„Писма от утробата“ – Яна Радилова

“Писма от утробата” – Яна Радилова

20.09. 2019 г.

Скъпа мамо,

Толкова искам да ти изпратя писмо, а все още не мога да пиша. Нямам име, с което да се идентифицирам, нито ЕГН, а и все още не познаваш уханието ми. Знам, че когато се появя на бял свят, ще мириша на пролет, защото си ме заченала в разгара на май, точно преди жестокото лято да ти отнеме почти всичко.
Почти. Имаш мен, както и надеждата, че ще се срещнем „на живо“, а очите ми ще са по-сини от тези на татко.
Знам, че той ти липсва много повече, отколкото си мислиш. Невъзможно е напълно да осъзнаеш и приемеш тази болка, която не прилича на контракция и няма да спре след няколко часа. На мен ми е много по-лесно да я идентифицирам, защото всеки път, когато си помислиш за татко, коремът ти се свива, а плацентата се изпълва с горчиви сокове.Все още не съм роден, но умея да чета мисли. Знам, че днес ти разсъждаваше върху живота и смъртта, върху трагичната предопределеност на всяка човешка съдба. Не мога да водя разговор с теб за това, защото не познавам добре разликата между двете. Всеки път се чудя защо е необходимо да усложняваш толкова нещата? На мен ми е напълно достатъчно да усетя вкуса на портокалите, с които закусваш сутрин, както и да чуя гласа ти, особено когато е спокоен и невъзмутим. Утре, когато си на ултразвуков преглед, ще ти се усмихна, защото напоследък ми се струваш напрегната. Спомняш ли си колко се зарадва, когато ти казаха, че ще съм момче? Мисли за това, че ще отгледаш мъж, който ще се бие с бикове и ще удря с рогата си всеки, който те нарани. Почти те разсмях, нали?Знам, че и ти можеш да четеш моите мисли, но смяташ, че са твои. Понякога, докато приготвяш разкошната си салата, аз ти говоря за нещата „преди“. Все още имам смътни спомени за миналото си: знам, че съм бил известен физик, че не ми е провървяло в любовта и съм се самоубил. После избрах теб, но не питай защо. Хубавите отговори не заслужават подобни въпроси.Не вярваш в прераждането, но аз ти говоря за онова, което се е случило в предишния ми живот и никога не би се случило в твоя настоящ свят. Споделям ти за магията на електричеството, за бляскавата загадъчност на звездите, за плътността на недосегаемите обекти. Ти си вярваш, че си го чела някъде, но това са моите знания, придобити по време на моето скромно, но все пак смислено минало.
Ако миналото ми е факт, но бъдещето ми е под въпрос, и дори не ми принадлежи по право. Според законодателството все още не съм човек, така че ако решиш да ме изхвърлиш, ще съм биологичен отпадък. Защо да го правиш ли? Защото ти причинявам сутрешно гадене, киселини и подут корем. Освен това, имаш право на избор.
Научих нещо ценно за изборите: не винаги са най-правилните, но е важно да ги правим сами. Не съжалявам, че се самоубих в предишния си живот, защото сега имам възможност да се поправя чрез теб. Чуваш ли, мамо? Каквото и да решиш, винаги се вслушвай в онзи нереален глас, наречен „интуиция“, и избирай сама. Дори и да ти се струва погрешно.
Дори и да избереш да ме изхвърлиш.

