Ваня Велева - "Вълчи храм"

Ваня Велева – “Вълчи храм”

Ваня Велева – “Вълчи храм”

Църквата, килната към левия скат на планината се гушеше в снега, скрита като бобено зърно в шушулка. Коминчето, затрупано от пръхка пряспа сняг, едва се забелязваше над покрива, но нямаше как да въздигне димната си прежда и да се прикачи за небето. Нямаше и кой да накладе старото кюмбе под богородичната икона, а и мускурливите прозорци на храма тъмнееха като склопени от лоша болест очи.

Найден пристъпи към заледената пътека и разрина малка пъртина, която водеше досами дървените порти, замандалени с ръждиви кофари. Обърна се обратно към пътеката и с ръба на правата лопата натроши ледената глазура  под леките пера на последния сняг. После, зачервен и уморен, потърси в дълбокия джоб на шубата потъмнелите ключове, които за последно са се топлили в майчините ръце. Баба Неда, вярващата му майчица, четирийсет години се грижеше безвъзмездно за църковния двор и почистваше храма, а когато имаше повод и камбаната се научи да разпява. Напълно беше обсебена от мисията си да поддържа Божия дом и не и оставаше време ни да се разболее, ни да пътува до града при сина си, докато зайде напълно. Найден остал сиротен, нямаше деца, но отглеждаше дузина котки и кучета, на които купуваше храна с инвалидната си пенсия. Сега се пресели в селцето, за да поеме безплатно тежкотията на дежурството над църквата. Синодалните отци нямаха нито ангажимент, нито желание да отворят в енергото партида за електричество и храмът тънеше в поруха и безхаберие, а десетината жители на селцето напразно чакаха светлината да ги помами в църковната сграда. Найден отключи катинарите и влезе в мухлясалата утроба, където иконата на Дева Мария береше душа, захлупена върху църковната утвар. Христос мълчалив от своята тъжна казън следеше как Найден щъка да проветрява, да премете и да дотътри някакъв генератор за ток. Скоро светулката на мъждивата крушка изпрати първи сигнали към заспалото село. Под иконостаса се усети шептежа на горяща свещ, я друга премигваше долу в прясно насипания пясък. Найден включи касетофона, пусна църковни песнопения и седна на дървената пейка. Още не беше нацепил дърва за кюмбето, защото не можа да найде и помисли, че му предстоеше да кастри вършини…

Веднъж годишно по план или извънредно за опело попът пристигаше за служба, която претупваше набързо по съкратената процедура, но не забравяше да си прибере лептата от продажбата на свещи, които бяха десеторно поскъпнали от по-напрежни години.

Найден намери свещоливница, сигурно незаконна, и купи за своя сметка сто евтини  свещи. Щяха да му стигнат за половин година. Покривът течеше точно под брадата на свети Петър, а черчевето откачено заплашваше да строши главата на света Марина. Щеше да ги ремонтира Найден, майчина памет и личен избор го мотивираха. За всичките години служба на Господ отците отредиха на майка му четиридесет лева и безплатно опело.

Сега Найден беше стопанинът на божия дом.

Без да се усети умореният мъж задряма на отворена врата, откъдето идеше планински хлад и нощен вятър. Не усети вълците, които запречиха входа, като пристъпваха ситно и точеха гладни лиги. Бяха три едри и млади животни, едното – майка полюшваше напращели цицки. Идеха от близките висове, които изправяха дивни плещи в небесата.   Какво е сънувал Найден, не се знае, но изведнъж горската хала прескочи дърветата и се юрна към църквата, влетя в абсидата и обходи набързо наоколо, като не пропусна да угаси свещите. Богородица още лежеше по очи, но вятърът я зафитирчи и тя падна с трясък на пръстения под. Беше тъмно вътре, а отвън светеха три чифта очи. Найден стана сънен и без да осъзнава ситуацията се наведе да вдигне Мадоната. С нея тръгна да затваря вратата, искаше да поправи счупеното крайче. Заключи бавно, пипнешком в мрака и се заклати по пътеката с икона в ръка.

Вълците го следваха тихи като греховни християни.

 

135 Views
error: Content is protected !!