Nov
импресия
“Чадърена есен” – Диана Фъртунова
Есента е голяма чистница. Още щом се настани в освободената от лятото квартира под открито небе, пуска небесния душ да хигиенизира временния си подслон. Хич нехае колко кубика ще натрупа на водомера, та водата се лее на поразия. Белким светът заблести от чистота.
Облаците се гмуркат в локвите и шляпат боси в тях. Във всички посоки хвърчат водни пръски и мокрят краката на минувачите. Някои от тях псуват, други се забавляват. Шарен свят. Есенен…
Притичва врабче и жадно кълве дъждовните капки, още преди да паднат на земята. Облакът от локвата притихва и като котка го дебне да го хване, надига се полека, но докато скочи, птичето отлита. Иди го хвани…
И започва парадът на чадърите. Колоритът достига кресчендо. Цветната температура на улиците се покачва. Над главите на пешеходците разцъфтяват цветя, райета, карета, спирали и тути кванти десени. Тук-таме стърчат наперени спици, сварили да се откъснат от пришивката си към чадърената конструкция. Трябва доста да се внимава при разминаване с такъв екземпляр. Добре е да минеш между капките, че да не ти извади окото.
Разбира се, много по-неприятно е, докато си на светофара, от чадъра на някой, който редом с теб чака да светне зелено, да се стече водна струйка право в яката ти и влагата да пропълзи по гърба ти като мокро змийче. И тъкмо се примириш с неизбежността на това подмокряне, се мяташ на градския транспорт с надеждата да се скриеш на сухо в автобуса. Но след теб се качва поредният чадъроносец, който решава хубаво да изтръска дъждопазача си от водата право в нозете ти. При това невинно, небрежно и необятно водопръскане прогизваш висококачествено от крачолите до гърдите. Докато дойде време да слизаш, вече стабилно миришеш на мокро коте. Ама пък чисто!
А на павилиона за вестници, цигари и дребна ширпотреба на спирката днес има промоция на чадъри…
текст и картина: Диана Фъртунова
#ldsimpression
