Невена Колева – “Хубаво е…”

Невена Колева – “Хубаво е…”

Хубаво е да тръгнеш- да вървиш, да имаш път напред!

Но хубаво е да има къде да се завръщаш!

 

Съвременният свят върви напред с изключително бързи темпове на развитие.

В бита на днешния българин,все повече се прокрадват технологии, западен език, както и различни иновации. На пръв поглед, всеки би казал, че няма нищо лошо в това. И да, хубаво е един съвременен народ, да върви уверено към едно по-добро бъдеще. Това щеше да бъде така, ако като българи, се стараехме да опазваме святостта,на родната българска реч. Но напредничавия ход на събитията, следващи етапите ни на развитие като общество, вървят в коренно различна насока. Къде желано, къде не, в чистия , благозвучен и мелодичен наш език,, навлизат чуждици, които все повече опетняват неговата самобитност.Премери за това на всеки ъгъл, в огромни количества и колкото щете. Те имат различен произход, според броя и вида допълнителниезици, които се изучават в училищата.  Нека не бъда разбирана никак грешно. В едно с динамиката в развитието на българската икономика, и отворените европейски граници, ученето на западен език, е не само лукс, но и огромна необходимост. Това развива личността, като и предоставя огромни по своите мащаби възможности: работа, обучение в чужбина, идеологическо, мисловно и професионално развитие. Обогатяването на езика, чрез привнасяне на една или друга фраза, го прави по -богат и колоритен, но това далеч не означава, да му наблъскаме в речника, всички чуждици, които успеем да изровим от западноевропейските езици. И стремейки се към по-добър живот, европейско образование, забравяме кои сме, кои са нашите предци. И сякаш донякъде заради начина на живот, донякъде заради срам, съзнателно късаме връзките със своя род и корен, с нашето минало. А именно то, славното историческо минало, ни определят като нация!

Но помним ли онези, стари, забравени от Бога и историята българи, които оставиха костите си по бойните полета, за да я има България?! Онези, хиляди знайни и незнайни книжовници,бойци, партизани, революционери и воеводи, които се бореха, за да може днес ,на всяко късче земяот скъпата ни родина, да звучи българска реч?! Отговорът ,е повече от тъжен.

Мнозина от тях са отдавна забравени. Историята и разни псевдо-историци, старателно се опитват да покрият името им с прах. Целта е ясна:

да бъде промит мозъка на съвременния , в повечето случай млад българин, чрез заличаване, подменяне и съзнателно изтриване на историческата му и родова памет!

А какво може да се очаква от народ,които не помни своята история?! Нищо!

Днес ще ви разкажа за един млад четник, неизвестен за българската история. Неговото име е Дочо Спасов Николов. Едно от най-малките, както и последно останало живо дете, от рода на Спас Николов, четник в четата на Ильо Войвода, наричан още дядо Ильо. За основа на разказа ми послужи, прочетена от мен легенда.

 

***

Невена Колева – “Хубаво е…”

Слънцето преваляше и клонеше към западния ръб на Осоговската планина, спускайки се да зайда. От прозореца на горния етаж на своя конак, стоеше и се взираше пред себе си, Зейнел паша, Кюстендилския каймакамин и главен валия на областта. Той пристъпваше нервно от крак на крак и из гърдите му се чуваше грозно сумтене. Такова едно, с което уж се опитваше да прикрие своя гняв, но то излизаше и противно на волята му, прорязваше мъртвата тишина на конака. Зейнел застана за миг. Кървавият залез, обхванал цялата позоречна рамка, аленееше насреща му. Той засени очите си с ръка, впервайки напрегнат поглед към планината. И напрежен път се бе взирал, в дивните висове на тая приказно-красива планина!В заоблените форми на билата й.

И преди се е чувствал напрегнат, но днес, усещашевърху плещите си, това режещо въздуха напрежение, повече от всякога! Каква ли новина имаше за него Юсрефага, неговият заместник и главно заптие?!

И докато час по час, крачейки тромаво из стаята, въртеше глава ту към прозореца, ту към вратата, изведнъж спря и се ослуша. Стори му се, чеоткъм коридорите на конака, долиташе някакъв неясен, почти глух шептеж.