20.11.2019


Скъпа мамо,

Вече започва да ми става тясно в моята иначе уютна стаичка. Не разбирам от какво се оплакваш постоянно, след като си имаш отделна спалня и самостоятелна кухня. Понякога ти чукам на вратичката лекичко, друг път по-силно ритам с краче по стените, защото имам нужда от пространство. После спирам, понеже започваш да се притесняваш, а ударите на сърцето ти са толкова силни, че не мога да спя.Но като цяло съм добре, не се притеснявай за мен. Аз имам много по-важен повод да се притеснявам за теб и той е предстоящата ти среща с услужливия доктор.Знам, че си уреди това свиждане, защото искаш да разбереш повече подробности за мен, но не ти ли се струва, че този лекар е прекалено любезен към теб? Имам предчувствието, че иска да те нарани, да се възползва от теб и от обстоятелствата около личния ти живот. Не трябваше да му споделяш, че татко си е отишъл. Сега, както си красива и млада, си под прицела на разни мъже с приличен външен вид и не толкова прилични мисли.
Може би мъничко ревнувам, защото напоследък си започнала да се заглеждаш, а аз си представях, че живеем в свят за двама, в едно-единствено тяло, със споделени чувства и желания. Разбира се, не бих те осъдил, защото и аз съм допускал грешки в предишния си живот. Странно, повечето от тях са били породени от стремежа ми да не допускам грешки. Изстисквах учебниците, храних се с формули и задачи, а в живота се страхувах да поема риск. Затова се самоубих.
На някои хора им се струва, че се изисква огромна смелост да посегнеш на живота си, но всъщност това е бягство от отговорност. Можех да имам фантастична кариера на физик и почти успях да я осъществя, но се уплаших, че ще се изложа. Затова избягах.
Но да се върнем към доктора. Знам, че ти прилича на татко, но нека си признаем, че очите му са стъклени, докато на баща ми са с много по-дълбок и наситен нюанс на синьото. Освен това, този гинеколог е доста по-самонадеян и не ти подхожда. Как си представяш да вървиш с него под ръка, когато ти имаш толкова скромна походка и едва-едва се поклащаш с дългата си рокля, а той крачи наперен като паун?
Ако наистина го искаш, бих приел всичко: да си играя с него, да си говорим за коли, да се караме по мъжки. Бих го наричал „татко“, само заради теб. Моля те, не ме лъжи, че ми е истински баща, когато се родя. Аз все някога ще си спомня.
Това, което ме притеснява е, че ти не го харесваш наистина. Искаш тази среща заради мен, но не само за да разбереш дали в момента съм добре, а и за да ми „осигуриш бъдеще“.
Бъдещето, мила мамо, не се осигурява, то се завоюва със зъби и нокти! Страхуваш ли се да приемеш това, което е „сега“, значи няма да имаш и „след това“. Но ти се страхуваш от „преди“, от мрачния затвор на „вчера“, от който сякаш няма излизане. Спомняш си още онзи ден, нали? И аз се сещам за всичко, макар че бях само на няколко дена и според лекаря все още нямах сърце. Татко си отиде няколко часа, след като каза, че си отива. Ти си помисли, че те напуска, защото не ме иска. После разбра, че е катастрофирал, бил се блъснал в дърво по погрешка… Не, мамо, татко си отиде, защото искаше да си отиде.И защото съдбата му е толкова сходна с моя предишен живот, аз реших да остана при теб. За да се родя.
За да те спася.

20.12.2019

Скъпа мамо,
Спри да плачеш, защото това, което отделяш в плацентата, горчи. Утробата ти подскача като електрическа топка и ми е трудно да се задържа. Усещам как искаш да ме изхвърлиш, но аз съм тук, чуваш ли?
Знам, че ти казвах преди, че имаш право на избор и че няма да те съдя, но си промених мнението. Това, дето го искаш, няма да стане, разбираш ли? Аз те избрах, защото исках да дам втори шанс и на двама ни. Нося в себе си гените на един самоубиец, но копнея този живот повече от всякога. Не е възможно да е предопределено онова, за което се бориш ежедневно. И точно това му е хубавото на съществуването в утробата: знаеш, че може и да не се родиш, затова се страхуваш, но и се вълнуваш, и се радваш, и обичаш. Казват, че съзнанието на новородените е tabula rasa, върху която можеш да напишеш изцяло нов живот. Може и така да е, но значи ли това, че ще прекъсна напълно връзките със старото си „Аз“? Ще обичам ли да ям портокали, както и преди, или ще ги заместя с ябълки?
Виждаш ли, почти успях да те разсея. Вече дишаш равномерно, а навсякъде ухае на Коледа. И на портокали…

