Вера Недялкова – Верита – „Феята на зъбите на възрастните хора“

Reading Time: 5 minutes

Феята на зъбите на възрастните хора

Иво и баба му отидоха на зъболекар. Зъболекарят извади на всеки по един зъб. Докато двамата се прибираха, момчето весело подскачаше. В ръчичката си стискаше изваденото зъбче, увито в салфетка. Но баба му беше тъжна…

– Защо си тъжна, бабо? Довечера ще си сложим зъбчетата под възглавниците и феята на Зъбките ще ни даде пари, а после ще ни сложи по един още по-хубав зъб.

– Тази фея идва само при децата. За бабите няма нови зъби. Един по един всичките зъби ще ми извадят и ще заприличам на баба Яга…

– Наистина ли, бабо? Ще я помоля аз тази фея – само на теб да направи ново зъбче. Не искам да си тъжна…

През нощта момчето не мигна. Очакваше феята на Зъбките, защото трябваше да проведе с нея важен разговор.

Към полунощ тя наистина дойде. Летеше много тихо като малка пеперудка, но момчето беше нащрек и я усети веднага. 

– Фейо на Зъбките, видях те, не се крий от мен! Трябва да говоря нещо много важно с теб.

– Какво е толкова важно? Ако мога – ще помогна…

– Направи ново зъбче на баба! 

– Съжалявам, но не мога. Зъбките на децата и на възрастните са много различни и аз вече съм изгубила умението си да ги правя.

– Но нали някога си правила зъбчета и за възрастни?

– Да, докато не срещнах цар Усмивко… Ще ти разкажа всичко от самото начало.

В едни много далечни времена, бях много натоварена с работа. Щом на някого му паднеше зъб, аз веднага правех нов. Колкото пъти падаха, толкова пъти правех. Правех на млади и на стари. Докато не се появи този цар Усмивко. Никой не знаеше истинското му име, винаги на лицето му грееше широка усмихва и затова всички го наричаха така. Усмивката е хубаво нещо, но поне да си миеше зъбите. А той беше скаран с четката и пастата за зъби. Никога не ги миеше и колкото зъби му правех, те бързо се разваляха, а на всичкото отгоре и много го боляха. Един ден царят много се ядоса и ме извика при себе си.

– Какви са тези дефектни зъби, които винаги ми правиш? Искам здрави зъби! Царски зъби! Направи ми зъби от злато! 

– Но аз не мога да работя със злато. Правя само истински зъби.

– Тогава от днес нататък – в този дворец няма място за теб.

Така ме прогони. Намери си най-знатния златар в кралството и той му направи зъби, точно каквито искаше. Когато се усмихваше, устата му грееше като слънце със златни зъби. 

Царят вече нямаше нужда от мен, но аз не се притеснявах. Все пак имаше достатъчно хора, на които помагах.

Дойде ден, в който принцесата каза:

– Татко,  падна ми зъб. Трябва ми феята.

– Никаква фея! – отсече царят – Ще ти направим зъби като моите.

– Ти да не си луд! Аз съм дама, как ме виждаш с такива зъби!? Ще приличам на някаква ламя в устата. Искам моите зъби да са бели като порцелановата мивка в банята.

– Няма проблем. Майсторът на мивки ще ти направи. 

Много се чудеше майсторът как да направи зъби. Пробва какво ли не, но накрая направи прекрасни зъби – бели като мивка. Принцесата беше много щастлива.

Най- трудно беше със старата царица. Майката на цар Усмивко. На нея наведнъж и изпадаха всички зъби. Тя много се ядоса на сина си, че ме е прогонил, само че той беше категоричен, че „нещата ще се оправят без фея“.

Царят събра всички служители в двореца и им възложи задача да измислят как да направят зъби на майка му. Който успее, за награда ще му изпълни едно желание. Всички се заеха със задачата. Умуваха, майсториха какви ли не чудеса, но нищо не се получаваше. Най-вдъхновен беше младият обущар Каучо. Правеше уникални обувки за знатните особи, но не знаеше как да направи зъби. Въпреки това на мига си измисли желание. Бе влюбен в принцесата и решен на всичко, за да сбъдне мечтата си да се ожени за нея. За съжаление никаква идея не му идваше наум. 

