Ти ще бъдеш моя, Валентина!

Казвам се Генчо, но всички ми викаха „Кухото”, след тая история с Валентина, с която работехме в една  фирма. Нея пък я наричаха „Вал – бадемовото дръвче“, защото парфюмът ѝ имаше дъх на цъфтящо бадемово дърво. Бързо я опознах.  Още  от първия ден във фирмата тя се  държеше с мен строго дистанцирано и доста високомерно. Аз съм добре сложен, с мускули като Шварценегер, защото тренирах упорито във фитнеса. Но тя явно не ме харесваше, защото тръгна с хилавия попски син Марайчо. И все го хвалеше: „Марайчо така, Марайчо онака“.

Това ме дразнеше, защото досега никое момиче не ми беше отказвало среща на кафе. Какви ли не начини опитвах, но тя твърдо държеше на Марайчо и не ми обръщаше никакво внимание, което съвсем ме изкара от равновесие и аз креснах:

– И все пак ще бъдеш моя, Валентина!

И от този ден се чудех как да я спечеля, но като разбрах, че е много влюбена в Марайчо, реших поне да си отмъстя. Съвсем  случайно разбрах, че най-добрата ѝ приятелка Катя също била влюбена в Марайчо и затова сега са се скарали. Марайчо винаги бил мил и учтив, но най-важното – баща му бил милионер. Тогава веднага ми стана ясно, защо Валентина се стреми към него. Поканих Катя и направо  поисках нейната помощ, като накрая ѝ казах:

– Така и ти ще си върнеш Марайчо, а и за ще получа Валентина!

Лицето ѝ светна и горещо заяви:

– Готова съм със всички средства да ти помогна, да действаме, Мефистофеле! И ще ти кажа, че Генка също е на наша страна. И тя мрази Валентина, защото сподели с мен: „Тая кучка се стреми само към милионите на бащата на Марайчо, аз на три пъти я засичам да се натиска със стария! Тя е долна проститутка, а се мисли за принцеса. Нека  бъде проклета! Досега на три пъти ми отнема мъжете, които желая!“.

Тогава се обърнах към Катя:

– Успокой се и ми помогни и тогава аз също ще ти помогна!

– Добре, утре ще пием кафе с Марайчо и ще му разкажа, че Валентина се стреми само към милионите на баща му!

– Чудесно, това може да го накара да я остави, но сигурна ли си?

– Този план винаги успява и след няколко дена Валентина ще бъде само твоя!

– Да се надяваме, а после ще ти върна услугата!

На другия ден Катя и Генка бяха в кафето. След малко пристигна  Марайчо и ухилен, седна при тях. Поръчаха кафе и се заговориха, а Генка започна да реди:

– Ти, Марайчо, не разбра ли защо ти се сваля Валентина? Не си, нали! Но Катя ще потвърди, че двете я засякохме да се натиска с баща ти, защото ти за нея си само спирка, а тя се стреми към милионите на баща ти! Кажи му, Кате!

– Така е, Марайчо, казваме ти го, защото сме на твоя страна. Тази проститутка не те заслужава! Тя довчера се подвизаваше на околовръстното, а днес се прави на принцеса!

Марайчо ги гледаше опулен и най-накрая, схванал за какво става въпрос, плахо отвърна:

– Сигурни ли сте?

– Повече от сигурни, защото и двете я видяхме!

В този миг в кафенето влезе Валентина и се отправи право към тяхната маса.

– Марайчо, нали трябваше да се срещнем на площада, какво правиш с тези проститутки?

Катя и Генка скочиха и настървено закрещяха:

– Кой е проститутка, ма, ти си единствената проститутка тук!

Те я сграбчиха за косите. Трите жени се затъркаляха в кафенето и в този момент се появи полицията.

Когато разбраха за какво се бият, полицаите се разсмяха и си тръгнаха.

Тогава Генчо Кухото стана от своята маса, приближи се до Валентина и прошепна:

– Ела с мен в друго кафене, там ще си поговорим и ще останеш доволна от моето предложение!

– Добре, да вървим! – неочаквано се съгласи тя и двамата с Кухото се отправиха към съседното кафе. Там Генчо поръча водка с кола. Веднага след втората чаша предложи на Валентина приятелството си. Тя неочаквано бързо се съгласи и той ѝ предложи да отидат у тях, но тя отказа с думите:

– Никога не го правя при първа среща!

– Добре, тогава до утре! – отвърна Генчо Кухото и почти весел и щастлив се упъти към дома си.

На другия ден напразно чакаше Валентина, но тя не се появи и той тръгна към любимото ѝ кафене. Там бяха Марайчо, Катя и Генка, която  съчувствено му каза:

– Тя замина с бащата на Марайчо на сватбено пътешествие!

Това беше като гръм от ясно небе и Генчо Кухото си поръча двойна водка с кола и потъна в мислите си.

Автор: Стефан Страшимиров