Новини
Читалище „Искра-1964“, София, открива юбилейния си 60-годишен творчески сезон на 02.10.2023, понеделник, от 17:30 часа [...]
Continue reading
Конкурсите Новини
Първи национален конкурс “ За чиста и свята република”, организиран от е-списание “Литературен дизайн” и [...]
Continue reading
Конкурсите Новини
Е-списание “Литературен дизайн” и ПП “Пряка Демокрация” обявяват първи национален конкурс за разказ на тема [...]
Continue reading
Новини Разкази
АЗ СЪМ АНА! А АЗ СЪЩО СЪМ АНА! Криминален разказ по действителен случай. 3 часа [...]
Continue reading
За книгите и четенето Новини
За краткото време, откакто се занимавам с книгоиздаване, видях и две, и двеста. Клишето “корицата [...]
Continue reading
Илюстрация – Теодор Манолов, Евгений Йорданов – от комикса СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА 2. Проектът се издава от Исторически парк ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ РОМАН ПО КОМИКС. Първа книга на СПАРТАК. РОМАНЪТ бе подпомогната финансово от Национален фонд Култура. Очаквайте я на хартия до края на годината. Вече сме на страниците на Втора книга. Публикуваме я, така […]
„Евтаназия на любовта“ – Сони Димитрова Бях в ступор. Току що евтаназирах единствената истинска любов, която имах и едва ли щях да срещна друга. Стоях и гледах как душата ѝ отлита в небитието. В дясната ръка държах скалпел, мислех че ще ми се наложи и да аутопсирам. Но защо да го играя патолог при положение, […]
ДЖЕНЕРАЛ – Генерал, така ли?! – попита учудено Лео. – Генерал, Дженерал… – нещо такова. – Ама че тъпо име за такава игра. Нито е някаква стратегия, нито битки има… – К’вато и да е, имаш шанс да изкараш някакви пари с нея. Не е като да гледаш тъпите реклами и да чакаш в края […]
Моят любим герой- Малката русалка Моят любим герой е Малката русалка, но не тази обработената, напудрената, вкараната в стереотипа Дисни „принцеса“. А онази Андерсеновата чиста“душа“, вярваща в мечтите си, копнееща за истинска любови. Живеейки в два свята, тя не принадлежи нито на един от тях. Морското дъно е нейният дом, но там не се чувства […]
Това четиво е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура по програма „Творчески стипендии“ Илюстрация: Манолов, Макаров; цвят: Димитров Използваме преработени и завършени рисунки от автора и екипа му, създадени за комикс-албума СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА, издаден от Исторически парк. От днес СПАРТАК. РОМАНЪТ се публикува на прима виста и почти в реално време, така, както […]
Обрати Историите започват по един начин и често завършват по съвсем друг. Понякога изобщо не завършват, а друг път дори не започват. За доброто и злото няма време, има хора. Всеки човек носи в себе си и едното и другото. Така стояха нещата и в семейство Владиславови. Времето у тях често беше като застояло, сякаш […]
МРАК – Миличко, иди и купи сладолед, че ми се е дояло. -Дояло ти се било! Време е за лягане, а ти сега си се сетил, че ти се яде сладолед. В цял свят хората знаят, че не трябва да се яде два часа преди лягане, а ти сладолед искаш! Посред нощ! -То, аз […]
Космическа пародия: Истината за възникването на живота на Земята – Термо? Термо! Ставаш ли? – Моп замери спящия си приятел с една от кубинките си. – Ставай! Ще закъснеем за лекции! – Ей сега, де… – промърмори Термополус и се обърна на другата страна. – Хайде, де! Професор Глоуб пак ще ни мъмри – едно […]
„Сълзите на дракона“ от Кръстю Мушкаров е разказ за едно вълнуващо приключение на две вълшебни същества – вещица и дракон. Останали сами в жестокия свят, събрани от ясновидещата съдба или от сляпата случайност, те откриват, че за оцеляването си зависят един от друг. Могъщи сили се опитват да ги използват, да ги разделят и дори […]
