Бригада

 – Хайде, колеги! Слизайте! Стигнахме! – изкомандва Анатолий, след като се протегна хубаво, че чак му изпукаха ребрата.

Младите хора, към които бе отправен апела послушно заизлизаха от колите и започнаха да се разтъпкват. Бяха шарена група – момичета и момчета. Накъдето и да се обърнеха виждаха лозя.

–  Толя, кой празник ще празнуваме сега?  – обърна се едно от момчетата към него –  Днес е четиринадесети февруари – Ще зарязваме ли или ще празнуваме Свети Валентин?

–  Сега ще зарежем лозята, а довечера ще се отрежем в къщата на брат ми… – засмя се той.

–  А Свети Валентин? – нацупи устни едно от момичетата.

–  Той върви в комплект с отрязването довечера. Сега ще работим, а довечера ще празнуваме и двата празника.

След няколко минути до тях спря джип, от който слез висок млад мъж и двамата с Анатолий се прегърнаха здраво.

–  Колеги, да ви представя по-големия си брат Паскал или както аз му казвам Пацо! Ела, да те запозная с бригадата – обърна се той към батко си – Тук сме колеги от института, една група сме!

Последният се усмихна и тръгна след брат си.

–  Това е Натали, моята приятелка! – представи той едно момиче. Двамата се усмихнаха и се здрависаха.

–  А това е Емма, най- добрата приятелка на Натали! – представи друго момиче.

Паскал се вцепени. Това бе най-красивото момиче, което бе виждал. Стройна, висока, със сини очи и тъмнокестенява, почти черна дълга коса.

–  Емма, с две м-та – представи се отново тя, като му подаде ръка. Той остана безмълвен. Само я гледаше. Анатолий го тупна здраво по рамото и го извади от вцепенението.

–  Аз…аз съм Паскал – съвсем тихо смотолеви той. Тя се засмя и той се изчерви.

–  Обикновено е по-приказлив – опита се да го оправдае брат му и пак го тупна по рамото. Този път по-леко.

Паскал се запозна със всички от групата, но не запомни имената на нито един от тях. Те влизаха през едното му ухо и излизаха през другото. Почти през цялото време поглеждаше с крайчеца на окото си към Емма. Ала тя си приказваше и се смееше с другите и не му обръщаше внимание. След като свърши запознаването той обясни как точно трябва да се подрежат лозите, раздаде ножици на всички.

–  Всичките лозя ли са Ваши? – поинтересува се Емма

–  Не! Само тези от дясната страна, с боядисаните в синьо бетонови подпори в началото. Общо шест декара.

–  Споко, брат! С аверите ще се справим за нула време – засмя се Анатолий.

–  А защо е необходимо да си боядисвате подпорите? – продължи с разпита си Емма.

–  За да знаем кое лозе на кого е. Тук в селото направихме преустройка – обясни той. – Понеже почвата тук е по-плодородна и обединихме лозята тука, а хората, които имаха имоти тук, се преместиха в района с по-лоша почва. И сега лозята дават по-добра реколта и така се издържаме. Всяко семейство има определена площ лозя и различаваме лозята си само по цвета на началните бетонни подпори. Тук всички сме като едно голямо семейство. Задружни сме и си помагаме, кой с каквото може. Аз например съм агроном и когато някой има нужда от съвет или помощ, отивам.

–  Това е чудесно! – блеснаха очите на момичето.

–  Стига приказки, на работа! – провикна се Анатолий и всеки от младежите хвана по един ред и започнаха да подрязват.

След малко Емма запя. Беше нейна интерпретация на известно джаз парче. Колкото повече слушаше Паскал, толкова повече се влюбваше в това момиче. Беше се запознал с нея преди няколко минути, но му се струваше, че я познава от цяла вечност. Не беше фен на джаза, предпочиташе народната музика, но нейната интерпретация му допадна. След това тя подхвана друга песен, този път народна. Всички работеха усърдно, но в един момент Паскал спря и се загледа в нея. Тя подрязваше през два реда и бе с гръб към него. Беше улучила една от неговите любими песни. Той си пое дълбоко въздух и се включи в песента. Това я стресна и тя спря да пее, обърна се към него и го погледна въпросително. Той ѝ се усмихна, като продължаваше да пее. Тогава Емма се прехвърли от другата страна на реда, за да бъде с лице към него и пак запя. Получи се много красива песен. Двамата се надпяваха през цялото време. Единия започне песен и другия се включи в нея, а след това обратно. Така се редуваха, докато свършиха работа. Накрая всички им ръкопляскаха. Прибраха се в къщата на Паскал, където се освежиха и си починаха.

Надвечер започнаха приготовленията на другия празник. Паскал и Емма си хвърляха тайни погледи, но колкото и да се стараеха, не успяха да скрият емоциите, които ги бяха завладели. Скоро стаята зажужа като кошер, като младите хора се подбутваха и подсмихваха. Емма не се стърпя и отиде до Паскал.

–  Искаш ли да бъдеш моя валентинка? – попита го тя. Той я погледна в очите и хвана лицето ѝ в шепите си.

–  Не! Искам да съм много повече! Знам, че се познаваме от скоро, но имам чувството, че сме свързани по някакъв начин. Искам да се събуждам всяка сутрин до теб, а също така да заспивам до теб! Искам да прекарам живота си с теб! Ще се омъжиш ли за мен?

Тя го погледна смело и просто каза:

–  Да!

 

Автор: Ирина Костадинова