Цветя за Свети Валентин

Когато си на 30 плюс, притежаваш няколко котки и си необвързана, на пръв поглед най-големият ти проблем е как да си намериш гадже. Но само на пръв поглед. Стига баба ти да не е приела задачата за загаджването ти за мисия номер едно в живота си. Аз имам точно такъв проблем. Тормозът е системен и напорист, но около Свети Валентин придобива изключителна интензивност.

Едно от желанията на баба ми е да си хвана лекар или адвокат, в краен случай Ай Ти . “Но на теб, ти трябва такъв, дето е свикнал на бързи обороти, за да не му става лошо от динамичната ти биполярност (точен цитат), а Ай Ти-тата си падам малко заспи” вика баба ми и откакто работя покрай успели мъже в костюми, тя е на седмото небе.

Свети Валентин в офиса. Звъни се:
Баба ми: Няма смисъл да те питам к‘во си правила снощи (демек на Свети Валентин), нали?
Аз: Днес е Свети Валентин, ако това имаш предвид.
Баба ми: Само те пробвам. Та, няма смисъл да те питам какво ще правиш довечера?
Аз: Още един ден в живота ми без секс. Слава на Боговете! – възторжено ѝ секвам мерака аз.
Баба ми: Ами, личи ти.
Аз: Виж какво – работя, кажи какво има или ще се чуем довечера, а най-добре чак другата седмица.
Баба ми: Трябва да ти доставят един букет днес. Да го вземеш.
Аз: Какъв букет? Пак ли си ми уредила среща. Няма да отида или ще отида пияна. Избери си.
Баба ми: Та, като го вземеш букета ще го хванеш така небрежно все едно всеки ден ти подаряват букети и ще се качиш на четвъртия етаж (да се чете при големите клечки) и ще обикаляш с него уж така си вървиш по коридора.
Аз, повече от отегчено: Разбрах, директно в кофата ще го метна.
Баба ми: И като видиш онзи, дето викаш – те заглежда, уж случайно ще го изпуснеш. Ама го тресни по-така в земята, та хубаво да се разпилеят китките.
Аз: Що за абсурди са това?
Баба ми: Ами, ако искаш да те уредя с на леля ти Станка племенника, де се върна от Америка наскоро, тогава?
40 и-годишен ерген, с 20 години стаж в пощенските служби в Америка, понастоящем в пощите тук, почитател на акордеона, който последно е виждал гола жена на пощенска картичка.
Аз, ентусиазирано: Значи трескам букета в земята. После…?
Баба ми: После се навеждаш да го събираш, ама не да клекаш като някаква селянка, ами ще се наведеш така, както съм ти разправяла едно време момите, дето като перяхме на реката и задиряхме момците, демек в кръста само ще се наведеш.
Аз: Е*аси, абсурда!
Баба ми: И този като вземе и той да се навежда да ти събира букета ще му се усмихнеш и ще кажеш “ А, не се притеснявайте, то ми е все едно – от таен обожател е, аз си имам много, но съм свободна иначе.”
Аз: Просто забрави.
Баба ми: И може и да му намигнеш, че те мъжете малко бавно загряват.
Аз: Значи да повторим. Метам букета по костюмара и да си знае отначало да не ме занимава. Мерси! Чао!
Добре че са бабите ни, та да ни научат на някой номер как да разкараш кандидатите за Свети Валентин. Тамън затварям и звъни шефа на служебния:

