Поезия
Момичетата мечтаят за единственият, който ще обичат, но пускат всеки в себе си, вярвайки че [...]
Continue reading
Автори
Казвам се Кристина Георгиева и пиша откакто се помня. Писането на проза и поезия са [...]
Continue reading
Новини
Александър Алексиев е млад и талантлив човек, който гори във всичко, което прави. И, повярвайте, [...]
Continue reading
За книгите и четенето Новини
Изследване на Университета в Кеймбридж съвсем скоро определи колко е оптималното количество четене, за да [...]
Continue reading
Поезия
*** пръстите на дъха тигалят всичко зло в менгалят ме, цялата съм в пленгалят, чакат [...]
Continue reading
Пиявица В лазурното проявление на живота, аз бях пиявица. Избор, направен съзнателно, методично следван без капка сърдечно разкаяние. Можех да бъда и червей, хранещ се от разложението на плътска безпътица, но определено предпочитах да задоволявам суетните си прищевки, изпивайки всеки жив полъх в душата на примитивния невежа. Историята ми не е необичайна, човечеството е изградило […]
Пролетното небе бе обсипано от гъсти тъмни облаци, които се сливаха с настъпващата нощ над Варна и скриваха блещукащите звезди. Някъде далеч в морето ярка светкавица за момент освети всичко и след миг градът отново потъна в мрак. Бурята приближаваше. Чуваше се далечният грохот на силни гръмотевици, а небето надвисваше все повече над града. Улиците […]
Гълъбът Сони Димитрова Беше сутрин, една от онези, които със самото разсънване носят измечтана носталгия по юлските горещници. Студът ковеше всяко дърво и всеки камък с ледено настървение. Улиците, все още ухаещи на нощно терзание и несбъднати кошмари, тръпнеха конвулсивно от смразяващите пориви на януарския вятър. Вървях безцелно, безшумно, безпаметно. Само уличните плочки […]
Цимент част 1 Изви се силен вятър и раздуха прахоляка около стария циментов завод. Облаците затискаха като тетраподи високия му комин, който изглеждаше забит като копие в надвисналото небе. Работниците, които пушеха след края на смяната, започнаха да примижат и да гасят недопушените си цигари в кошчетата до портала. Всички се насочиха към автомобилите […]
Изповедта на стария меч Николай Гешев Разказът „Изповедта на стария меч“ на Николай Гешев спечели наградата „Златен Ирелевант“ през 2023 година. В него главният герой е мечът „Непобедим“. Разказът е част от сборника „Съдбоносни Времена“, издаден през 2020 година от издателство „Онгъл“ – Варна. Ножовете, произвеждани в днешно време, са по-остри и по-блестящи от […]
„Евтаназия на любовта“ – Сони Димитрова Бях в ступор. Току що евтаназирах единствената истинска любов, която имах и едва ли щях да срещна друга. Стоях и гледах как душата ѝ отлита в небитието. В дясната ръка държах скалпел, мислех че ще ми се наложи и да аутопсирам. Но защо да го играя патолог при положение, […]
Христина Мачикян – Автобиография Казвам се Христина Делчева-Мачикян, родена съм в Пловдив, където съм завършила Средно музикално училище, а по-късно и Музикалната академия в същия град. Понастоящем живея и работя в град Кърджали, където ръководя Школата по изкуства към Дом на културата и преподавам пиано. Интересът ми към поезията датира от ранна детска възраст. Първите […]
МРАК – Миличко, иди и купи сладолед, че ми се е дояло. -Дояло ти се било! Време е за лягане, а ти сега си се сетил, че ти се яде сладолед. В цял свят хората знаят, че не трябва да се яде два часа преди лягане, а ти сладолед искаш! Посред нощ! -То, аз […]
Да те хванат бесовете Васил Попов Веднъж дядо го хванаха бесовете и го завлякоха в гората, та цялото село се вдигнахме и хукнахме да го търсим. Водеше ни, разбира се, комшията – до тоя момент той бе единственият, който твърдеше, че може да вижда бесовете. Питам го: “Абе, комши, ако видиш бесове, какво ще […]
