В творчеството на Димитър Иванов Стоянов, по-известен с псевдонима си Елин Пелин, се открояват ясно три типа разкази: такива, при които изобщо не присъства социален конфликт (”Ветрената мелница”, “Ангелинка”, “На оня свят” и др.), такива, при които – напротив – той дори е представен нагледно чрез наличието на герои от различни социални прослойки (”Андрешко”, “Печената тиква” и т.н.), и такива, при които социалното присъства, но социалното присъства, но персонажите са от една каста (”Косачи”, “Мечтатели” и т.н.). От последната група е и разказът “Спасова могила”.
Тази творба – типично за жанровата характеристика на късия разказ – обхваща само една случка: болният Монка и дядо му Захари отиват да нощуват на Спасова могила преди Спасовден, понеже има предание, според което тогава Бог помага на вярващите, но само ако те си тръгнат от храма преди изгрев слънце, за да оставят там болестта си. През нощта Монката сънува как дядо Боже слиза от небето, идва при него и му предлага да го заведе при майка му,, като по този начин ще го избави от страданията му. На сутринта детето е намерено мъртво, но усмихващо се. Чрез този детайл смъртта е представена като своеобразно спасение вследствие на религиозната вяра приживе.

Същата идея е загатната още в завръзката на творбата с думите на дядо Захари: “Който вярва, ще се спаси”. Героят е ревностен християнин и искрено вярва, че внукът му ще се оправи; търпи болката от тежестта на тялото на Монката, но все пак носи момчето към храма – подробност, на която ще бъде обърнато специално внимание по-нататък.
Сходен по отношение на човеколюбието и отдадеността образ е този на Соня Мармеладова от романа “Престъпление и наказание” на Фьодор Достоевски. Въпреки нечистия си занаят, героинята организира погребението на баща си, грижи се за болната си майка, която не оставя до самия край, съвсем сама отглежда братята и сестрите си, първа разбира, че главният герой е извършил убийство, веднага му прощава и започва да го напътства към духовното изцеление. В една от по-късните сцени на книгата дори закоравели престъпници й симпатизират и започват да се държат добре около нея. Всички описани характеристики доказват нейното човеколюбие, подобно на това на дядо Захари от Елин-Пелиновата творба.
И двете произведения насочват към идеята, че истинската религиозна вяра помага на слабия човек да преодолее премеждията на реалния живот, да се “извиси” над материалното и да разреши – по един или друг начин – проблемите си. Разликата е във формата на изцелението: Разколников (главният герой в “Престъпление и наказание”) се отървава от откраднатите пари и се предава на полицията (като акт на прераждане – умира затворникът, за да се роди човекът в него – близко до Вапцаровата интерпретация в “Песен за човека”), а при Елин Пелин Монката е спасен от мъките и пратен на небесния склон при майка си.
Тук се откроява и мотивът за положението в равнината – обектите, намиращи се по-нависоко (небесния склон, прозорчето на храма и самият дядо Боже) създават позитивна асоциация, а тези, които са на земята (болните хора, пълзящите като духове сенки, дърветата, приличащи на зверове) са по-скоро негативни. Затова и дядо Захари вдига Монката – държи го нависоко, опитва се да го предпази, да го “извиси”, което служи като предпоставка за края на разказа.
По този начин и е разгърнат проблемът за вярата в “Спасова могила” – чрез постъпките на героите, репликите им (особено репликата на дядо Захари: “Който вярва, ще се спаси.”) и дори чрез авторските детайли и идеята за литературната пространственост.
Героите на Елин Пелин не са статични – било то Лазар Дъбака и дядо Корчан, които редовно сменят проектите си, Лазо, който изоставя другите косачи, за да се увери, че жена му не му изневерява, героят от “Ангелинка”, който бърза да се прибере от планината, за да срещне любовта си, или Монката, който иска веднага да оздравее, за да може да играе с другите деца – всички персонажи са в постоянно търсене на щастието си, като често само вярата им ги крепи!

Николай Петров
ЛитКритик
Николай Петров е литературен критик и носител на национални награди. Ученик е в 81 СУ „Виктор Юго”.

Независимостта понякога струва повече. Ако ни четеш и следиш, подкрепи ни:
Банковата ни сметка (в лева/BGN)
“Юдизайн БГ” ООД
IBAN: BG37STSA93000027928343
BIC: STSABGSF
Банка: ДСК
Основание: Дарение