Реши да тръгне по света да дири прозрение. Тъкмо излезе от градските порти и се сблъска със странен човек. Той беше черен, като каучука, от който правеше подметките на обувките. Дрехите му бяха много интересни и пъстри. Личеше си, че идва отдалече. 

– Как се казва този град?

– Това е град Марден.  А ти откъде идваш, страннико?

– Аз идвам от много далече, чак от Африка. Търгувам с неща, които тук не сте виждали. Ще ми помогнеш ли да намеря подслон?

Каучо се замисли, че този човек може да му помогне. 

– Разбира се. Бъди мой гост! Домът ми не е голям, но сърцето ми е широко. Ще се чувстваш като у дома си.

Заведе чужденеца в къщата си. Настани го. Сложи каквото има на трапезата и го запита какво продава. 

– Аз продавам слонова кост. От нея изработвам всякакви бижута, накити, пръстени… – Чужденецът извади гердан с големи бели мъниста. 

Щом го видя Каучо, веднага му хрумнала идея.

– Можеш ли от тази слонова кост да направиш форма на човешки зъб?

– Това е много странно. За какво ти е този човешки зъб?

Обущарят разказа всичко, за кавгата на царя с мен и за трудната задача. Африканецът се съгласи да се опита. 

Още на другата сутрин се захвана да прави зъби от слонова кост. Гледаше в устата на Каучо, гледаше своите зъби в огледалото и накрая измайстори един комплект с всички зъби. Съвсем, като истински. Това беше лесната част, но как да ги задържат в устата? Двамата заедно мислеха и премисляха, но нищо не им идваше наум.

Изведнъж някой почука на вратата и пред тях застана един от слугите на царя.

– Обущарю, ела в двореца, защото трябва да направиш нови обувки на принцесата!

– Веднага ще си взема инструментите и идвам. Може ли с мен да дойде и моят гост? Той идва от далечна Африка и продава невиждани неща. Принцесата и придворните дами много ще ги харесат.

– Идвайте и двамата, но по-бързо!

Чужденецът видя, че Каучо, заедно с другите инструменти, взема и сандъче, пълно с глина. Учуди се за какво му е…

Когато отидоха в двореца, принцесата пожела, докато обущаят си върши работата, да разгледа какво е донесъл странният търговец.

Докато ѝ показваше накитите от слонова кост, търговецът видя как Каучо я накара да стъпи в сандъчето с глина. Обущарят си свърши работата, а търговецът си продаде стоката и се прибраха. 

Каучо напълни вдлъбнатините в глината от краката на принцесата с гипс. После със специална технология изработи подметки за обувките на принцесата.

– Така ли се правят обувки? Никога не съм знаел това… При нас се правят много по-просто – каза търговецът.

– И тук се правят по друг начин, но това са обувки за принцесата и те трябва да са идеални и удобни по крачето ѝ.

– Знаеш ли, хрумна ми идея! Защо не направиш така и зъбите на майката на царя? Ще ги изработиш все едно правиш подметка, но ще вземеш мярка от устата ѝ. На нея ще залепим зъбите от слонова кост. 

– Това е чудесна идея, как не се сетих по-рано! Даже ще боядисам каучука в розово и изобщо няма да си личи, че зъбите не са нейни.

Речено, сторено. Така двамата направиха първата протеза. Старата царица беше много доволна. Усмихваше се широко и дъвчеше смело.

Царят трябваше да изпълни желанието на победителя. Каучо се ожени за принцесата и заживяха в любов и разбирателство.

Царят събра всички майстори, които бяха изработили зъбите на семейството му. Издаде Царски указ и ги нарече зъботехници. От днес нататък, те ще са феи на зъбите за възрастните хора – реши той. 

Мълвата се разнесе бързо и всички съседни царства си обучиха зъботехници. Затова сега аз правя само зъбки за децата.

– Фейо на Зъбките, а сега има ли зъботехници?

– Да има много зъботехници. Те работят със зъболекарите и правят нови зъби за възрастните хора. Използват модерни техники и материали и зъбите стават съвсем като истински.

На сутринта Иво се събуди усмихнат. Нямаше търпение да отиде в стаята при баба си. Щом я видя, той викна радостно:

– Бабо, бабо, не се тревожи, че ще останеш без зъби! Има фея на зъбите и за теб! Тя се казва зъботехник. Работи със зъболекаря и ще ти направи много хубави зъби.

 

Вера Недялкова – Верита

203 Views