„Десет години брак“ – Гергана Христова

Десет години брак Гергана Христова

Познаваше я толкова добре. Знаеше в коя стая от апартамента се намира и можеше с точност от 90 процента да каже какво прави там. Дали сгъва дрехите или оправя постелката на леглото. Какво прави в банята или в кухнята. Познаваше всеки неин шум, всяко движение. Тя правеше нещата както той ги харесваше. Обичаше да си представя как поставя измитата чиния на сушилника и знаеше, че тя го прави по онзи определен начин. Дори не беше нужно да е там за да го види. Харесваше му аромата и дори когато беше задъхана и изпотена. Любуваше се на вида и сутрин въпреки дъха и на застояло и остатъци от вечерята. След десет години брак познаваше всичко в нея само по погледа и.

Новината го завари толкова неподготвен, че в първия момент се усмихна и се прокле за това. Обадиха му се от болницата че е станала катастрофа и трябва да отиде възможно най- бързо. Един пиян шофьор му я отне.

Дори не успя да асимилира че всъщност бе загубил две същества. При аутопсията бяха установили двумесечна бременност. Всички казваха : „Колко жалко, да загубиш и двамата така нелепо”, все едно бяха сигурни, че е момче.

Той кимаше с глава стискаше зъби мълчеше. Когато мина цялата церемония по помени и разхождане до близкия гробищен парк на определени дни, се затвори. Спря да комуникира с всички, да ходи на работа, да живее. Едва след четиридесетия ден от загубата и осъзна че тя няма да се прибере. А просто беше тръгнала до магазина…

Проклинаше се, че не е отишъл той предната вечер, а е оставил това на нея. Плачеше пиеше и спеше на пода. Прегръщаше нощницата и запазила аромата и. В промеждутъците от алкохолен делириум и осъзнаване разглеждаше нещата и. Четката и за руж, козметиката, всичко имаше огромна стойност защото беше докосвало нея. Така откри дневниците и. Стана му странно, че жена му си е водила дневници. Те дори не бяха като стандартните такива. В тях имаше просто записки, мисли идеи, преживявания без дата…Спря да пие когато ги прочете. Изведнъж разбра, че жената която познаваше десет години е била съвсем друга. Обикна и нея и се прокле отново че не бе я видял. За някои от нещата четейки дори си спомни въпросната ситуация и нейното виждане за нещата обърка тотално представите му за всичко до сега.

На третия ден след като ги бе прочел се изкъпа, облече се и отиде да оправи административната страна на въпроса с нейното нямане. Не очакваше да свърши за един ден, но се изненада. Хората го гледаха със съжаление, беше отслабнал с 30 кг и не приличаше на себе си. Избягваше да ги гледа. Просто попълваше каквото трябва и си отиваше. На другия ден се появи на работа. Шефа му го изгледа и подхвърли – Добре дошъл, хайде че работа ни чака. Вечерта му изплати последната заплата, пусна му молба за неплатена отпуска за дните в които не се бе явил и му каза „До утре”.

На прибиране към къщи за малко да набере номера на жена си да я пита необходимо ли е нещо да се пазарува, но в следващия момент се сети, че предишния ден бе закрил номера при мобилния оператор. След седмица вече не посягаше към телефона да и се обади.

Трябваше му една година за да забележи че около него има и жени. Срещна една, разбита като него и не след дълго се събраха. Когато тя му съобщи че ще имат дете, той за момент потръпна но бързо се овладя и изигра „радостта на бащата”, а когато малката се роди търсеше в нея чужди черти.

Когато паметта започна да му изневерява и се наложи дъщеря му да се грижи за него, беше силно озадачена на кого принадлежи името което баща и повтаряше когато беше в криза, защото то не бе на майка и. За щастие бабичката не беше измежду живите, за да чуе. Не след дълго и той си отиде. При почистването на къщата дъщеря му откри кашон с документи. В него беше събрано всичко от онзи десет годишен живот на баща и за който тя не беше подозирала. Намрази го. Намрази и двамата, че не бяха и казали. Едва сега осъзна какво са значели някои тъжни погледи на майка и, някои изказвания. Тя се бе конкурирала цял живот с една несъществуваща жена която не може да сгреши. Намери и документа от аутопсията ,и разбра защо баща и винаги я гледаше така сякаш търси нещо в нея и не го намира. ..После го разбра и му прости, даже и се издигна в очите- такава любов, не знаеше, че е способен да изпитва.

Но никога не създаде семейство.

Гергана Христова

34 Views