Tag Archives: разказ

„Четиринадесетата година“ – ЧАСТ 2 – Ким Джаксън

Част втора - четиринадесет години

ЧАСТ 2 Успях да хвана последния автобус за град, който е на час път от нашия. Там живееше приятелка на мама. Още докато бях бременна открих телефона ѝ в едно старо тефтерче. Свързах се с нея и ѝ разказах историята за гаджето, което ме е зарязало бременна и тя се отзова на молбата да ми […]

„Четиринадесетата година“ – ЧАСТ 1 – Ким Джаксън

"Четиринадесетата година" - ЧАСТ 1 - Ким Джаксън

ЧАСТ 1 Отново е късна есен, отново слънцето залязва, а ситни капки дъжд отново мокрят лицето, косата и анцуга ми докато тичам по плажа. Вече четиринадесет години не пропускам спортуването по залез. Макар че от слушалките на айпода ми звучи любимата рок музика, която винаги успешно ме пренася далеч от реалният свят, всяка вечер нещо […]

„Звездите зад луната“ – Цветомир Петров

Звездите зад луната

Приливът по пълнолуние играе роля като един от процесите, движещи кръговрата на живота. В основата на този кръговрат стоеше воденица толкова голяма, че луната скриваше горния ѝ край по веднъж на всяко денонощие. Воденицата се извисяваше от ръба на море, чиито води тихо се стичаха надолу от края на света. Толкова солена беше морската вода […]

„Хана и мечето“ – Павел Нодари

"Хана и мечето" - Павел Нодари

Дори не беше мъхесто; не беше от онези приятно рошави плюшени мечета, сякаш току-що излезли от плитчините на ледените води на планинска река, рошави мечета, които те разтапят с тъмнокафявата си козина и усмихнатите си очи. Беше най-обикновено плюшено мече, каквото човек можеше да си купи във всеки магазин за детски играчки: с мека и […]

„Приятелство“ – Ким Джаксън

Приятелство - Ким Джаксън

Ели и Нина вървяха бавно по баира, наслаждавайки се на тишината на гората и на есенната красота завладяла всичко наоколо. Газеха из шумата от разноцветни, нападали навсякъде листа, подритваха ги и дружно се смееха. Нина, като едно невинно дете, грабваше някое кафяво или жълто листо, издебваше приятелката си и ѝ го закачаше в косите. А […]

„Жертвоприношение“ – Младен Минев

Жертвоприношение от Младен Минев

ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ Младен Минев   „…и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки…“   Гласът се издигна величествено в катедралата, отекваше до най-крайните й кътчета, чак до старата и мрачна камбанария. Изричайки последните слова от молитвата, всички бяха застинали в очакване на края на […]

„Пролетен риф“ – Виктория Баръмова

Пролетен риф - Виктория Баръмова

Двете вишни поднасяха листата си на вятъра и той ласкаво ги милваше в желанието си любовта им да трае по-дълго от отреденото. Червеният плод не натежаваше достатъчно, така че на земята ѝ се налагаше да надигне влажните си пръсти, за да го целуне. При срещата на любовта доста червени вишни се търкулваха весело в тревата, […]

Островът на изоставените – Минка Параскевова

Островът на изоставените - Минка Параскевова

Тиха, тиха е зората, слънцето покрила с розов шал, плахо стъпва по земята и разкрива дар след дар.  Свърши ерата на тъмнината….   На това място попаднах случайно след една силна буря в морето.  На моята карта този остров не съществуваше, но след бурното вълнение цяла нощ, изложен на прищевките на океана, сега изпитвах само […]

„Завоевателят“ – Ив-Ана Драгомирова

Завоевателят - Ив-Ана Драгомирова

Драскулките с тебешир се появиха отново върху вратата. Ставаха все по-големи и все по-ясни. Открояваха се фрагменти от букви. Започваше да се разбира, че постепенно се оформя надпис. Кевин не беше обърнал внимание кога беше началото на това, а и не правеше връзка с останалите събития. Но колкото повече се проясняваше, че някой се опитваше […]