В мъглата Вера Недялкова Умората тежеше на гърба на Мартин и той беше започнал да се изнервя. Всички досадни камъчета го препъваха. Копнееше да хвърли тежката раница и някак да се телепортира у дома. Но безизходицата го караше да продължава да върви. За какъв дявол му беше да се катери по тези чукари и […]
Знамението Ваня Велева Слънцето мъждеше над омърлушения дрянов храст, сякаш завързано с конец за земята. Млечна ставаше светлината му, като плъзнала първа мъгла. Кокошките се умълчаха и само герестият петел кълвеше въздуха тревожно и гребенът му хвърляше рехава сянка върху бдителното му око. Наорлен той спорти кокошките и те налягаха в курника, повече уплашени, нежели […]
Те ти, булка, Спасовден Теодора Миткова Като се замомех, беше голема суша. Тате ходеше по градината като маносан, а мама стоеше до вратничката и цял ден гонеше врабците – да не изкълват и малкото дето не беше изсъхнало на корена си. Мене подаваха менците и вадех вода от герана – за поливка. От тая работа […]
Трохинки живот Ася Кулева Пладне преваляше и Василена едва влачеше нозе нагоре по баира. Жегата я натискаше безмилостно, ала тя упорстваше. Още няколко крачки и ще си дам почивка, само да стигна до сипея, даваше си кураж тя. Има дърво, ще си почина на сянка. Хи-хи, току що подмина един чинар, що не седна под […]
Върви си човекът по свойта пътека нелека Елена Влайкова Мъж или жена е този вървящ човек е почти без значение. Аз се спирам на вариант с жена, прибираща се вкъщи след дванадесетчасова нощна смяна. Маршрутът ѝ е винаги един и същ. Тя върви като навита с пружина кукла. Качва се в тролея. автоматично сяда. Съзнанието […]
Убога къща – убога човек Нели Арнаудова Паднал първият сняг. Затрупал короните на дърветата, покривите на къщите и криволичещите пътеки в селото. От заранта ехтяла глъчката на дечурлигата, които се плъзгали по снега и се замеряли се със снежни топки. – Мале, нека и аз изляза навън, виж другарите ме чакат- молил се Хасанчо […]
Интервю с Милен Нанков Конкурсът “Забравеният език” завърши, но благодарение на него (а и на предните ни инициативи) ви срещнахме с автори с неподражаем мироглед и стил. Един от тях е Милен Нанков, който се представи достойно в конкурса за разказ на ужасите “Хорър дизайн” и беше включен в сборника с отличени творби “Хорър […]
П А П У Ц И Галена Върбева Разказът е ностител на 2 награда в конкурса „Забравеният език“. Умните хора звучат като луди за простите. Юлий Цезар І Пенчо заситни надолу по баира. Птича песен се чуваше откъм гората. Привидя ли му се, или нещо наистина шавна в […]
Господарите на вечността Жената рече да полегне следобедта у неделя, че не е спала полвин годин, завалийката, зарад децата. Голема грешка! В крайните квартали да полегнеш в неделя – у ред ли си, батко?! Щото ТЕ са там – пред блока, седят по пейките, клюкарстват, дуднят цел ден, па и на висок регистър, и наблюдават… […]
Лъчите на короната Имало едно време, отдавна, но не чак толкова, далече, но не прекалено, едно малко кралство, наречено Кастерган. Китни речни клисури прорязвали снежнобелите му планини, а между тях като изплакани от мъка сълзи се спотайвали кристално сини езера и скокливи водопади. Преливащи от златист пясък пустини се простирали между огненочервени вулканични кратери и […]
Отражение Настъпи утрото. Отворих прозореца, за да се освежа и позволя на сетивата ми да се хармонизират с новия ден. Рижко нежно се намести в скута ми. И двамата обичахме ранните утрини преди улиците на града да се изпълнят с шум, прах и глъч.. Все още нямах конкретни планове. Оставях деня бавно да се роди […]
Разказът е изготвен и се разпространява с подкрепата на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески стипендии”. Спомените остават Вали. Капките потропват по главата ми, искат да отмият вината. Вместо това пробиват дупки в нея. Махам кърпата от лицето си. Затварям очи и се облягам назад. Миризмата на озон и тухлен прах ме удря в носа. […]
