са ме давали по телевизора… Съчустват ми – нали се разведох. Кеф им е – нали се разведох… Требва некой път да ги питам защо точно се разведох…
– Баба си у гроба я вкарА тоа… И жена си шеше да я умОри, ама она го заеба и си бегА при майка си!…
Имат си бол време, хората, осмислят си го. Осмислят си го с хъс. С призвание! В тоя блок, построен в годините, когато строехме светлото бъдеще, живеят поне 1500 смачкани човекоединици – требва да имаш сичкото време на Земята, батенце, за да ги обговориш сичките, да проследиш под лупа превратностите в малкия им животец, да ги опознаеш в интимни подробности, да си водиш детайлен архив в мозъка, а може би и истинска картотека в килера.
Аз, копеленце, вечно немам време!!! А ТЕ имат целата ВЕЧНОС! Минимум!!! ТЕ са БЕСМЪРТНИ! Викам си, ейййй, да располагах с тоя темпорален континнум техния, мильон книги ше исчета, ше ги забрава и па шси ги почна одначало…
ТЕ обаче не четат, ТЕ никъде не ходят, ТЕ май и не работят (в смисъл човешка работа, явно работят за ЦРУ, неам престаа), ТЕ са си пред блока – дуднят си на висок глас и си бройкат кой с кой идва и кога кой отива некъде и после кога кой се връща и дали му е уьо правилно нагласен у панталоните…
Е, са, копеле, тва е разказ… малко преувеличавам… ТЕ, естествено, не са НЕПРЕКЪСНАТО ПРЕД блока! Не и 24 часа, ебаси!
Като стане следобед например и слънцето се премести отзаде, заебават архивите, картотеката и статистическите бази данни и отиват за малко ЗАД блока и даже, човек, пият по ена бира! Ааабе, мани ти тая работа, сигур некви камери са инсталирали, ше ги у агентите, докат идат за бирата – да не стане нешо съществено ПРЕД блока…
Ами ако фане да умира некой и те разберат, че е умрел, чак кога е вече умрел?

 

Теодор Манолов

363 Views
error: Content is protected !!