Интервю с Десислава Мирчова

Здравей, Деси!

Радвам се, че се съгласи на това интервю. Разкажи за себе си на нашите читатели с няколко думи, моля те.

Емпатична. Емоционална. Открита и позитивна. Традиционна българка. Горда майка. Щастлива съпруга. Душа пътешественик. Вярвам в Бог, вярвам в доброто. Вярвам в това, че всеки от нас е дошъл на този свят с някакъв вид дарба, за да помага, или с мисия, която трябва да следва. Всеки е уникално добър в нещо и трябва да открие какво е то. И когато се посвети на това, когато отвори сърцето си, нещата се случват с лекота и от само себе си. Това съм аз в същността си. Иначе, ако трябва да се представя малко по-традиционно, бих разказала за себе си съм отраснала и продължавам да живея в едно малко миньорско градче – Бобов дол. В момента съм на 32 години. Израснала съм в работническо семейство. Баща ми, както повече мъже в града работеше като миньор. Майка ми беше шивачка, а от скоро работи в хранителен магазин. Имам и по-малък брат. Омъжена съм и имам 6 годишен син. Магистър съм по образование в сферата на икономическите науки. Работила съм като учител по математика в училището, в което завърших средното си образование, а в момента работя в системата на МВР.

Скоро ще излезе първата ти самостоятелна книга. Това е стихосбирката “Мечтателка”. Ти мечтателка ли си?

Първо искам да изкажа най-искрените си благодарности към теб и екипът ти за отношението и съветите ви. Напътствахме през цялата време и успяхте да направите всичко, което исках. И да, мечтателка съм. Когато избирах заглавието на книгата много исках да бъде нещо, което да олицетворява моята същност, за да могат читателите още в заглавието да добият представа за мен. Аз мечтая непрекъснато и вярвам, че когато човек желае нещо много силно Вселената му го изпраща. Издаването на тази книга за мен е една сбъдната мечта. Все пак мечтите са това, което ни дава сили и ни вдъхновява да продължим напред.

Какво те накара да пишеш стихове?

Емпатията е това, което ме води. Освен своите съм склонна да преживявам и чуждите емоции. Много от стиховете са вдъхновени от други хора, разказала съм чужди истории. Чрез писането изразявам това, което чувствам. То ми помага да преодолявам и проблемите от ежедневието. Когато пиша пред мен сякаш се отварят други врати и хоризонти. Пътувам в друг свят.

Кои са любимите теми, които разглеждаш в поезията си?

Споделена и несподелена, тайна и вдъхновяваща Любовта е в основата на моята поезия. И не само онази Любов между мъж и жена, а и тази към семейството. Не мога да не отбележа, че имам и стихове посветени на Вярата, Доброто и разбира се на Мечтите.

Лириката за теб емоция ли е или споделена мъдрост и поука?

Преди всичко винаги са емоциите. Те са тези, които ни вдъхновяват. От тях разбира се можем да се опарим и да ни бъдат за урок, да си извадим поука. А всяка поука е мъдрост. Ако в една творба не са вложени чувства и емоции, тя няма как да достигне до сърцата на читателите. Лириката е чувство!

Кога започна да твориш?

Бях много малка, около 10 годишна. В училището с две приятелки бяхме решили да си направим наша група. Трябваха ни песни и така започнахме да си пишем текстове. Оказа се, че моите най-добре се получават и така започнах да пиша стихове.

Опитвала ли си да пишеш и в проза?

Не съм опитвала все още. В главата ми се въртят истории, които искам да разкажа. Надявам се един ден да успея.

Кои са любимите ти поети в национален и световен мащаб?

За мен най-докосващи са стиховете на майсторът на българската лирика Дамян Дамянов. Обичам да чета и поезията на Евтим Евтимов. Освен стихове те оставят след себе си и много текстове на песни, който ще се пеят вечно. От световните поети харесвам Уилям Ърнест Хенли, Джорджия Скот, Робърт Бърнс, Уилям Шекспир.

По книгата “Мечтателка” работи с Павлина Соколова – една от най-добрите съвременни поетеси. Какво мислиш за намесата ѝ в ролята на редактор?

Павлина Соколова успя да влезе много навътре в душата ми. Прочете ме с лекота и отвори съзнанието ми към нови възможности. През цялото време ми повтаряше „Това знам, че можеш да го напишеш по-добре“ и аз наистина го правех. Даваше ми насока накъде да дълбая, за да извадя най-доброто от себе си. Тя ме вдъхнови и освен страхотен поет и редактор, тя е и изключително добър и топъл човек. Много съм щастлива, че съдбата ни събра.

Имаш ли си любим стих или цяло стихотворение?

Да, на Дамян Дамянов

„Остани тази нощ, тук при мен остани
двете тежки врати любовта ни ще скрият,
ще ни пазят отвън тези неми стени,
за една нощ сами ще избягаме ние“…

Ако трябва да посоча някое от своите може би „Всичко си“, защото е посветено на моят съпруг.

„Толкова малко е “Обичам те“, толкова
пред обета за вярност в божия храм,
пред трепета вечер да отвориш вратата
и да зная, че винаги ти ще си там.“

Кога намираш време да пишеш?

Времето ме намира. Просто идва някаква мисъл, независимо от мястото и времето и аз я улавям. В повечето случаи започвам с една дума или изречение и не знам накрая как ще завърши.

На тишина ли твориш или пък докато слушаш музика?

Предпочитам да творя на тишина. Тя ми помага да надникна в себе си, да чуя вътрешното си Аз, за да успея да пресъздам историята по най-вълнуващия начин.

Какво обичаш да правиш през свободното си време?

В ролята на майка ми е доста трудно да открадва време за себе си. Обожавам да пътувам, а когато остана сама вкъщи или пиша или чета книга.

Какво те накара да решиш да издадеш поезията си?

Както вече споменах пиша стихове от дете. Докато четях чужди книги, си представях как държа в ръце своята собствена. Чаках да дойде подходящият момент, да се почувствам готова да споделя стиховете си, и той дойде.

Каква е ролята на изкуството като цяло в наши дни?

Виждам как все повече хора се обръщат към духовното в търсена на себе си. По този начин започват да се преоткриват , да намират своето призвание. Изумена съм в една толкова малка страна като нашата, колко талантливи хора има – писатели, поети, художници, музиканти и актьори. Изкуството помага на хората да изразяват емоциите си, да загърбват проблемите си независимо дали ще бъде чрез музика, книга или филм. Затова играе изключително важно роля в наши дни. Това което ние, като хора на изкуството създаваме може да промени животи и за мен е много важно да оставя след себе си стихове, които да носят хубаво послание.

За финал пожелай нещо на нашите читатели.

Пожелавам ви да се предизвиквате и преоткривате всеки ден, да надграждате знанията си и да трупате мъдрост. Приемайте трудностите за урок и помнете, че каквото давате на света, това ще се връща към вас. Затова правете добрини и обичайте с цялото си сърце.

Мечтайте силно, за да могат мечтите да победят страховете ви!

Желая успех на “Мечтателка” и още много споделено творчество, на което публиката откликва!

Независимостта понякога струва повече. Ако ни четеш и следиш, подкрепи ни:
Банковата ни сметка (в лева/BGN)
“Юдизайн БГ” ООД
IBAN: BG37STSA93000027928343
BIC: STSABGSF
Банка: ДСК
Основание: Дарение