РЕКАТА, ЧАСОВНИКЪТ И ДЕТЕТО МАЙКАТА И ВРЕМЕТО Имало едно време една река. Всъщност имало много реки и много времена… Но сега ще ти разкажа за една от тях. Бил топъл летен ден. Едно момиче отишло при реката и седнало край нея. Заплакало… То било много тъжно. Било свидетел на твърде много скандали, страхувало се […]
Старото радио Днес се чувствах добре и бях в отлично настроение. Даже кракът почти не ме болеше и можех да правя доста дълги разходки с любезното съдействие на една канадка. Не, не жена от Канада, а е една особена бастуноподобна патерица. Наскоро се оперирах и сега бавно се възстановявам, тоест безделнича. Отидох на балкона, за […]
РЕКАТА И ЧАСОВНИКЪТ Имало едно време една река… Всъщност има много реки и много времена. Всяка река отмерва Времето, неизменно. По-вярно и точно от часовник. Дори от швейцарски… Но нека ви разкажа накратко една история. Моята история. Или поне част от нея. Нека побързам да я разкажа, защото Времето е непредвидима категория и шега с […]
Коледа в мъгла Алекс се опитваше да си спомни последната Коледа, която е прекарал спокойно със семейството си. Не беше особено голям фен на този празник. Цялото това суетене и истерично пазаруване около коледните празници страшно го дразнеше. Но въпреки това тази година Алекс бе решил да празнува със семейството си както му е редът. […]
„Принадлежност“- Ваня Неделчева Йорданова – Не знам защо трябва да идвам с теб, и то с влака? С колата за нула време щяхме да стигнем! Калина се възмущаваше от внезапното заминаване, но мърмореше на себе си. Знаеше, че възражението ѝ е напразно и майка ѝ няма да си направи труд да ѝ отговори. Но днес […]
Аз мога да съм всеки Заоглеждах колекцията си от картини на Малонел – страстен и цветен художник, наситил героите си с повече живот отколкото можеше да носи всеки един от нас. Стените на къщата – пищни и влудени от творбите му, се бяха изпъчили до крайност. Но с това гордо тяхно притежание и парадна показност […]
„Реванш“ – Ваня Неделчева Никола се събуди целият облян в пот. Пулсът му беше ускорен, ръцете му трепериха, дланите му се потяха. Пак онзи сън. Все същият кошмар, който го сграбчваше силно за гърлото и не му позволяваше да диша. Сърцето му биеше толкова силно в гърдите, че за малко да пробие дупка в […]
Една дива река ще те отведе вкъщи Събуди се от песните на скорци, авлиги и гарги. Такова разнообразие от звуци на природата беше необичайно за градското ѝ ухо. Отвори очи и се опита да разбере къде се намира. Почивка, да, вярно. Правеше опит за почивка. От онези аристократическите, опит за изолация в една вила някъде […]
ЧАСТ 2 Успях да хвана последния автобус за град, който е на час път от нашия. Там живееше приятелка на мама. Още докато бях бременна открих телефона ѝ в едно старо тефтерче. Свързах се с нея и ѝ разказах историята за гаджето, което ме е зарязало бременна и тя се отзова на молбата да ми […]
ЧАСТ 1 Отново е късна есен, отново слънцето залязва, а ситни капки дъжд отново мокрят лицето, косата и анцуга ми докато тичам по плажа. Вече четиринадесет години не пропускам спортуването по залез. Макар че от слушалките на айпода ми звучи любимата рок музика, която винаги успешно ме пренася далеч от реалният свят, всяка вечер нещо […]
Приливът по пълнолуние играе роля като един от процесите, движещи кръговрата на живота. В основата на този кръговрат стоеше воденица толкова голяма, че луната скриваше горния ѝ край по веднъж на всяко денонощие. Воденицата се извисяваше от ръба на море, чиито води тихо се стичаха надолу от края на света. Толкова солена беше морската вода […]
Дори не беше мъхесто; не беше от онези приятно рошави плюшени мечета, сякаш току-що излезли от плитчините на ледените води на планинска река, рошави мечета, които те разтапят с тъмнокафявата си козина и усмихнатите си очи. Беше най-обикновено плюшено мече, каквото човек можеше да си купи във всеки магазин за детски играчки: с мека и […]
