Nov
импресия
“Есенни мигове” от Людмила Данова
Есента идва в края на Септември. Носи ябълки златни и песен на птички! Носи богатства, пълни кошници с билки уханни, градини, отрупани с плод! Хората, доволни и не дотам от този живот, събират огнена сила от щедрото слънце и затварят в буркани спомени летни и нови надежди за идните дни.
*
Септември облече пъстро елече, набра си букетче цветя. И жито си сложи в пъстра торбичка, назад се обърна с малко тъга… Ще тръгва, сбогува се с житни поля и с пъстра гора… Погали с очи реки и трева.
Въздъхна с усмивка, а с повей отговори му есента…
Ще тръгва Септември. Ще поема пътя, а Октомври ще го срещне с малко мъгла, да не види в очите му сълза… Че срещат се вечно все така, на пътя…
А есента прегръща ги с нежност и поемат към безбрежността…
Довиждане, Септември, на добър път, добре дошъл, Октомври, бъди ласкав, бъди слънчев, бъди щедър, бъди!!!
И –
Октомври облече пъстро елече
и тръгна по пътя, събрал чудеса
в голямата си и пъстра торба…
Ето, подава се злато,
украшение богато,
клонче с круши,
пъстри уши,
от едно кърпи кожухче…
А, мисля си, даже чух, че
на дъното си в торбата,
с скъпоценности богата –
орехи, жълъди, лешници,
на благата предвестници,
усърдно Октомври е скрил…
Но на края на пътя го чака карета,
тиква голяма, с кончета – мишлета!
Качва се Октомври като кочияш,
оставя отзад скъпоценен багаж
и конете – мишлета пришпорва…
После на Ноември заговорва:
– Братко, и да пазиш нивята,
горите, полето, цветята,
че като се върна догодина
да намеря богата градина!
И каретата магична полетя надалече,
но ще се върне, вярвай, човече!
*
Ноември дойде, красив и цветен, чудесен, с дъжд и пъстър килим. С шарени есенни листа покри света…
Но сега –
Ноември си отива… Беше щедър, като баща, топъл, като прегръдка на любим, слънчев, като усмивка на малко дете, понякога появила се след дъжд, по клепачите с блещукащи капчици… А понякога, грейнала след звънък смях…
Ноември плака, споделяйки всяка тъга… И своята. Нали изпрати Септември и Октомври, с пъстрата торбичка, преметната през рамо и сега ще се размине с Декември, тържественият, носещ сняг и лед, заедно с прекрасните празници…
Тръгва си сам, мрачен и дъждовен, за да не личат сълзите…
Довиждане, Ноември! Ще чакаме и теб, както Октомври и Септември да се завърнете пак при нас, щедри, красиви, богати…
Есенни мигове златни… Греят на клепките ми сребърни бисери, после падат, търкулват се по пътеката на времето към вечността…
