Замръзналото езеро – 12

Глава 12

**Белослав**

С Ермолай вървяхме по пътя към езерото. Беше време за вечерна молитва. Разказах му какво беше станало днес в училище и той едва не полудя. Почервеня от гняв и започна да се заканва, че ще затрие Зорница от лицето на тази земя и никой няма въобще да я помни, но аз му наредих да не я закача, докато не разберем какво да правим. Когато стигнахме, съветник Бисер вече ни чакаше на брега на езерото, натопил крака във водата.

‒ Господарю! Лорд Ермолай! Защо са тези напрегнати физиономии? ‒ попита Бисер с глупава усмивка. ‒ Планът ни проработи. Никой не знае, че сте тук.

‒ Не е точно така! Онова човешко момиче видя всичко! ‒ извика лорд Ермолай.

‒ Нали се погрижихме за нея ‒ Бисер махна пренебрежително с ръка.

‒ Ами явно не сме! Оказа се, че хипнозата ни нямала ефект върху нея ‒ каза троснато Ермолай.

‒ Лорд Ермолай! Сдържайте се малко ‒ срязах го аз.

Усмивката на съветник Бисер мигом изчезна.

‒ Какво искате да кажете? Господарю, това вярно ли е? ‒ обърна се той към мен.

Аз въздъхнах тежко и разтрих уморено слепоочието си.

‒ За съжаление, е вярно. И нямам никакво обяснение защо.

‒ Но… но… това е ужасно ‒ запелтечи Бисер. ‒ Сега остава само да се разприказва и сме свършени!

‒ Няма да се разприказва. Обеща ми да си мълчи ‒ казах аз.

‒ И Вие ú вярвате? ‒ Бисер ме изгледа с повдигнати вежди.

‒ Не! Това е катастрофа! Няма как това дрънкало да не се разприказва! ‒ избухна лорд Ермолай. ‒ Нали ги видях! С шантавата си приятелка постоянно идваха в кафенето, за да ни наблюдават. Едната дори се опита да ме разобличи!

‒ Каква са направили?! ‒ Бисер вече беше тотално шокиран.

‒ Лорд Ермолай, бихте ли млъкнал, за да помисля? ‒ дарих подчинения си с леден поглед, за да престане да всява паника.

Той млъкна, врътна се демонстративно и седна на брега на езерото.

‒ Говорих с нея. Първоначално хипнозата ни е имала ефект, но само за няколко часа. След това главата ú била замаяна, но си спомняла всичко. След като вече разбра какви сме, я придумах да не казва на никой и да го пази в тайна.

‒ И все пак, няма как да ú вярваме, господарю ‒ каза Бисер. ‒ Нужна е само една дума, за да ни надушат блатниците. А направят ли го, нямаме никакъв шанс.

‒ Може пак да ги заловим и да им изтрием спомените, ако се наложи. Разбрахме, че поне това работи ‒ обади се Ермолай.

‒ Да, но сами видяхте колко усилия отне това предния път ‒ каза Бисер.

Аз седнах на един камък като натопих глезените си във водата и се загледах в далечината.

‒ Какъв друг избор имаме? ‒ попитах.

Бисер замлъкна за малко, после каза:

‒ Според мен, единствения избор, който имаме е да се махнем от тук. Да отидем в друг град, далеч от тук. Тъкмо блатниците ще изгубят следите ни.

‒ Няма как да стане, защото тук е единствения портал към вкъщи ‒ казах унило.

Бисер изпуфтя раздразнено и започна да крачи напред-назад.

‒ Не може да е единственият. Трябва да има и друг. Не може този свят да е  толкова малък, че да няма други портали.

‒ Може и да има, но тук най-добре се сливаме с местните. Ако смяташ, че тук е зле, извън този град ще е още по-зле ‒ казах аз.

‒ И какво предлагате да правим сега? ‒ попита паникьосано Бисер.

‒ Не ни остава нищо друго, освен да изчакаме и да видим какво ще стане. А сега е време за молитва. Хайде ‒ скочих от камъка и подканих подчинените си да навлязат в езерото с мен.

‒ Да чакаме проблема да ни се стовари на главите. Любимото ми ‒ промърмори лорд Ермолай, докато навлизаше във водата.

Започнахме обичайната си вечерна молитва и околността отново се изпълни с трепета на гласовете ни. От вибрациите или може би от водата, която ни обгръщаше, успях да се успокоя. Или поне малко ми се проясниха мислите. Отпуснах се и се отдадох на момента. Напомних си, че сме били в много по-лошо положение и сме се справили. Така че това далеч не е толкова зле. Един човек ни разкри, голяма работа!

Само дето това се оказа най-бърборещият и обсебен от темата човек…

Дали все пак не можем да извлечем някаква ползва от това?

Молитвата свърши и тримата въздъхнахме облекчено. Определено имахме нужда да живнем малко и да се отпуснем. Плувахме и се наслаждавахме на водата и уединението си, докато не чухме шум от чупене на клонки зад близките храсти.

Ах! Блатници?!

‒ Кой е там? ‒ извика сурово Бисер и светкавично запрати една водна сфера към храстите.

‒ ААА! ‒ изпищя нещото.

Бисер направи жест с ръка и водната сфера се издигна над храстите, уловила жертвата си.

Любопитните очи на нахалната ми съученичка срещнаха моите.

‒ Зорница! ‒ възкликнах аз.

‒ Бъл-бук ‒ явно и тя се опита да каже нещо, но само мехурчета излязоха от устата ú, а секунди след това започна да размахва безпомощно  ръце.

‒ Бисер, пусни я! Тя се дави! ‒ извиках аз.

За моя изненада, съветникът ми не изпълни каквото му наредих. Само извъртя очи и обърна глава към мен.

‒ Значи това е нахалното човешко момиче, за което ми казахте. Хм, май изведнъж намерих решение на проблема ни ‒ каза той и очите му пробляснаха злокобно. Така правеше когато уловеше безпомощна плячка.