Ели и Нина вървяха бавно по баира, наслаждавайки се на тишината на гората и на есенната красота завладяла всичко наоколо. Газеха из шумата от разноцветни, нападали навсякъде листа, подритваха ги и дружно се смееха. Нина, като едно невинно дете, грабваше някое кафяво или жълто листо, издебваше приятелката си и ѝ го закачаше в косите. А […]
ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ Младен Минев „…и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки…“ Гласът се издигна величествено в катедралата, отекваше до най-крайните й кътчета, чак до старата и мрачна камбанария. Изричайки последните слова от молитвата, всички бяха застинали в очакване на края на […]
Двете вишни поднасяха листата си на вятъра и той ласкаво ги милваше в желанието си любовта им да трае по-дълго от отреденото. Червеният плод не натежаваше достатъчно, така че на земята ѝ се налагаше да надигне влажните си пръсти, за да го целуне. При срещата на любовта доста червени вишни се търкулваха весело в тревата, […]
Тиха, тиха е зората, слънцето покрила с розов шал, плахо стъпва по земята и разкрива дар след дар. Свърши ерата на тъмнината…. На това място попаднах случайно след една силна буря в морето. На моята карта този остров не съществуваше, но след бурното вълнение цяла нощ, изложен на прищевките на океана, сега изпитвах само […]
Драскулките с тебешир се появиха отново върху вратата. Ставаха все по-големи и все по-ясни. Открояваха се фрагменти от букви. Започваше да се разбира, че постепенно се оформя надпис. Кевин не беше обърнал внимание кога беше началото на това, а и не правеше връзка с останалите събития. Но колкото повече се проясняваше, че някой се опитваше […]
Феята на зъбите на възрастните хора Иво и баба му отидоха на зъболекар. Зъболекарят извади на всеки по един зъб. Докато двамата се прибираха, момчето весело подскачаше. В ръчичката си стискаше изваденото зъбче, увито в салфетка. Но баба му беше тъжна… – Защо си тъжна, бабо? Довечера ще си сложим зъбчетата под възглавниците и феята […]
Появи се в малкото ни градче в един мързелив неделен следобед. Носеше малък сив вързоп на пръчка на лявото си рамо. Жълто-кафявият му опърпан костюм контрастираше с боядисаната му в червено брадичка, върху която се разливаше една дълбока и донякъде плашеща усмивка, червен нос и лешниково-жълти уморени очи. Ръцете му, облечени в снежнобели ръкавици, стискаха […]
С огромно удоволствие приветстваме три светли деца с техния разказ, посветен на св. Кирил Философ. Точно на 3 март се радваме да прочетем, че бъдещето на България е в сигурни ръце. С благодарности за Цветелина Георгиева. Как станах секретар на св. Кирил (Разказ) Признавам си, че като човек на съвремието не вярвах в силата на […]
Натискам педала до дупка. На магистрала като на магистрала. Префучавам покрай джип, който се движи по джанти. От прозорчето ми маха позната ръка. Усмихнатото и зачервено лице на шеф Такев се подава от шофьорското прозорче и чувам едно: – Сори, брат! – последвано от серия хълцания. Отминавам с вдигнат палец на ръката и продължавам с […]
След смъртта на Нина Николаева, в пощенската й кутия бяха открити множество пликове, с върнати писма, неполучени и вероятно никога непрочетени. Поради голямото ми объркване, ги изпращам за публикуване във вашето списание, може пък някой да се познае и да си вземе писмото. Държа да кажа, че не съм изобщо сигурна в тяхното направление, нито в здравия разум на въпросната или емоционалната й стабилност, докато е писала, подпечатвала,
– Хайде, колеги! Слизайте! Стигнахме! – изкомандва Анатолий, след като се протегна хубаво, че чак му изпукаха ребрата. Младите хора, към които бе отправен апела послушно заизлизаха от колите и започнаха да се разтъпкват. Бяха шарена група – момичета и момчета. Накъдето и да се обърнеха виждаха лозя. – Толя, кой празник ще празнуваме сега? […]