Върви си човекът по свойта пътека нелека Елена Влайкова Мъж или жена е този вървящ човек е почти без значение. Аз се спирам на вариант с жена, прибираща се вкъщи след дванадесетчасова нощна смяна. Маршрутът ѝ е винаги един и същ. Тя върви като навита с пружина кукла. Качва се в тролея. автоматично сяда. Съзнанието […]
Убога къща – убога човек Нели Арнаудова Паднал първият сняг. Затрупал короните на дърветата, покривите на къщите и криволичещите пътеки в селото. От заранта ехтяла глъчката на дечурлигата, които се плъзгали по снега и се замеряли се със снежни топки. – Мале, нека и аз изляза навън, виж другарите ме чакат- молил се Хасанчо […]
Приказна есен Вероника Иванова Разказът е носител на 3 награда в конкурса „Забравеният език“. Момичето се криеше под шарения си бариш, плах като малко птиче, поглеждаше през ресните му и ситнеше по пътя, като изглеждаше, че сякаш не стъпва, само леки облачета прах, като въздишки се носеха след нея, а устните й мълвяха: -Майко, матице.. […]
Интервю с Милен Нанков Конкурсът “Забравеният език” завърши, но благодарение на него (а и на предните ни инициативи) ви срещнахме с автори с неподражаем мироглед и стил. Един от тях е Милен Нанков, който се представи достойно в конкурса за разказ на ужасите “Хорър дизайн” и беше включен в сборника с отличени творби “Хорър […]
Сговорната дружина на Николай Гешев му донесе първо място в конкурса “Забравеният език”. Зад наградата му надничат Трайко, Балдю, Семко, Ради и цяла България. Дружно си заслужиха отличието! Как ще си го поделят, те ще си решат – отново по приятелски! Освен приятелство и родолюбие, навсякъде в разказа се лее музика и грее вяра! Прочетете […]
Лъчите на короната Имало едно време, отдавна, но не чак толкова, далече, но не прекалено, едно малко кралство, наречено Кастерган. Китни речни клисури прорязвали снежнобелите му планини, а между тях като изплакани от мъка сълзи се спотайвали кристално сини езера и скокливи водопади. Преливащи от златист пясък пустини се простирали между огненочервени вулканични кратери и […]
Отражение Настъпи утрото. Отворих прозореца, за да се освежа и позволя на сетивата ми да се хармонизират с новия ден. Рижко нежно се намести в скута ми. И двамата обичахме ранните утрини преди улиците на града да се изпълнят с шум, прах и глъч.. Все още нямах конкретни планове. Оставях деня бавно да се роди […]
Разказът е изготвен и се разпространява с подкрепата на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески стипендии”. Спомените остават Вали. Капките потропват по главата ми, искат да отмият вината. Вместо това пробиват дупки в нея. Махам кърпата от лицето си. Затварям очи и се облягам назад. Миризмата на озон и тухлен прах ме удря в носа. […]
РЕКАТА, ЧАСОВНИКЪТ И ДЕТЕТО МАЙКАТА И ВРЕМЕТО Имало едно време една река. Всъщност имало много реки и много времена… Но сега ще ти разкажа за една от тях. Бил топъл летен ден. Едно момиче отишло при реката и седнало край нея. Заплакало… То било много тъжно. Било свидетел на твърде много скандали, страхувало се […]
Старото радио Днес се чувствах добре и бях в отлично настроение. Даже кракът почти не ме болеше и можех да правя доста дълги разходки с любезното съдействие на една канадка. Не, не жена от Канада, а е една особена бастуноподобна патерица. Наскоро се оперирах и сега бавно се възстановявам, тоест безделнича. Отидох на балкона, за […]
