Да те хванат бесовете Васил Попов Веднъж дядо го хванаха бесовете и го завлякоха в гората, та цялото село се вдигнахме и хукнахме да го търсим. Водеше ни, разбира се, комшията – до тоя момент той бе единственият, който твърдеше, че може да вижда бесовете. Питам го: “Абе, комши, ако видиш бесове, какво ще […]
В мъглата Вера Недялкова Умората тежеше на гърба на Мартин и той беше започнал да се изнервя. Всички досадни камъчета го препъваха. Копнееше да хвърли тежката раница и някак да се телепортира у дома. Но безизходицата го караше да продължава да върви. За какъв дявол му беше да се катери по тези чукари и […]
Знамението Ваня Велева Слънцето мъждеше над омърлушения дрянов храст, сякаш завързано с конец за земята. Млечна ставаше светлината му, като плъзнала първа мъгла. Кокошките се умълчаха и само герестият петел кълвеше въздуха тревожно и гребенът му хвърляше рехава сянка върху бдителното му око. Наорлен той спорти кокошките и те налягаха в курника, повече уплашени, нежели […]
Те ти, булка, Спасовден Теодора Миткова Като се замомех, беше голема суша. Тате ходеше по градината като маносан, а мама стоеше до вратничката и цял ден гонеше врабците – да не изкълват и малкото дето не беше изсъхнало на корена си. Мене подаваха менците и вадех вода от герана – за поливка. От тая работа […]
Трохинки живот Ася Кулева Пладне преваляше и Василена едва влачеше нозе нагоре по баира. Жегата я натискаше безмилостно, ала тя упорстваше. Още няколко крачки и ще си дам почивка, само да стигна до сипея, даваше си кураж тя. Има дърво, ще си почина на сянка. Хи-хи, току що подмина един чинар, що не седна под […]
Върви си човекът по свойта пътека нелека Елена Влайкова Мъж или жена е този вървящ човек е почти без значение. Аз се спирам на вариант с жена, прибираща се вкъщи след дванадесетчасова нощна смяна. Маршрутът ѝ е винаги един и същ. Тя върви като навита с пружина кукла. Качва се в тролея. автоматично сяда. Съзнанието […]
Убога къща – убога човек Нели Арнаудова Паднал първият сняг. Затрупал короните на дърветата, покривите на къщите и криволичещите пътеки в селото. От заранта ехтяла глъчката на дечурлигата, които се плъзгали по снега и се замеряли се със снежни топки. – Мале, нека и аз изляза навън, виж другарите ме чакат- молил се Хасанчо […]
Интервю с Милен Нанков Конкурсът “Забравеният език” завърши, но благодарение на него (а и на предните ни инициативи) ви срещнахме с автори с неподражаем мироглед и стил. Един от тях е Милен Нанков, който се представи достойно в конкурса за разказ на ужасите “Хорър дизайн” и беше включен в сборника с отличени творби “Хорър […]
П А П У Ц И Галена Върбева Разказът е ностител на 2 награда в конкурса „Забравеният език“. Умните хора звучат като луди за простите. Юлий Цезар І Пенчо заситни надолу по баира. Птича песен се чуваше откъм гората. Привидя ли му се, или нещо наистина шавна в […]
Господарите на вечността Жената рече да полегне следобедта у неделя, че не е спала полвин годин, завалийката, зарад децата. Голема грешка! В крайните квартали да полегнеш в неделя – у ред ли си, батко?! Щото ТЕ са там – пред блока, седят по пейките, клюкарстват, дуднят цел ден, па и на висок регистър, и наблюдават… […]
Лъчите на короната Имало едно време, отдавна, но не чак толкова, далече, но не прекалено, едно малко кралство, наречено Кастерган. Китни речни клисури прорязвали снежнобелите му планини, а между тях като изплакани от мъка сълзи се спотайвали кристално сини езера и скокливи водопади. Преливащи от златист пясък пустини се простирали между огненочервени вулканични кратери и […]
Отражение Настъпи утрото. Отворих прозореца, за да се освежа и позволя на сетивата ми да се хармонизират с новия ден. Рижко нежно се намести в скута ми. И двамата обичахме ранните утрини преди улиците на града да се изпълнят с шум, прах и глъч.. Все още нямах конкретни планове. Оставях деня бавно да се роди […]
Разказът е изготвен и се разпространява с подкрепата на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески стипендии”. Спомените остават Вали. Капките потропват по главата ми, искат да отмият вината. Вместо това пробиват дупки в нея. Махам кърпата от лицето си. Затварям очи и се облягам назад. Миризмата на озон и тухлен прах ме удря в носа. […]
РЕКАТА, ЧАСОВНИКЪТ И ДЕТЕТО МАЙКАТА И ВРЕМЕТО Имало едно време една река. Всъщност имало много реки и много времена… Но сега ще ти разкажа за една от тях. Бил топъл летен ден. Едно момиче отишло при реката и седнало край нея. Заплакало… То било много тъжно. Било свидетел на твърде много скандали, страхувало се […]
Старото радио Днес се чувствах добре и бях в отлично настроение. Даже кракът почти не ме болеше и можех да правя доста дълги разходки с любезното съдействие на една канадка. Не, не жена от Канада, а е една особена бастуноподобна патерица. Наскоро се оперирах и сега бавно се възстановявам, тоест безделнича. Отидох на балкона, за […]