Казвам се Генчо, но всички ми викаха „Кухото”, след тая история с Валентина, с която работехме в една фирма. Нея пък я наричаха „Вал – бадемовото дръвче“, защото парфюмът ѝ имаше дъх на цъфтящо бадемово дърво. Бързо я опознах. Още от първия ден във фирмата тя се държеше с мен строго дистанцирано и доста високомерно. […]
Днес той ѝ подари сърце от хартия. Никой никога досега не беше го правил. Сърцето беше малко с размерите на медальон и яркочервено. От дългото държане в ръката ѝ то се бе стоплило и част от червената боя бе попила в дланта ѝ. Когато разтвори пръстите си, върху линията на живота ѝ се открояваха бледите […]
Когато си на 30 плюс, притежаваш няколко котки и си необвързана, на пръв поглед най-големият ти проблем е как да си намериш гадже. Но само на пръв поглед. Стига баба ти да не е приела задачата за загаджването ти за мисия номер едно в живота си. Аз имам точно такъв проблем. Тормозът е системен и […]
Маринета се спря на края на тротоара, за да направи път на моториста, който завиваше към малкия паркинг пред блока. Разминавайки се, в последния момент зърна устните му. Тези усти нямаше никога да забрави. И не защото някога я бяха целували. Всичко беше доста прозаично: Маринета запомняше нещо характерно за човека, с който общуваше – […]
Камъкът под ръцете ми пари, въпреки че слънцето вече залязва, докато мармаладените облаци се движат тромаво и бавно по небето, за да изпратят отиващия си ден. Въздухът ухае на сол и лято, а гларусите летят ниско над водата. От мястото, на което стоя птиците приличат на разхвърляни бели листове, които се носят плавно по вятъра […]
Сърцето му тръпнеше, докато приближаваше към селището на „силните духом“ – „мутантите на мутанти“ – хора с необикновенни способности и разбира се, приятелката си Кора! Имаше да ѝ казва толкова неща! Да ѝ благодари за помощта в решителната битка! Да я прегърне… Обаче, се оказа поредното разочарование на проклетата експедиция по дъното на пресъхналото море! […]
Тя е като сладко, медено цвете. Само с един поглед ти идва отвътре да я откъснеш и изпиеш до дъно. Като паднал ангел тя разпръсква радост и надежда , докосвайки струните на мъжката душа. Толкова е крехка че я обикваш мигновено. Подхождаш с повишено внимание, защото е изящна и фина като статуетка, но тя не […]
Погледнах замислено към прозореца. Луната вече бе оставила своя отпечатък върху нощта и сега нежното сияние от сянката ѝ се разпростираше гальовно над перваза ми. Не обичах, когато правеше така. Най-вероятно щеше да остави поредната синина от вина, породена от поредния ми отказ да видя небесния ми посетител. Както всичките предишни пъти, Луната продължаваше да […]
– Абе, къде е Ачо? – Ачо изчезна. С времето тези реплики се превърнаха в поздрав на компанията. Ангел беше забавен и точен приятел, но понякога се скриваше. Все се палеше по нови хобита и ставаше трудно откриваем. Петър обикновено държеше връзка с него при по-продължителните епизоди. Приятелството им, датиращо от незапомнени детски времена, беше […]
Алармата на телефона изписука в синхрон със звънеца за края на работната смяна. Рени въздъхна облекчено, поизправи схванатия си гръб и изключи шевната машина. Стана от стола. – Ленче, приключих. Ще се видим утре. – махна към бригадирката и тръгна към съблекалните. Днес Рени бързаше. Обикновено се спираше и разменяше по някоя дума с […]
Не е ли магия, че те срещнах, точно когато животът ми бе преобърнат с краката нагоре? Когато ураган от емоции ме бе връхлетял заради поредното ми разочарование от разбитото ми и смачкано сърце и помел всичко по пътя си… Защото те не се научиха да го обичат както трябва, те не се научиха да го […]