Вера Недялкова – Верита – „Феята на зъбите на възрастните хора“

Вера Недялкова - Верита - Феята на зъбите на възрастните хора

Феята на зъбите на възрастните хора Иво и баба му отидоха на зъболекар. Зъболекарят извади на всеки по един зъб. Докато двамата се прибираха, момчето весело подскачаше. В ръчичката си стискаше изваденото зъбче, увито в салфетка. Но баба му беше тъжна… – Защо си тъжна, бабо? Довечера ще си сложим зъбчетата под възглавниците и феята […]

Клоунът

klounut-minka-paraskevova-cvete-koleda-spisanie-litdesign-razkaz-avtor-proz

Появи се в малкото ни градче  в един мързелив неделен следобед. Носеше малък сив вързоп на пръчка на лявото си рамо. Жълто-кафявият му опърпан костюм контрастираше с боядисаната му в червено брадичка, върху която се разливаше една дълбока и донякъде плашеща усмивка, червен нос и лешниково-жълти уморени очи. Ръцете му, облечени в снежнобели ръкавици, стискаха […]

Как станах секретар на св. Кирил

св. Кирил Философ

С огромно удоволствие приветстваме три светли деца с техния разказ, посветен на св. Кирил Философ. Точно на 3 март се радваме да прочетем, че бъдещето на България е в сигурни ръце. С благодарности за Цветелина Георгиева. Как станах секретар на св. Кирил (Разказ) Признавам си, че като човек на съвремието не вярвах в силата на […]

Коледа DIY

Коледа DIY

Натискам педала до дупка. На магистрала като на магистрала. Префучавам покрай джип, който се движи по джанти. От прозорчето ми маха позната ръка. Усмихнатото и зачервено лице на шеф Такев се подава от шофьорското прозорче и чувам едно: – Сори, брат! – последвано от серия хълцания. Отминавам с вдигнат палец на ръката и продължавам с […]

Вероника Иванова – „Писмо до дъщеря ми“

След смъртта на Нина Николаева, в пощенската й кутия бяха открити множество пликове, с върнати писма, неполучени и вероятно никога непрочетени. Поради голямото ми объркване, ги изпращам за публикуване във вашето списание, може пък някой да се познае и да си вземе писмото. Държа да кажа, че не съм изобщо сигурна в тяхното направление, нито в здравия разум на въпросната или емоционалната й стабилност, докато е писала, подпечатвала,

Ти ще бъдеш моя, Валентина!

Казвам се Генчо, но всички ми викаха „Кухото”, след тая история с Валентина, с която работехме в една  фирма. Нея пък я наричаха „Вал – бадемовото дръвче“, защото парфюмът ѝ имаше дъх на цъфтящо бадемово дърво. Бързо я опознах.  Още  от първия ден във фирмата тя се  държеше с мен строго дистанцирано и доста високомерно. […]

Бригада

 – Хайде, колеги! Слизайте! Стигнахме! – изкомандва Анатолий, след като се протегна хубаво, че чак му изпукаха ребрата. Младите хора, към които бе отправен апела послушно заизлизаха от колите и започнаха да се разтъпкват. Бяха шарена група – момичета и момчета. Накъдето и да се обърнеха виждаха лозя. –  Толя, кой празник ще празнуваме сега?  […]

Валентинка

Днес той ѝ подари сърце от хартия. Никой никога досега не беше го правил. Сърцето беше малко с размерите на медальон и яркочервено. От дългото държане в ръката ѝ то се бе стоплило и част от червената боя бе попила в дланта ѝ. Когато разтвори пръстите си, върху линията на живота ѝ се открояваха бледите […]

Цветя за Свети Валентин

Когато си на 30 плюс, притежаваш няколко котки и си необвързана, на пръв поглед най-големият ти проблем е как да си намериш гадже. Но само на пръв поглед. Стига баба ти да не е приела задачата за загаджването ти за мисия номер едно в живота си. Аз имам точно такъв проблем. Тормозът е системен и […]

Обещанието

Маринета се спря на края на тротоара, за да направи път на моториста, който завиваше към малкия паркинг пред блока. Разминавайки се, в последния момент зърна устните му. Тези усти нямаше никога да забрави. И не защото някога я бяха целували. Всичко беше доста прозаично: Маринета запомняше нещо характерно за човека, с който общуваше – […]

