Здравей, Валентина!

Първо искрени поздравления за отличието и признанието в конкурса “Хорър дизайн”, който организираме за поредна година. Постижението ти е изключително ценно, защото тази година имахме четирима журиращи и пет кагегории с оценки, които събирахме и отличените сте тези, които имате най-висок общ резултат. Така че, доколкото можем да избягаме от субективизма при оценяването, разказът ти е наистина страхотен и впечатли всеки един от нас.

Представи ни се с няколко (или повече) думи без да скромничиш, разбира се!

Здравейте! Казвам се Валентина и по професия съм фармацевт, но душа винаги съм била страстен читател и, без да е нескромно, писател. Активна част съм от писателските и читателски фейсбук общности, включително групи за усъвършенстване на крафт уменията.

Писателският ми опит е в почти изцяло във фентъзи жанра, но наскоро реших да опитам и да се престраша да драсна и някой и друг разказ под шапката на хоръра.

Как ти дойде идеята за него?

Още от дете съм голяма фенка на мрачните фолклорни приказки. Предадох любовта и на дъщеря си и покрай това колко такива изчетох на нея, в последно време все по-често се замислях дали да не се опитам и аз да напиша някоя. „Демоните в мен“ просто ми даде оправданието да зарежа всички други проекти и да отделя време за това.

Минах през различни идеи, но накрая се спрях на тропа за зловещата къща и децата, които се престрашават да престъпят прага.

Да, това е един от най-старите тропи, но реших да дам своя версия. История, в която приключението в къщата е страшно не просто заради таласъма вътре, а защото принуждава героя да се сблъска с далеч по-страшните чудовища – онези в себе си, в обкръжението и дори в дома си. Това ми позволи да разгъна възможно най-дълбоко темата на конкурса на няколко нива по начина, по който аз самата я разбирам.

Колко време ти отне написването?

Първата версия на „Домът на таласъма“ беше готова за три-четири дни. После редактирах и поразширих финала. Общо взето, приключих за около седмица. Най-сериозният ми читател и критик в процеса беше дъщеря ми, която на този етап знае изреченията наизуст. 🙂

„Обсебеност“ беше още по-бързо – за половината на това време, тъй като реално е разработена конкретна идея, която имах в главата си отдавна и само ми се наложи да преработя стара чернова, невидяла бял свят, докато другият разказ беше специално мислен и разгърнат в дълбочина по тематиката на конкурса.

Откъде разбра за конкурса “Хорър дизайн”?

Следя страницата на издателството и нямаше как да пропусна да науча за конкурса. Престраших да участвам, тъй като Габи Плочева активно ме подканяше най-сетне да се пробвам и в такива конкурси, въпреки че по принцип аз съм автор на дългата форма. Кратките разкази са форма, особено в конкурсен формат, са нещо, с което тази зима за пръв път се сблъсках.

Упражнението обаче се оказа по-полезно, отколкото бях предполагала – определено учи на икономия. За десетина страници авторът трябва да изгради тук свят, герои, сюжет, диалог, да предаде послания. Няма право и на една излишна дума, камо ли на онези разхищения, в които е лесно да се впусне в страниците на новела или роман.

Ти си опитен писател и творец, който се чувства удобно в кои жанрови води?

Активно пишещ човек съм от близо две десетилетия, но съм стриктно фентъзи автор и опитът ми с хорър жанра се изчерпваше със сцените с такъв нюанс, които са присъствали в дарк фентъзи историите ми.

Затова, предполагам, не е изненада, че „Къщата на талсъма“ с включените фентъзи и фолклорни елементи, се е харесал повече от „Обсебване”, който е по-съвременен ужас с дарк романс елемент. Обективно заложените в него теми са по-многобройни и разностранни.

Жанрът ужаси допада ли ти?