Годишнината от бала. Кръгла годишнина, четиридесет години. Валентина с огромно нетърпение чакаше срещата на класа. Купи си тоалет, аксесоари, дори и специален парфюм за случая си купи. Денят дойде. А сега не ѝ се ходеше. Всичкото трепетно очакване, което пърхаше в мислите ѝ от месеци, се изпари безследно. Незнайно откъде я връхлетя една печал, една […]
– Уважаеми колеги, скъпи приятели,… добре дошли на фирменото ни парти по случай Новата 2022 година! – приветствено подхвана г-н Донев. – Пийвайте, хапвайте, забавлявайте се и… не забравяйте да окачите своето новогодишно желание на вълшебната ни елха! Пожелавам ви „Приятна вечер!“. Наздраве! – тържествено вдигна чашата си той и се ухили до уши. – […]
Те седяха един до друг на малко диванче в ъглово сепаре, в една красива градина, в началото на едно лято, което щеше да бъде много различно и за двамата. Вечерта отдавна дойде и ги обви в кадифената си прегръдка. Приласка ги и ги скри от всичко наоколо, от целия свят. Обичаха това място – то […]
Аз може да съм ти. Бих могла да съм твоята сестра, приятелка, братовчедка…дори майка. Аз съм ти, но в този момент съм неговата съпруга. И така ще си остане. Всяко начало е красиво, вълнуващо, вълшебно. Любовта те прави неразумен, но ти харесва. Вярваш, че можеш да постигнеш всичко и то само заради окрилението, което ти […]
Казвам се Вероника Иванова. Детски клиничен психолог и психотерапевт по професия. Завършила съм Софийски университет и съм доктор на
След смъртта на Нина Николаева, в пощенската й кутия бяха открити множество пликове, с върнати писма, неполучени и вероятно никога непрочетени. Поради голямото ми объркване, ги изпращам за публикуване във вашето списание, може пък някой да се познае и да си вземе писмото. Държа да кажа, че не съм изобщо сигурна в тяхното направление, нито в здравия разум на въпросната или емоционалната й стабилност, докато е писала, подпечатвала,
В едни стари времена, в едно далечно царство, живеели двама принца, братя близнаци. Всички поданици в царството очаквали деня, в който братята ще заемат престола си, но никой не предполагал през какви изпитания ще се наложи да преминат двете момчета, закриляни от силата на братската обич.
Затворих вратата на мрачното кафене и ноемврийската нощ ме погълна. Зад гърба ми останаха рано поставените коледни светлини на заспиващото градче. Запътих се към моята спирка на края на града, за да дойде един изморен авто
Автобусът от София закъсняваше петнадесет минути. А ми предстоеше да пътувам три часа и половина и щях да пристигна доста късно в дунавското градче. Навярно моите племенници вече щяха да са заспали. Но затова пък щях да поговоря на спокойствие със сестра си и мъжът ѝ, се успокоявах мислено аз. Тази мисъл не ми помогна […]
Джанино Даскалов е авторът на разказа „Мойра“, който спечели конкурса за кратък хорър разказ, организиран от „Отвъд кориците“ и „ЛитДизайн“. Утрото беше хладно, или по-скоро клонеше към студено. Тревата покрай алеите, изглеждаше болнава със своите тъмно кафеникави петна и оклюмал вид. Потъмнялото облачно небе, неусетно се сливаше с мръсно сивите безлични постройки. В приземния етаж […]
И тази нощ те срещнах в дълбините на съня ми. Един от онези сънища, в които не очаквам нищо, но пък ми дава шанс да прекараме малко време заедно. И когато погледна към небето, се чувствам щастлива, защото знам, че когато те срещна в прегръдките на съня, моята душа от далеко се е свързала със […]
Агнесе се беше появила в безредния му студентски живот, за да се превърне в дузина прилежно подредени писма, вързани с панделка, и в една любов, излязла от редовете на последното писмо. Вече тридесет години ги препрочиташе и всеки път се учудваше на тази панделка. Варна, 28 април 1988 година Агнесе, В деня, в който те […]
