Интервю с Милен Нанков

Конкурсът “Забравеният език” завърши, но благодарение на него (а и на предните ни инициативи) ви срещнахме с автори с неподражаем мироглед и стил. Един от тях е Милен Нанков, който се представи достойно в конкурса за разказ на ужасите “Хорър дизайн” и беше включен в сборника с отличени творби “Хорър дизайн: Създадени от мрак” и в “Забравеният език”. Затова е и изключително удоволствие да взема това интервю с Милен Нанков.

Здравейте, г-н Нанков, от биографията Ви разбрах, че сте работили като журналист. Явно това е положило основите на характерния ви стил. От кога пишете? От 1974 година. Оттогава е и първата ми публикация в сп. „Родна реч“. На първия ми разказ. Той се именуваше „Гълъби“. Сюжетът: първи любовни трепети… Нищо необичайно за един юноша. При втория ми прозаичен опит, от „Родна реч“ ми отговориха, че се занимавам с тематика, неприемлива за социалистическото ни общество. Пак нищо необичайно… И реших, че щом не ме бива в прозата, явно съм роден за поет. И ми трябваха 7-8 лета, за да се убедя, че в мерената реч съм още по-зле, и се върнах към изходната точка на залисията ми със словото.

Вашият стил на писане е толкова различен от всичко, което съм срещал до сега, че смятам следващия конкурс на “Литературен дизайн” да е анонимен, само за да се уверя, че Ви разпозная безпогрешно. Кое Ви вдъхновява? Това, което е вдъхновявало Балзак…

Разказът, с който участвате в “Забравеният език” се казва “Наденицата”. Ако трябва да съм честен, когато прочетох заглавието се разсмях. Още повече, че преди да оценя не гледам имената на авторите, за да съм максимално обективен. Факт е, че разказът не е от най-веселите, макар и привидното приповдигнато настроение. Скоро читателите ни ще могат да го прочетат. Има ли прототип героя от “Наденицата”?

Не. Както е и с повечето ми разкази. За разлика от трите ми романа. От тях първите два са биографични, третият – на петдесет процента. При разказа се опитвам аз да говоря чрез героите си, при романа или новелата – героите говорят чрез мене. В големите текстове съм в ролята на медиатор, посредник между персонажите и читателя. Или поне си мисля, че съм в тази роля. Кой писател може да каже докъде му е достоверното и откъде започва т.нар. художествена измислица?

В този разказ специално усещам много, много Уудхаус и Чудомир – чудесна комбинация, но още по-силна, защото е българска. Български сетинг, типични български герои, както беше в “Хорър дизайн”. Героите Ви започват своето битие от кръчмата (поне в двата случая, в които се срещнах с творчеството Ви), откъде започва Вашето вдъхновение?

Творчеството на сър Удхаус ми е като черна дупка, ред не съм прочел от него. Въпреки че е на една ръка разстояние от поколението на Хемингуей, Дж. Лондон, Фицджералд или Пасос, а и съм лют почитател на Самюел Лангхорн Клемънс… Най-вече заради последния и Чудомир, обещавам да прелистя и Удхаус…

Кръчмата ли е люлката на социалния живот на българина и масата, около която са насядали образи и зевзеци, ли е нашия си, натурален и истински “фейсбук”?

Краткият ми отговор е: Да! По-образният е дословно Вашият въпрос без питанката накрая! Кръчмата е българската неправителствена организация. Лично аз имам особено отношение към нея. До 10-годишната си възраст, в хода на разните тогавашни всенародни тържества или панаири, съм се губил или забягвал на няколко пъти и всеки път родителите ми, Бог да ги прости!, са ме намирали в кръчма, седнал до тогавашните бляскави, вълшебни оркестри.

Какво обича да прави Милен Нанков освен да пише?

Малцина са писателите у нас, за които се знае, освен творчеството им, и живота им в пълнота. Този литературен жанр линее в отечеството ни и днес. Липсва ни традиция за него най-вероятно. А защо ни липсва традиция е друга тема… Колкото до скромната ми личност, обичам повече и от писането да спортувам и да търся онази магическа кръчма, която е любил и издирвал Папа…

Автор сте на пет книги – откъде читателите биха могли да се сдобият с тях?

Чрез личен контакт с мене. Макар че преди време неволно открих сайт книгопродавница, където видях за изненада и мои книги…

Кои са любимите Ви български и световни писатели?

От родните писатели – всеки, който пише с любов към отечеството и с преклонение пред Господ. От иноземците – Исак Бабел, Франсоаз Саган, Жак Превер, Харуки Муракими… Изобщо, свалям шапка на всеки автор, владетел на простото изречение. От двете страни на Балкана негов първомайстор е Софроний Врачански…

Има ли жанр, в който се чувствате комфортно, и съответно такъв, в който не бихте искали да пристъпите?

Господ да ме пази от драматургията и сценария…