Изведнъж вратата тропна, а унесеният в мисли каймакамин, скочи като ужилен.

-Простете, паша!- промълви Юсреф ага.

– Говори, Юсреф ефенди!

– Четник хванахме, паша! Ильов четник.

– Ильов четник, а? Гиди Малешевски гяур! Ще ми падне и той в ръцете!

И като каза това, Зейнел паша потри дланите си и се ухили самодоволно.

После продължи да разпитва:

– Как и кога хванахте четника?!

– Вчера по икиндия, паша. Опитвал да премине на обратно Банщинската река. Когато свърнал и опитал да се отклони в дясно за Колушкото дере, за да преплува Колушка река,а после да язди по пътя  и да се скрие навътре в планината, потерята го хванала.

Невена Колева – “Хубаво е…”

Пашата не чака нито миг.

– Водете го!- остро заповяда той.

Въведоха четника. Млад, широкоплещест, с руса, къдрава коса, той изглеждаше някак внушително. В дълбокият, остър поглед на сините му очи, гореше някакъв особен плам. Плам, пълен с яростна омраза към турците.

– Как ти викат?!- прогърмя плътния, дебел глас на Зейнел.

– Дочо

– Дочо чии?!

-Дочо Спасов Николов, паша.

– Защо си бил вчера при реката?!

– Имах среща.

Зейнел паша, прихна да се смее с цяло гърло:

– Среща имал. Чу ли го?!

Юсреф ага промълви:

– И на нас така каза.

Лицето на пашата почервеня. Той стисна зъби и процеди:

– С кого имаше среща бе, непрокопсаник?! С някой от четниците ли?!

– Не,паша. Аз съм еничар. Разузнавач съм. Прати ме дупнишкият ага, за да разузная. Иска да хване Ильо войвода.

Очите на каймакамина, кървясаха от гняв. Той стисна за врата четника и попита иронично:

– Ти на глупак ли ме правиш бе, говедо?!

Четникът го гледаше спокойно с лек присмех в очите, от което Зейнел паша, още повече побесня:

– Ти мръсно псе, ти ли си еничар?!

Четникът се стресна и закима.

Пашата стана и навря четническото лице, право връз горящата печка.

От зверската болка, четникът изскимтя и се олуля на нозете си. Огромна, червена рана, се отвори на опареното място,

– Казвай, де е Ильо?!

– Не знам паша! Нали ти рекох, че съм разузнавач.

– Ти тези на децата ги разправяй! Казвай, дека да го найда?!

Четникът стискаше зъби, а из стаята се разнесе мирис на изгоряла кожа.

 

***

Невена Колева – “Хубаво е…”

Мина известно време. Юсреф ага, докосна рамото на четника.

– Говори, момче! За твое добро е!

Дочо изгледа изкосо Юсреф ага, вдигна глава и дръзко заплю лицето му. Агата, взе една букова цепеница и го удря, додето не му строши няколко ребра. Ризата на четника, плувна в кръв. Но и това явно не бе достатъчно. Юсреф ага ,повика две заптиета и ги накара да горят месата му с цигара. После нареди да забиват клечки под ноктите му. Четникът се, гърчеше в агония. Но не промълви нищо.

Успокоил своята ярост, Юсреф ага рече:

– Ще го убием, паша! Явно наистина нищо не знае.

– Прати потеря пак в Осогово, ага! Може да има още четници. И да не са се върнали, преди да донесат главата на Ильо! Вземем ли нея, останалите сами ще дойдат!

 

После изхвърлиха , изгубилия съзнание четник в храстите,лисвайки отгоре му вряла вода. Няколко часа, Дочо лежа безсилен. Оттам случайно мина един старец. И него бяха позовали. Дядо Ганьо се наричаше. И той се бе провинил. Дръзнал беше, да откаже да даде месечната дан. Но нали беше стар, агата се смилил и го пущил , без да го тормози.

Възрастният човек стъкна огън и свари зелева чорба. Четникът се окопити и върна цвета на лицето си.

– Кой си ти , синко?!- попита старецът.

– Четник съм, дядо!