20.01.2020

Скъпа мамо,
Каквото и да не се случи, не се страхувай!
Знам, че съм твърде малък, за да се сбъдна, но ти плачеш прекалено често, а тропотът на сърцето ти ме влудява! Не бих могъл да продължа да съществувам в тяло, което постоянно подскача и се тревожи. Не се бой, мисли за часовника, който е срещу теб, докато ти подготвят упойката. Прилича ли ти на луна? Знаеш ли, на мен по-скоро ми наподобява черна дупка, но това не бива да те стряска. Физиците не се плашат от черните дупки, нито от онова, което изчезва, а от онова, което остава. Затова се успокой и се фокусирай върху нищото. То няма вкус и мирис, но затова пък е толкова спокойно и хубаво, че можеш да си представиш, че е всичко.
Какво би направила, ако можеше да се родиш отново? Аз знам какво бих сторил, ако имам този шанс. Първо, ще си изям млякото, а после ще се разплача както подобава на едно малко кърмаче, и няма да се обвинявам за това. Ще пусна емоциите си на воля, така както никога не ми се е случвало в предишния ми живот, без да се чувствам ни най-малко гузен. Звучи добре, нали?
Ето, почти не усещаш болка вече. Е, контракциите са сигурно неприятни, за което се извинявам. И на мен не ми е лесно да проправя път към бъдещето си, защото този канал е толкова тесен, а светът е толкова плашещо широк…Знаеш ли от какво се страхувам най-много? Че след миг ще забравя всичко. Новото начало стряска най-вече заради това, че губиш основите на предишното, което си имал. Звучи ли ти познато?
Но сега все още знам всичко, което съм преживял и което вероятно ми предстои да изпитам. Няма да ти е лесно с мен, защото в този живот, за разлика от миналия, ще съм своенравен борец. И теб ще науча да отстояваш себе си, така както не си и представяла, че можеш.

Упойката вече започва да действа, усещам как ми се замъглява съзнанието, но не искам да заспивам.Боже, не ми позволявай да заспивам!!!


И ти не се отпускай, мамо, мисли за нас, за черната дупка и за портокалите…
Порто…
Толкова е спокойно, вече не чувам сърцето ти.
Това би трябвало да ме притесни, но не изпитвам нищо.
През тънък процеп, който се разширява все повече, долавям сноп светлина. Той се разгръща върху утробата ти, прилича на слънчево зайче, което подскача нетърпеливо в желанието си да ме отведе към голямата заешка дупка, наречена живот Някой ме хваща за главата и ме води към светлото, което е толкова силно, че ме заболяват очите. Трябваше да се преборя сам, трябваше да мина сам през родовия канал…Не, аз съм твърде малък, за да се справя. Твърде нищожен за този свят, защото скоро няма да помня нищо.

***

Знам, че не ме чуваш, мамо, но поне в едно успях:
Да се родя.

20.01.2060

Скъпа мамо,

Пиша ти от квартирата си, докато съквартирантът спи, а нощна София прилича на обсерватория. Небето е толкова звездно, че не би могла и да си представиш, а повдигнеш ли телефона си нагоре, върху екрана се появява текст, от който можеш да научиш повече за което си небесно тяло пожелаеш.
Знам, че не съм ти писал досега, но имам усещането, че съм го правил и преди. Исках да ти кажа, че успях поне в едно нещо: станах успешен астрофизик. Можеш ли да си представиш, сравняват ме със Стивън Хокинг, а теорията ми за свободния избор на всяко тяло в космоса е изучавана във водещи университети по света.Мисля, че ме чуваш, защото вярвам в прераждането. Не че ми е останало нещо от предишния ми живот, но един бегъл спомен, точно преди да ме извадят, се е запечатал в съзнанието ми.
Докато наблюдавах светлината около мен, аз си казвах, че ще съм своенравен борец, и така и се случи. Само да можеше да ме видиш колко съм упорит и амбициозен!
Не можах да те видя, но някой ден ще се случи така, че ще се срещнем, ще хапнем портокали и ще си побъбрим за черните дупки.
И знаеш ли какво?
В другия си живот ще си по-щастлива.
Вторият шанс е винаги по-хубав.

29 Views