Абсолютно. Може за първи път да пиша в жанра, но пък виж, на хорър филмите съм бог – у нас дори сме кръстили кучето си на Фреди Крюгер, хаха. 🙂

Моят проблем с хрорър литературата е, че трудно се плаша от написаното на страниците на книга. Визуално страхът някак си работи по-добре.

Но изключително много харесвам мрачната естетика, напрежението, мистерията, а ако има и свръхестествени елементи намесени в микса – вече съм спечелена!

Какво е нужно да пожертваш, за да изградиш една литературна творба?

Най-вече – време. Това е най-ценният ресурс и всички онези часове, прекарани в самота с лаптопа, се измерват в малкото време, което човек е можел да прекара с партньора, децата, приятелите, родителите, кучето си и пр. Отхвърлям много покани за излизания, за да се занимавам с начинанията си, а също и да чета и коментирам чуждите.

Често ми се налага да ставам в четири-пет сутринта само и само да драсна някой и друг ред на свежа глава, а това идва с цената на това да се просна в леглото още в осем-девет вечерта, без да съм свършила разни домашни задължения. Последното създава понякога напрежение вкъщи.

Общо взето, всички плащаме цена за времето, което влагаме.

Писането за теб хоби ли е или имаш по-високи цели?

Според мен за един човек, който е истински писал по душа, писането винаги ще бъде много повече от хоби. Под „истински“ нямам предивид супер известен, успешен или дори издаден. Имам предвид пишещ човек, който е влюбен във времето, което прекарва с остворената празна страница на лаптопа. Влюбен не само в историята и героите си, а в самото време, което прекарва в изграждането им на страниците. Онзи, който не просто си фантазира историята, а реално я създава – и това му харесва дотолкова, че забравя света около себе си.

Писателят не може да бъде щастлив – дори не може да бъде себе си – без да пише. Толкова е просто, в същото време донякъде страшно.

Спомняш ли си първия момент, в който си каза: „Ще напиша книга/разказ“? 

Честно казано, не. Пиша почти откакто се помня. Просто като дете и тийнейджър никога не съм писала с насоченост към конкретна читателска аудитория, а по-скоро съм изливала моментно вдъхновение на страниците. Малко като вид творческа терапия. Но идва един момент на авторско съзряване, когато вече твориш с мисъл за това какво точно искаш да кажеш на конкретните читатели и как е най-добре да го кажеш.

Кое се появява първо – героите или сюжетът? 

Отговорът ми ще бъде изненадващ, но… първо за мен е писланието и след него – светът. 🙂 След това изграждам персонажите и последен идва сюжетът. Знам, че за повечето писатели всичко започва с героите, но покрай писането на епично фентъзи си имам известни отклонения, а и, да съм честна, обожавам процеса по градене на светостроене.

Има ли персонаж в разказа, с когото се идентифицираш най-силно? 

Тук няма два отговора – най-лесно да е да разбереш и съчувстваш на Крис. Неговите желания и страхове са такива, каквито голяма част и от възрастните имаме. Кой не иска да бъде приет и харесван, дори цената да е някоя и друга лъжа. Кой не се е водил от нездраво любопитство, дори всички да сме чували как убило котката. Кой не е стоял и с човек, който го наранява по някакъв начин, било то по желние или принуда – това се случва дори по-често отколкото ни се иска да признаем пред околните или себе си. Идеята на разказа е да повдигне въпросите за цената на изборите.

Доколко героите ти са вдъхновени от реални хора и лични преживявания? 

Героите ми не са реални. Те са създадени специално, за да пресъздадат възможно най-добре посланията в конкретната история. Всеки детайл от образа им в текста е там, за да се постигне тази цел. Силно се надявам дори да няма сред познатите ми хора с такива скрити скелети в гардероба като героите от „Обсебване“ или деца, подложени на същия тормоз като тези от „Къщата на таласъма“.

Смяташ ли, че в приеманите като несериозни жанрове – визирам ужаси, фентъзи и всички техни поджанрове – могат да носят авторово послание и да формират читателски вкус? 