Аз: Ало, шефе, за ведомостите ли? Почти съм готова, тук само последна проверчица и ти ги качвам.
Шефа: Остави ти ведомостите, Коемджиева, ами ми кажи какви са тея пратки от тебе?
Аз, недоумяващо: Пратки ли? Какви пратки?
Шефа: Значи, това, че е казано, че тук може да ви доставят пратките, не значи че трябва да се прекалява. Хубаво, дванайсе кила храна за котки мъкна оня ден по стълбите. Хубаво, новите стопове за Опела и те тука, ама вече прекаляваш.
Аз, притеснено почвам да прехвърлям в ума си какви доставки чакам и освен един тиган на промоция, нищо друго не изплува в ума ми. После се сещам за баба ми: За цветята ли става въпрос, шефе?
Шефа: Абе, какви цветя бе, Коемджиева?
И тогава се сещам. Започват да ме заливат топли вълни, изпотявам се и ми прилошава: Ох, за препарата за хемороиди ли, шефе? Не, не той не е за мен, ами той се ползва при малките котета като им се възпали дупето. А аз нали, такова.. се окоти котката…
Шефа, повишавайки тон: Коемджиева, не се прави на интересна. Тук има цяла кутия с презервативи за теб!
Аз, тотално неадекватна вече: Кутия? Презервативи? За мееен?
Шефа: Да, за теб. Получател: Х. К.
Аз: Ама, шефе, трябва да е станала грешка. Аз не съм поръчвала презервативи. Аз дори не правя… аз… аз нямам нужда от такива неща. Това трябва да е шега. Пише ли кой ги изпраща?
Шефа: Пише, пише. Е***** Ч******
Аз, в ступор: Е, са вече я смазах!!
Шефа: Е, значи са за тебе, щом знаеш от кого са.
Аз: Не съм поръчвала никакви презервативи. Тази жена ще ме побърка.
Шефа: Чакай малко сега. Дай отначало. Коя жена и какво става тук, защото взе да ми писва вече, Коемджиева.
Аз, със световъртеж и пред припадък прошепвам: Баба ми.
Шефа: Ама защо не каза така отначало бе, Коемджиева. Ми тя баба ти за тебе се грижи. Аз си помислих, че тук вече на публичен дом сте го ударили.
Аз: Не. Аз не знаех. Не съм искала. Аз не правя…тоест, нямам нужда. Някаква грешка е това.
И започвам да прехвърлям кадри в главата си как бавно и мъчително…тя пък е възрастна и не върви…как просто ще я навра в кучи гъз.
Шефа: Ама все пак, по-секретно другия път, Коемджиева. Какво е това “презервативи 20 броя за Х. Коемджиева – да се достави преди Свети Валентин и със здраве да си ги ползва”. Та чак и поздравителен адрес. Не знам какви си ги наумила за Свети Валентин, твоя си работа, но все пак това е работното ти място и се съобразявай.
Аз, нещо средно между хлипане и истерия: Отказвам да приема пратката! Няма да се излагам тука!
Шефа: А, отказваш. То вече цялата фирма знае (работното ми място, около само 400 човека), ти да се излагаш… Ела си ги вземи и кажи на баба ти следващия път малко по-интимно така.

Маниерът на общуване в офиса от “Добър ден”, “Привет, как е?” рязко мина на “Оо, к’во става и по-скоро – става ли?”; “Колежке, да ти се намират някакви предпазни средства”, а мъжете взеха да ме гледат някак с уважение.
А какво каза баба ми по случая: За една жена, търсеща си мъж, най-лошият атестат е да я мислят за недоклатена. След време ще ми благодариш.

Отивам и взимам презервативите. Цветята и те дошли. Грабвам и тях и се затрътвам към офиса ми. Минавам по четвърти етаж и като по поръчка срещу мен се задава въпросният господин, на който съм хвърлила око. В бързината се опитвам да скрия кутията с презервативи и ги шмугвам под букета. Колегата тъкмо ме поглежда с най-божествената усмивка на света и капака на кутията за презервативи се закача за букета, от което се отваря и всички презервативи се изсипват в краката ми точно пред погледа му. Потъвам в земята от срам, а в същото време ми се завива свят. Успявам да кажа само:
Аз..този букет.. не е от гаджето.

После се сещам, че е неловко да се правя, че върху краката си нямам един тон презервативи, та изцепвам:
Иначе презервативите са мои.

Колегата се навежда да събира презервативите, хваща табелката на кутията и прочита: За Свети Валентин.

Тръгвам да обяснявам, че са от баба ми, но зацепвам колко нелепо ще прозвучи това. В задънена улица съм.
Колегата: Жалко, тъкмо щях да те поканя на среща, а ти вече си имаш планове – подавайки ми презервативите казва той. След което отминава.
Обръщам се и успявам само да кажа: Те са.. на баба ми.

Не. И от това обяснение не стана по-добре.

 

Автор: Персефона Коре

45 Views