Валентинка

Днес той ѝ подари сърце от хартия. Никой никога досега не беше го правил. Сърцето беше малко с размерите на медальон и яркочервено. От дългото държане в ръката ѝ то се бе стоплило и част от червената боя бе попила в дланта ѝ. Когато разтвори пръстите си, върху линията на живота ѝ се открояваха бледите очертания на сърце. „Малко детско, наистина,“ помисли си тя, “но пък и някак си истинско”. Стори ѝ се, че дочува туптене. „Сигурно си внушавам“, мина ѝ през ума докато внимателно го доближи до ухото си. След секунда долови слабо туптене! „Живо е!“…

Изведнъж пръстите на ръката ѝ се свиха и смачкаха парченцето хартия на топка. После с прецизност, с която борави ръката на опитен стрелец, хартиената топка тупна в кошчето под бюрото при още двайсетина други смачкани хартии като нея. 

„Жена без сърце е“ продума най-овехтялата от всички топки и приключи мисълта си с дълбока въздишка. 

Автор: Минка Параскевова

39 Views