Познаваше я толкова добре. Знаеше в коя стая от апартамента се намира и можеше с точност от 90 процента да каже какво прави там. Дали сгъва дрехите или оправя постелката на леглото. Какво прави в банята или в кухнята. Познаваше всеки неин шум, всяко движение. Тя правеше нещата както той ги харесваше. Обичаше да си […]
Не сме разговаряли точно от тридесет и пет години. Него все го нямаше, а в съботите, когато все пак се срещахме, глъчката наоколо ни пречеше да поговорим спокойно; повече на мен, отколкото на него. Последният път, когато отидох при него, през онази хладна майска утрин, аз бях само на деветнадесет, непосредствено след бала и последвалата […]
Рада беше оправна мома. Тъкмо беше започнала да се учи да шета, когато майка и си отиде. Млада беше, баща и, и той. Така и не я прежали. Нощем прегръщаше възглавницата и хлипаше. Хапеше я да не чуе Рада, че реве. Не знаеше що да я прави такава малка и често я пращаше при стринка […]
Не я държеха краката баба Рада. И ръцете трепереха, и очите не виждаха. От години беше в сенките. Виждаше колкото да не се блъсне някъде. Свикна, познаваше къщата така добре, че очи не и трябваха. Сега виждаше само спомените ясно. От преди две години кога си отиде стареца и, от веднъж някак падна. От тогава […]
– Ще се срещнем в „Мазето“ – възторгът в гласа на Мира звънеше в слушалката. – Ама аз… не знам къде е – смотолевих. – Как?! Това е най-култовият клуб в града! – Възклицанията на Мира валяха едно след друго. – Мира, знаеш, че не обичам такива места – звучах по-уверено, отколкото се чувствах. – […]
„L;gp:GrE,,mssow” Надписът нахално светеше на екрана, прилежно ограден с кавички. Дигиталният часовник в долния десен ъгъл предъвкваше секундите, които падаха една след друга и се превръщаха в безвремие. Ако външен човек влезеше в този момент, можеше да оглушее от тишината настъпила в залата. Сетивата на присъстващите се бяха изострили до крайност. По-късно хората споделяха с […]
Отвори очи. Обгръщаше го непрогледен мрак и непозната тишина. Макар мислите му да се движеха бавно и объркано, за миг му хрумна, че само си е представил повдигането на клепачите. Опита се да се раздвижи. Мускулите, ставите и сухожилията се колебаеха дали да му се подчинят. Мозъкът му се забърза и започна да раздава заповеди. […]
Ние бяхме първият клас в училището, който запечата капсула на времето, за бъдещите поколения. Докато слагахме нещата вътре, очите ни искряха – бяхме новатори. Бяхме млади и ни предстоеше величие. Днес, след тридесет години, моите ученици разглеждат същите тези предмети един по един. Иска ми се да не бях им казвала, че съм била в […]
Дъщерята ровеше из дрехите на майка си, пробваше роклите и саката, удивляваше се на кройките от 60-те години и все повече се харесваше. Въртеше се пред огледалото, а музиката в ушите й отмерваше ежедневието в тонове и полутонове. В джоба на едно сако в сиво, (рибена кост го наричаше майка й и него носеше най-много, […]
Седя под онзи, изтърбушения навес за лодки, знаеш го, и пиша на някакви пожълтели листове, които намерих във вилата. Сигурно сме ги забравили миналото лято.Утрото е хладно. Станах с идеята да ти пратя писмо, защото все трябва да се занимавам с нещо, докато дойдеш, ей така, за да минава времето. И без друго не става […]
20.09. 2019 г. Скъпа мамо, Толкова искам да ти изпратя писмо, а все още не мога да пиша. Нямам име, с което да се идентифицирам, нито ЕГН, а и все още не познаваш уханието ми. Знам, че когато се появя на бял свят, ще мириша на пролет, защото си ме заченала в разгара на май, […]
Тъмните облаци се спуснаха ниско над града. Мълком обгърнаха всичко живо, като с черно, траурно наметало. Между хората настана тишина. Всички бързаха да се приберат в домовете си, преди небето да пусне тежък рев и да се разцепи на две. Много бързо започна да ромоли ситен дъжд, който се усилваше с всяка ускорена крачка. Едни […]