Баланс

Камъкът под ръцете ми пари, въпреки че слънцето вече залязва, докато мармаладените облаци се движат тромаво и бавно по небето, за да изпратят отиващия си ден. Въздухът ухае на сол и лято, а гларусите летят ниско над водата. От мястото, на което стоя птиците приличат на разхвърляни бели листове, които се носят плавно по вятъра […]

Призракът

Сърцето му тръпнеше, докато приближаваше към селището на „силните духом“ – „мутантите на мутанти“ – хора с необикновенни способности и разбира се, приятелката си Кора! Имаше да ѝ казва толкова неща! Да ѝ благодари за помощта в решителната битка! Да я прегърне… Обаче, се оказа поредното разочарование на проклетата експедиция по дъното на пресъхналото море! […]

Ухание в мрака

Тя е като сладко, медено цвете. Само с един поглед ти идва отвътре да я откъснеш и изпиеш до дъно. Като паднал ангел тя разпръсква радост и надежда , докосвайки струните на мъжката душа. Толкова е крехка че я обикваш мигновено. Подхождаш с повишено внимание, защото е изящна и фина като статуетка, но тя не […]

Последен танц

Погледнах замислено към прозореца. Луната вече бе оставила своя отпечатък върху нощта и сега нежното сияние от сянката ѝ се разпростираше гальовно над перваза ми. Не обичах, когато правеше така. Най-вероятно щеше да остави поредната синина от вина, породена от поредния ми отказ да видя небесния ми посетител. Както всичките предишни пъти, Луната продължаваше да […]

Светлописи

– Абе, къде е Ачо? – Ачо изчезна. С времето тези реплики се превърнаха в поздрав на компанията. Ангел беше забавен и точен приятел, но понякога се скриваше. Все се палеше по нови хобита и ставаше трудно откриваем. Петър обикновено държеше връзка с него при по-продължителните епизоди. Приятелството им, датиращо от незапомнени детски времена, беше […]

Къде си, валентинке?

Алармата на телефона изписука в синхрон със звънеца за края на работната смяна. Рени въздъхна облекчено, поизправи схванатия си гръб и изключи шевната машина. Стана от стола.  – Ленче, приключих. Ще се видим утре. – махна към бригадирката  и тръгна към съблекалните.    Днес Рени бързаше. Обикновено се спираше и разменяше по някоя дума с […]

Не е ли магия?

Не е ли магия, че те срещнах, точно когато животът ми бе преобърнат с краката нагоре? Когато ураган от емоции ме бе връхлетял заради поредното ми разочарование от разбитото ми и смачкано сърце и помел всичко по пътя си… Защото те не се научиха да го обичат както трябва, те не се научиха да го […]

Младост

Годишнината от бала. Кръгла годишнина, четиридесет години. Валентина с огромно нетърпение чакаше срещата на класа. Купи си тоалет, аксесоари, дори и специален парфюм за случая си купи. Денят дойде. А сега не ѝ се ходеше. Всичкото трепетно очакване, което пърхаше в мислите ѝ от месеци, се изпари безследно. Незнайно откъде я връхлетя една печал, една […]

Сбъднато желание

– Уважаеми колеги, скъпи приятели,… добре дошли на фирменото ни парти по случай Новата 2022 година! – приветствено подхвана г-н Донев. – Пийвайте, хапвайте, забавлявайте се и… не забравяйте да окачите своето новогодишно желание на вълшебната ни елха! Пожелавам ви „Приятна вечер!“. Наздраве! – тържествено вдигна чашата си той и се ухили до уши. – […]

По многоточието се плъзгам, там където не са нужни думи

Те седяха един до друг на малко диванче в ъглово сепаре, в една красива градина, в началото на едно лято, което щеше да бъде много различно и за двамата. Вечерта отдавна дойде и ги обви в кадифената си прегръдка. Приласка ги и ги скри от всичко наоколо, от целия свят. Обичаха това място – то […]

Всички правим грешки

Аз може да съм ти. Бих могла да съм твоята сестра, приятелка, братовчедка…дори майка. Аз съм ти, но в  този момент съм неговата съпруга. И така ще си остане. Всяко начало е красиво, вълнуващо, вълшебно. Любовта те прави неразумен, но ти харесва. Вярваш, че можеш да постигнеш всичко и то само заради окрилението, което ти […]