– Агата ли те подреди така?!

– Той, че кой друг!

– Защо не му каза онова, що иска?! Гледай само, едва не те е убил, негодникът!

– Него Господ да убие, дядо!

– Ох, синко! Така говорим, но пред мъките!

– Мъки и тежкотия и без товаси търпим, старче!

– И го излъга, а?!

– Излъгах, ами.

Изтощението и болките надвиха четника и той заспа.

Дочо наистина лъжеше. Излъга и каймакамина и агата. Но нима можеше да предаде четата?!

Истината, бе съвсем друга. Беше около четири годишен, когато турците нападнаха града. Баща му замина четник в Ильовата дружина, след като едно от заптиетата на Али паша, племенник на Зейнел, закла зверски братята и сестрите му. Всичко това, Дочо видя през дупката на една пробита каца, където старата му баба, го бе скрила, за да го спаси. Но после един потерянин, я провеси на ченгелът, дето колеха прасето и старицата издъхна, вдигната над локвите от собствената й кръв.Затова, малкият тогава Дочо,добре помнеше зверствата, палежите и всички турски безчинства. Порухата, която очите му ежедневно виждаха, пълнеше детската му  душа, с неприязън и отвращение.  Когато порасна, Дочо остави старата си майка, за да иде четник в Ильовата дружина. Макар и да го беше страх от издевателствата на турците, той бе българин! Негов житейски смисъл, дълг, бе ,да се бори за свободата!Д ори под заплаха от казън! Затова се разбра с един свой приятел , да го отведе при четата. За тази цел, четири дни вървя пеш, докато измине тридесет и петте километра, за да достигне до Кюстендил. Оставаше само да преплува реката и да премине отсреща, където щеше да го чака хайдутата. Но тъкмо, когато го стори, цървулът му се закачи на трънка. Той се видя принуден да се предаде на турците, остал с един цървул.

Но преди да го направи, съумя да даде знак на другаря си, да се шмугне незабелязано в долчинките край пътя.

Дочо остана в къщата на намерилия го старец, докато напълно оздравя. Сетне, успя да измисли начин, да прати вест до дядо Ильо с писмо.

В писмото пишеше:

 

Скрий четата добре, войводо! Зейнел паша нареди на Юсреф ага, да пуснат потеря по вазе! Намерете добро укритие, докато премине потерята. Аз пострадах. Преби ме агата. Но щом се освестя, ще издебна нощта и ще дойда! Кажи на тата, че го обичам от все душа! Бъди здрав и нека Бог ти помага!

Дочо.

 

И той се закле, че ще изпълни обещаното. Дължеше го на себе си, на без време погубените животи, на своите братя и сестри. На майка си, на техния зачернен и порутен дом. Защото бе българин, който не бе забравил откъде е тръгнал, но също така помнеше, къде трябва да се върне, когато настъпи свободата. Онази, която той от все сърце жадуваше.

 

Невена Колева – “Хубаво е…”

 

Речник на непознатите думи:

гяур- В смисъл на свиня, както обидно турците са наричали българското население.

войвода- главен четник, главатар на чета

изкосо- накриво

конак- турско полицейско управление, с еквивалент на участък.

каймакамин или каймакам- главен турски полицейски инспектор.

Валия- областен управител

ага- длъжност втора по чин след пашата

вазе- вас 

заптие, заптия- турски полицай

хайдута- хайдутин, 

четник- член на хайдушка дружина

потеря- турска военна част, рота.

Потерянин – човек от потерята , войник

стъкна- запали

еничар- Малко момче, взето като кръвен данък от българско семейство,за да стане част от войската на султана

дан- Данък натура, който българите плащали всеки месец, за да не ги закачат турците.

Казън- смърт чрез посичане

дивни- чудни

каца- бъчва за вино

позовали- повикали, призовали

освестя – щом се закрепя и стъпя на краката си, да се свести.

шмугне- да се скрие нейде из храстите

другар- приятел.

Тата- диалектна форма за татко

все душа- цялата си душа

пущил- диалектна форма на думата пуснал.

Тежкотия- тук съм използвала думата в смисъл на тежък, робски труд!