РЕКАТА И ЧАСОВНИКЪТ Имало едно време една река… Всъщност има много реки и много времена. Всяка река отмерва Времето, неизменно. По-вярно и точно от часовник. Дори от швейцарски… Но нека ви разкажа накратко една история. Моята история. Или поне част от нея. Нека побързам да я разкажа, защото Времето е непредвидима категория и шега с […]
Коледа в мъгла Алекс се опитваше да си спомни последната Коледа, която е прекарал спокойно със семейството си. Не беше особено голям фен на този празник. Цялото това суетене и истерично пазаруване около коледните празници страшно го дразнеше. Но въпреки това тази година Алекс бе решил да празнува със семейството си както му е редът. […]
„Принадлежност“- Ваня Неделчева Йорданова – Не знам защо трябва да идвам с теб, и то с влака? С колата за нула време щяхме да стигнем! Калина се възмущаваше от внезапното заминаване, но мърмореше на себе си. Знаеше, че възражението ѝ е напразно и майка ѝ няма да си направи труд да ѝ отговори. Но днес […]
Аз мога да съм всеки Заоглеждах колекцията си от картини на Малонел – страстен и цветен художник, наситил героите си с повече живот отколкото можеше да носи всеки един от нас. Стените на къщата – пищни и влудени от творбите му, се бяха изпъчили до крайност. Но с това гордо тяхно притежание и парадна показност […]
„Реванш“ – Ваня Неделчева Никола се събуди целият облян в пот. Пулсът му беше ускорен, ръцете му трепериха, дланите му се потяха. Пак онзи сън. Все същият кошмар, който го сграбчваше силно за гърлото и не му позволяваше да диша. Сърцето му биеше толкова силно в гърдите, че за малко да пробие дупка в […]
Една дива река ще те отведе вкъщи Събуди се от песните на скорци, авлиги и гарги. Такова разнообразие от звуци на природата беше необичайно за градското ѝ ухо. Отвори очи и се опита да разбере къде се намира. Почивка, да, вярно. Правеше опит за почивка. От онези аристократическите, опит за изолация в една вила някъде […]
ЧАСТ 2 Успях да хвана последния автобус за град, който е на час път от нашия. Там живееше приятелка на мама. Още докато бях бременна открих телефона ѝ в едно старо тефтерче. Свързах се с нея и ѝ разказах историята за гаджето, което ме е зарязало бременна и тя се отзова на молбата да ми […]
ЧАСТ 1 Отново е късна есен, отново слънцето залязва, а ситни капки дъжд отново мокрят лицето, косата и анцуга ми докато тичам по плажа. Вече четиринадесет години не пропускам спортуването по залез. Макар че от слушалките на айпода ми звучи любимата рок музика, която винаги успешно ме пренася далеч от реалният свят, всяка вечер нещо […]
Приливът по пълнолуние играе роля като един от процесите, движещи кръговрата на живота. В основата на този кръговрат стоеше воденица толкова голяма, че луната скриваше горния ѝ край по веднъж на всяко денонощие. Воденицата се извисяваше от ръба на море, чиито води тихо се стичаха надолу от края на света. Толкова солена беше морската вода […]
Дори не беше мъхесто; не беше от онези приятно рошави плюшени мечета, сякаш току-що излезли от плитчините на ледените води на планинска река, рошави мечета, които те разтапят с тъмнокафявата си козина и усмихнатите си очи. Беше най-обикновено плюшено мече, каквото човек можеше да си купи във всеки магазин за детски играчки: с мека и […]
Ели и Нина вървяха бавно по баира, наслаждавайки се на тишината на гората и на есенната красота завладяла всичко наоколо. Газеха из шумата от разноцветни, нападали навсякъде листа, подритваха ги и дружно се смееха. Нина, като едно невинно дете, грабваше някое кафяво или жълто листо, издебваше приятелката си и ѝ го закачаше в косите. А […]
ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ Младен Минев „…и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки…“ Гласът се издигна величествено в катедралата, отекваше до най-крайните й кътчета, чак до старата и мрачна камбанария. Изричайки последните слова от молитвата, всички бяха застинали в очакване на края на […]
Двете вишни поднасяха листата си на вятъра и той ласкаво ги милваше в желанието си любовта им да трае по-дълго от отреденото. Червеният плод не натежаваше достатъчно, така че на земята ѝ се налагаше да надигне влажните си пръсти, за да го целуне. При срещата на любовта доста червени вишни се търкулваха весело в тревата, […]
Тиха, тиха е зората, слънцето покрила с розов шал, плахо стъпва по земята и разкрива дар след дар. Свърши ерата на тъмнината…. На това място попаднах случайно след една силна буря в морето. На моята карта този остров не съществуваше, но след бурното вълнение цяла нощ, изложен на прищевките на океана, сега изпитвах само […]
Драскулките с тебешир се появиха отново върху вратата. Ставаха все по-големи и все по-ясни. Открояваха се фрагменти от букви. Започваше да се разбира, че постепенно се оформя надпис. Кевин не беше обърнал внимание кога беше началото на това, а и не правеше връзка с останалите събития. Но колкото повече се проясняваше, че някой се опитваше […]
