Nov
18+
Реалността в съня
Нощта падна много бързо. Луната огряваше целия град с необичайна сила. Беше пълнолуние. Луна, която никога досега не бе огрявала града с такава сила. Дори птиците, усетили мощта й, продължаваха да пеят.
Това не успя да направи впечатление на Даяна. Тя упорито се приготвяше за сън в огромното легло, което родителите й бяха подарили.
Бързо порасна. Ако някой я бе видял в този момент, би си помислил, че е адски безжизнена и безсилна, че едва ли някога ще се надигне. Но точно сега Даяна беше в разцвета на силите си. Не, на нея не й се спеше! Тя мечтаеше да стане, да облече късата червена рокля, която добре очертаваше тялото й, и да излезе на среднощно лудуване и лов.
Лежеше, гледаше към мрачния таван и все сила натискаше възглавницата с глава, за да може отново да се унесе в сън. Дали броеше звездите? Не, тя се бе отнесла в обичайните мечти за перфектния мъж, който щеше да я отнесе на онзи бял кон.
В този миг вратата се отвори. В стаята влезе той. Висок и строен. Тялото му беше божествено – силни ръце, идеално изваяни мускули. За момент й заприлича на лош и груб крадец, който бе влязъл да обере къщата, но всъщност искаше да ограби душата й.
Той пристъпи бавно и се доближи до леглото на Даяна. Тя се изправи и застана до него. Беше толкова малка, че приличаше на прашинка до стройния мъж. Той я хвана за кръста. Изглеждаше, че я притиска силно, но всъщност я докосваше нежно. Бавно я повдигна към себе си. Втренчи се в нея. Гледаше я и не спираше да я притиска към силното си тялото. Тя усети с натиска колко силно бие сърцето му.
Беше хипнотизиран от дълбоките й черни очи.
Осъзна се…
Изведнъж я тласна на леглото! Наведе се над нея и започна да я гали по врата, като бавно се плъзгаше с леки целувки надолу по тялото й. Тя усети колко нежен беше този мъж. Но…Той се изправи и рязко раздра копринената й нощница. Махна я! Не му трябваше. Беше излишна. Тя остана гола, но голотата й беше красива. Не се срамуваше. Почувства единствено приятния допир на тялото му.
Той се наведе отново над нея, като бавно плъзгаше ръката си надолу, по нежната кожа на бедрото й. Младото й тяло усещаше пръстите му с всяка своя фибра. Горещите му устни я изгаряха.
Целувките слизаха все по-надолу, подлудяваха я. Лявата му ръка обхвана гърдата й, а устните сякаш отпиваха от соковете на тръпнещото й тяло.
Даяна настръхна. Усещаше удоволствието от допира на красивия мъж. Той разбра. Продължаваше да дава на Даяна поредната доза удоволствие. Прокара ръка между слабите й крака и я докосна нежно. Галеше я. Видя в погледа й удоволствието, което изпитваше тя. Продължи…
Даяна беше на прага на рая, но…
Осъзна се. Очите й бяха широко отворени. Погледът – право към тавана. За пореден път. Беше мокра. Все още се тресеше от невероятното усещане, което изпита. Душата й беше мокра.
Може би изпита капка разочарование, защото това беше само един сън. А може би удоволствие, че това бе една от най-красивите й нощи.
Даяна продължи да се взира известно време в тъмнината, след което се обърна на другата страна. Преметна одеялото през тънката си талия и усмивка грейна на лицето й. Затвори очи и дълбоко заспа, унесена в поредния си сън…
25.07.2011 г.
П.С. на З. Б.
Автор: Цветомира Цветанова