Не знам от кого могат да се приемат за несериозни тези два жанра – това вероятно би могло да е само мнението на хора, които никога не са се пробвали да пишат в тях. 😉 Държа да отбележа, че и двата типа автори имат абсолютния ми, искрен респект!

Специално фентъзито е платформа, даваща свобода на автора да разкаже всякаква история – страшна, приключенска, романтична, криминална, съответно и да включи в текста разнообразни послания. Светостроенето дава необятни възможности за оригиналност и допълно разгръщане на обстановката, което да подпомогне излагането на посланията, дори да е пълно с подводни камъни, особено за по-неопитните автори.

При хоръра вече творбата е доста по-обременена от специфичността на жанровите очаквания, но пък страхът е вероятно най-трудната емоция да пробудиш и читателя. Аз затова и никога не съм имала очакване да спечеля този конкурс, ако трябва да съм честна, тъй като нямам достатъчно опит още в писането на ужаси и не съм и минала през толкова книги по крафта на този жанр, за разлика от фентъзито, където съм изяла почти всичко на англоезичните автори с кориците. В случая си отдавам победена основно на успех.

Имаше ли сцени, които са ти трудни да пишеш? 

Детайлите по хорър сцените в „Домът на таласъма“ и сцените с уредите за мъчение в „Обсебване“ бяха може би най-пипкавата работа. Историята на Крис има повече герои, повече светоствоене и обрати, съответно малко по-бавно вървеше писането от тази на Елина, която като идея я имах още много преди конкурса.

Но трябва да отбележа, че пренаписвах края и на двата разказа, за да бъдат по-интересни, непредвидими и отворени от началния вариант, в който ги бях измислила.

Как изглежда твоят творчески процес? Планираш ли подробно или оставяш историята сама да те води? 

Ако става дума за роман или новела, започвам с основните послания, после минавам към детайлно светостроене и проучване, измислям профилите на героите и след тях основните сцени, които ще служат за гръбнак на историята. Чак тогава написвам първия ред от текста. Имам основните сцени в главата си, но разчитам на моментно вдъхновение и водене на героите, за да изградя пътя между тях.

При разказите е друго. За десетина страници текст спокойно може и да се започне с празен лист и идея, която да се разгръща в движение. Дори може би за тях това е по-добрият вариант, без обременяване и очаквания, всичко да е плод на моментно вдъхновение. Дори да трябва да се пренапише после, все пак това са просто едни десет страници, а не шестстонин.

Какво те вдъхновява най-често – книги, музика, филми или реалният живот? 

На първо място музиката. Никога не пиша без нея. За всяка творба си имам подбран плейлист за слушане, докато творя, а откакто програмите за генериране на музика станаха общодостъпни, вече имам и специфично създадени песни/саундтраци за конкретната история. Това ме вкарарва по-лесно и бързо в историята, което е особено лесно след като съм изкарала цяла смяна на крак в аптеката и се мъча да драсна някой ред след работа.

На второ място слагам фентъзи романите и мангата. Отделям много време за четене – книги на Киндъла, манга на телефона, физически книги от библиотеката. Четенето на романи в поджанра, в който пишем, и то такива с хубав, увлекателен стил според мен много помага на мозъка да се „настрои“ на правилната вълна.

Вдъхновението от реалния живот, разбира се, при всеки автор го има, но според мен тежестта на тази точка не е толкова във вмъкването на реални хора, ситуации и реплики, колкото самата зрялост на писането. Например, колко обективно можеш да пресъздадеш в историята си етап, през който си преминал – раздяла, влюбване, трагедия и пр. Колкото повече и по-емоционален опит има авторът, толкова по-добре излиза разказаното на листа.

Кои автори са оказали най-силно влияние върху теб като читател и писател? 

