Jul
Вафла “Троя”
Отидохме веднъж (с Пешо с пежото) в съседната паланка. Защото там, в един хранителен магазин, започнаха да продават и български стоки.
Пък ние българите в чужбина, също носим душичка и понякога ни се ще да опитаме нещо наше, родно!
Пешо (типичен голям българин с рунтави вежди и цял чувал положителни качества, (Но италианския език не е сред тях) след като прегледа добре магазина и не намери вафлите Троя, (за внучетата) спря делово пред собственичката.
Погледна я изпитателно с честните си кафЕви очи и попита учтиво:
— Троя?
(Много обидна дума в италианския език! Означава свиня майка, но в разговорния се използва за развратница, мръсница, курва!)
Горката жена го изгледа като гръмната! Явно не вярваше на ушите си.
— Троя? — повтори настойчиво той.
Продавачката предпазливо отстъпи назад.
— Троя! Троя! — заразмахва въпросително ръце, по италиански маниер моя човек. (Няма да остави внучетата без любимата вафла.)
Жената огледа преценяващо на кой рафт да се покатери…
Не знам как щеше да свърши всичко, дали продавачката щеше да си спомни занаята и да каже цената или да извика мъжа си с лупарата?
Но аз се притичах от другия край на магазина и изясних, че става дума за вафлите Троя. (Да ги питаш на какво са ги кръстили така?)
Въпросът се уреди веднага. Успокоена (или леко разочарована) продавачката измъкна цял кашон, купихме си и тръгнахме.
Но усещах, че гледа след нас!
“Виж Неапол и не умирай”
troia
troia /’trɔja/ s. f. [lat. mediev. troia, forse voce espressiva che imita il grugnito del maiale]. – 1. (pop.) [femmina del maiale] ≈ scrofa. ‖ verro. 2. (fig., volg.) [donna che esercita la prostituzione o che è giudicata simile alle prostitute,…
Кондатин Кременски
