Интервю с Димитър Петров Регин

Димитър Петров Регин

Здравей, Димитър!

Радвам се да те приветствам на страниците на “Литературен дизайн”. Представи се на нашите читатели, ако обичаш!

Здравейте! Казвам се Димитър Петров-Регин. Роден съм в град Железногорск, СССР през 1979 година.

Завърших гимназията в град Годеч през 1997 година. Работя предимно в сферата на строителството и хлебопроизводството.

Живея в град Сливница. Започнах да пиша сериозно преди няколко години и издадох последователно сборник с разкази, четири приказки, една съвместна стихосбирка и една самостоятелна стихосбирка.

 

Ти си автор на няколко детски книжки. Какво те насочи към писането за деца?

Най-хубавите си години прекарах в библиотеката „Н. Й. Вапцаров“ в град Годеч, където майка ми бе главен библиотекар. Там, като дете, се влюбих в детската и детско-юношеската литература.

Може би за това обожавам да пиша за деца, някак отвътре ми идва. Без напрежение, без предварителен план, просто изливам чувствата си. Но основната причина е, че искам децата да бъдат възпитани в морални ценности, които смея да твърдя липсват в съвременното общество.

 

Нужно ли е един автор да има деца или да работи с деца, за да може да пише за тях?

Не зная. Аз нямам деца и не работя подобна професия, но ги разбирам. Мисля че е до усещане и до запазването на детето в нас самите.

 

Какво е най-важното да прави един родител, за да приучи дететo си към любов към книгите?

Да му даде личен пример. Това е напълно достатъчно. Децата копират от нас. Ние сме техните герои.

 

Как се зароди твоята любов към книгите – първо към четенето, а после към писането?

Всичко идва от майка ми. Тя обожаваше книгите, живееше за тях. Аз започнах да чета от втори клас и не съм спирал нито за ден. По този начин въображението ми се разви до толкова, че вече имам свой собствен свят от образи. Просто магия!

 

Кои са твоите любими прозаици в световната и в българската литература?

Може би ще са ми нужни десет страници да ги напиша. Но най-любими са ми:

Астрид Линдгрен, Айзък Азимов, Стивън Кинг, Иван Кулеков, Иво Иванов, Едмонд Де Амичис, Чарлс Буковски, Кърт Вонегът, Максим Асенов, Димитър Гулев, ДоутънТръмбо, Сан Антонио, Орсън Скот Кард, Толкин, Боян Биолчев, Пархомов, братя Мoрмареви, Лъвкрафт, Удхаус, Дийн Кунц, Васил Акьов, Хемингуей, Артър Хейли, Томас Харис, Клифърд Саймък, Фредрик Бакман, Клавел и така нататък…

 

Кои са любимите ти поети?

Много харесвам Идън, Вирхов и Олегов.

 

Напоследък попадам на различни мнения, които споделят тенденцията писането и книгите да се разглеждат като продукт, за които важат всички маркетингови подходи, както е за стоките. Смяташ ли, че преди да седнеш да пишеш, трябва да направиш persona, т.е. профил на идеалния ти читател, и едва след това да “наточиш перото”?

Аз не правя така. Не пиша за никой, не се целя в конкретна група читатели.

Пиша каквото чувствам. Някой път ме разбират, друг път – не…

Не одобрявам литература, насочена по този начин.

 

Каква трябва да е една литертура, за да ти допадне?

Оригинална. Разбирам че всеки автор преди това е станал читател и има влияния. Но не трябва да се прекалява с тях. Иначе е копиране.

 

Колко книги четеш на година? Какви са жанровите ти предпочитания?

Средно успявам да прочета около 70 книги на година. Нямам жанрови предпочитания, въпреки че предпочитам фантастика пред романтичен роман.

 

Toва, което някога е било
Toва, което някога е било

На 9 май представи дебютната си стихосбирка. Разкажи ни повече за пътя на книгата “Това, което някога е било”?

Началото на тази книга тръгна преди две години и половина, когато се запознах с двама поети, на премиерата на моя сборник с разкази. Поетите са Олегов и Славов. До тогава бях чел малко, като количество, поезия. Опитвах се да пиша стихове, но се страхувах да се изразявам така. Те ми показаха колко красива и необятна е поезията и аз добих увереност да пиша. Веднага след „Отгатнати чувства “ седнахме с моя редактор Денис Олегов, и от четиристотин мой стиха избрахме тези деветдесет, който са в книгата. Те минаха през много сериозна редакция, за което много благодаря на Денис. Любимата ми част от пътя на стихосбирката беше, когато я редактирахме часове наред в един малък ирландски бар, на фона на Megadeth. Исках самата стихосбирка да е със социална насоченост, защото живеем във времена на тежки въпроси и сложни отговори. Важно е да се питаме.

 

Стихотворенията, които включи в “Това, което някога е било” в какъв период са писани?

Всички стихотворения са писани от 2020 до 2021 година. Много стихове написах тогава.

 

Как живее живота си Регин – в поезия или в проза?

Аз живея в приказка. Хлапе съм. Така чувствам света.

 

Нека те върна малко и към дебютната ти книга “Парченца живот”. Кое те провокира да издадеш разказите си? Доволен ли си от книгата и продажбите ѝ? Успя ли тя да ти донесе популярност и възможност да развиеш таланта и уменията си?

Когато започнах да пиша разказите нямах намерение да издавам книга. Направих една странична във фейсбук и започнах да ги публикувам там. Исках да видя дали ще ги харесат хората. Оказа се че доста се харесват и аз се размечтах за първа книга.

Писах имейли на няколко издателства.

Първи откликнаха „Лексикон „. Всичко стана страшно бързо. Към днешна дата може да се каже че книгата е изчерпана.

Надявам се някой ден да я преиздадем.

Благодарение на нея станах издаван автор.

 

“Отгатнати чувства” – книгата, която дава заявка за поетичните ти таланти. Тя е колаборация между теб и Анна Влахова. Какво обедини стиховете ви и ви накара да осъществите този поетичен дует?

Историята е много интересна. Публикувам един дълъг стих във фейсбук, нещо като откровение. Под него, като коментар, Анна Влахова написа продължението му. В същия стил. Бях много впечатлен и и го казах. На другия ден тя ми предложи да направим съвместна стихосбирка. Всичко стана много бързо. Редактор пак е Денис Олегов. Рисунките са на хора от една група „Самоуки български художници „. Получи се страхотна химия между всички нас.

 

Какво е това нещо, което обединява творческите ти търсения, които намират различни форми и проявления?

Добротата, под всякаква форма.

 

Задължителен въпрос: пишеш ли роман?

Да. Почти е готов. В него засягат две много сериозни теми за мен. Това ще е първият ми роман и съм много развълнуван.

 

Какво следва след “Това, което някога е било”?

Пиша много любовни стихове. Може би още една стихосбирка…

Очаквам и издателството да издаде още две мои приказки.

Кога намираш време за писане? Обичаш да пишеш на тишина или в компанията на музика?

Приказки пиша в събота и неделя през деня. Разкази пиша през нощта.

Стихове пиша навсякъде, по всяко време.

Един литературен миш-маш.

Разсейва ме музиката, трябва ми тишина.

 

Желая ти успех в творческите търсения и на книгите ти! За финал пожелай нещо на нашите читатели.

Много харесвам вашите читатели, защото са умни, будни хора, които харесват различната гледна точка и обичат книгите.

Пожелавам им много усмивки, много книги и много вдъхновения!

 

 

 

 

 

129 Views