Много сложен и нелюбим въпрос. 🙂 Честно казано, всяка добре написана книга, която съм прочела, е оставила семенце на вдъхновение у мен в един или друг смисъл. Възхищавам се както на класики, така и на съвременни международни и български автори. Не бих могла да посоча някой конкретен, чиито стил напомня на моя – това е по-скоро работа на читателите.

Какво научаваш за себе си, докато пишеш? 

Всеки ден си поставям нови предизвикателства – да изграждам нов тип герои, обстановки, ситуации, да пиша от време на време и в различни жанрове и поджанрове. Това обогатява и хоризонта, и уменията на автора. Вярвам, че всички ставаме по-добри, когато не само като усъвършенстваме онова, в което сме най-добре специализирани (макар и това също да е важно), но и като излезем от време на време от зоната си на комфорт.

Специално разказите ми за конкурсите тази година са доста експериментални – не само че не съм писала специфично хорър творба преди това, но и за първи път пиша в първо лице, сегашно време. Последното е не за друго, а понеже в рамките на няколко страници, колкото е позволеният обем, си е трудно да изградиш дълбоката връзка с читателя, която примерно аз търся за моите послания и сюжет.

Работиш ли вече по следващ проект и можеш ли да издадеш малка тайна за него? 

Не е тайна – работя по градско дарк фентъзи по мотиви от славянската митология и пантеон, в действие в България. Заглавието е „Боговете на Ирий“ и първият тур с отзиви от бета читатели мина наскоро. Много съм обнадеждена за този роман и мисля да го издам преди другите си готови епични проекти, които засега ще продължат да чакат своето време поради огромния си обем и нужната инвестиция.

Какво трябва да знаем за теб, което не попитахме?

Няма мисия, която да ми е повече на сърце от това да се издават повече и по-добри български книги. Бих използвала публичността да насърча всички автори да се борят докрай да сбъднат мечтата си да ни представят издадената си творба във възможно най-добрия, професионален вид, а читателите насърчавам, при възможност, да подкрепят по-често българските автори – било то като купуват книгите им или като им оставят искрена, критична и подробна обратна връзка.

Разказът на Валентина Йорданова можете да прочетете в сборника “Хорър дизайн: Демоните в мен”

“Хорър дизайн: Демоните в мен” – колектив

БЛИЦ въпроси

Любим автор?

Твърде много са – от дамите Наоми Новик, Сара Маас, Холи Блек, Лий Бардуго до господата Тери Гудкайнд, Дж. Мартин и Сандерсън.

Любима книга? 

Поредицата „Мечът на истината“ на Тери Гудкайнд, заради която въобще се вдъхнових да пиша с цел издаване преди много години.

Любим литературен герой? 

Калан Амнел – майката-изповедник от същата поредица. Може би най-силният женски образ, който съм срещала в литературата като цяло.

Кафе или чай по време на писане? 

Оооо, тежката кофеинова артилерия – Лате и Монстър в комплект! 🙂

Музика или тишина? 

Музика – винаги, и то с добри шумоизолиращи слушалки. Много ми е трудно да се фокусирам в тишина в дом с детски викове и кучешки лай или пък в шумотевицата на някое кафене.

Сутрин или късно през нощта? 

Най-добре сутрин рано, за предпочитане преди да е изгряло слънце – по тъмно не се разсейвам толкова, а и никой друг не е буден още, че да ме търси. Имам си цял ритуал с кофеиновите напитки, плейлиста и горящи ароматни свещи.

Един съвет към начинаещите автори? 

Пишете, пишете и пак пишете. Никой писател не е станал такъв с голо фантазиране. Пишете по много и често, после четете, препорочитайте и редактирайте. Отделете време и за книги по крафта. Чете и оценявайте чуждото творчество – после ще ви е по-лесно да оценявате по-добре и своето собствено.

Пожелание към читателите не само на “ЛитДизайн”, а като цяло.

Не спирайте да подкрепяте любимите си автори, но винаги давайте шанс и на нови, особено ако са български!