РЕКАТА И ЧАСОВНИКЪТ Имало едно време една река… Всъщност има много реки и много времена. Всяка река отмерва Времето, неизменно. По-вярно и точно от часовник. Дори от швейцарски… Но нека ви разкажа накратко една история. Моята история. Или поне част от нея. Нека побързам да я разкажа, защото Времето е непредвидима категория и шега с […]
Коледа в мъгла Алекс се опитваше да си спомни последната Коледа, която е прекарал спокойно със семейството си. Не беше особено голям фен на този празник. Цялото това суетене и истерично пазаруване около коледните празници страшно го дразнеше. Но въпреки това тази година Алекс бе решил да празнува със семейството си както му е редът. […]
„Нощни разходки“ – Филип Бакьов Миналото лято започнах да се разхождам късно през нощта. Това беше добър начин да се освободя от стреса на живота: най-угнетяващият, от които беше работата и опитите да бъда добър родител за дъщеря ми. Беше по-лесно през учебната година, когато тя беше на детска градина, докато аз бях на работа, […]
„Принадлежност“- Ваня Неделчева Йорданова – Не знам защо трябва да идвам с теб, и то с влака? С колата за нула време щяхме да стигнем! Калина се възмущаваше от внезапното заминаване, но мърмореше на себе си. Знаеше, че възражението ѝ е напразно и майка ѝ няма да си направи труд да ѝ отговори. Но днес […]
ЧАСТ 2 Успях да хвана последния автобус за град, който е на час път от нашия. Там живееше приятелка на мама. Още докато бях бременна открих телефона ѝ в едно старо тефтерче. Свързах се с нея и ѝ разказах историята за гаджето, което ме е зарязало бременна и тя се отзова на молбата да ми […]
ЧАСТ 1 Отново е късна есен, отново слънцето залязва, а ситни капки дъжд отново мокрят лицето, косата и анцуга ми докато тичам по плажа. Вече четиринадесет години не пропускам спортуването по залез. Макар че от слушалките на айпода ми звучи любимата рок музика, която винаги успешно ме пренася далеч от реалният свят, всяка вечер нещо […]
Приливът по пълнолуние играе роля като един от процесите, движещи кръговрата на живота. В основата на този кръговрат стоеше воденица толкова голяма, че луната скриваше горния ѝ край по веднъж на всяко денонощие. Воденицата се извисяваше от ръба на море, чиито води тихо се стичаха надолу от края на света. Толкова солена беше морската вода […]
Дори не беше мъхесто; не беше от онези приятно рошави плюшени мечета, сякаш току-що излезли от плитчините на ледените води на планинска река, рошави мечета, които те разтапят с тъмнокафявата си козина и усмихнатите си очи. Беше най-обикновено плюшено мече, каквото човек можеше да си купи във всеки магазин за детски играчки: с мека и […]
Здравей, Димитър! Радвам се да те приветствам на страниците на “Литературен дизайн”. Представи се на нашите читатели, ако обичаш! Здравейте! Казвам се Димитър Петров-Регин. Роден съм в град Железногорск, СССР през 1979 година. Завърших гимназията в град Годеч през 1997 година. Работя предимно в сферата на строителството и хлебопроизводството. Живея в град Сливница. Започнах да […]
Ели и Нина вървяха бавно по баира, наслаждавайки се на тишината на гората и на есенната красота завладяла всичко наоколо. Газеха из шумата от разноцветни, нападали навсякъде листа, подритваха ги и дружно се смееха. Нина, като едно невинно дете, грабваше някое кафяво или жълто листо, издебваше приятелката си и ѝ го закачаше в косите. А […]
Двете вишни поднасяха листата си на вятъра и той ласкаво ги милваше в желанието си любовта им да трае по-дълго от отреденото. Червеният плод не натежаваше достатъчно, така че на земята ѝ се налагаше да надигне влажните си пръсти, за да го целуне. При срещата на любовта доста червени вишни се търкулваха весело в тревата, […]