Mar
Обожавам, когато литературата ме среща с нови и съвременни български автори, най-вече прохождащи такива. Разбира се таргетa на романа “Змей закрилник” е по-скоро тийнеджърски, но пък е фентъзи, затова и посегнах към него. Още повече, че все още съм под влияние на изключително позитивното ми мнение за “Кало Змея”, а на подсъзнателно ниво направих връзка между двете книги, заради думата “змей”.
Преди да мина към същността на това ревю ми се иска да упомена, че Симона Панова е млад автор, родена е 1992 година, учила е висше образование в Англия, където и е работила 5 години, след което се е върнала в родния си Видин.
Сюжет на “Змей закрилник” от Симона Панова
Царкинята на видинската крепост, която наследява трона от своя баща, заради своята разумност и мъдрост (за разлика от двете си импулсивни и жестоки сестри) залюбва змея Пламен, а “Ако змей залюби мома, тя е обречена. Очите му изпиват силата ѝ, тя започва да линее и скоро умира – без значение дали е обикновена смъртна, или царкиня.”. Затова Вида е принудена с измама да вгради Пламен в основите на крепостта, за да я пази и поддържа. От своя страна змея проклина Вида и тя, заедно с двете си сестри, са превърнати в триглава ламя. Не стига това, но и Пламен се оказва отцеубиец, а неговият брат Йордан държи да го накаже за този грях. Действието се развива в период над 1000 години като в наши дни героите са младежи, които дружат и обичат да се шлаят из “Калето” и крепостта.
И така вече са изминали 1000 години и предстои сблъсък между Пламен и Йордан, самодивата, залюбила Пламен и царкинята Вида (заедно със сестрите си) и четиримата младежи. Кой ще победи? Ще помогнат ли магическите талисмани крепостта Баба Вида да бъде запазена и да закрила населението?
Тематика на “Змей закрилник” от Симона Панова
Във фентъзи жанровото позициониране е трудно да се заложи на ясна тематика, но тук най-ясно се открояват темите за, вече споменатия от мен грях на отцеубийството, справедливостта и обективността, любовните чувства между хората (слагам тук под общ знаменател с хора и фолклорните образи) и приятелството като нещо чисто и истинско стойностно.
Стилистика на “Змей закрилник” от Симона Панова
Симона Панова пише романа от три гледни точки с “аз-формата”. От една страна Рая – момиче от съвремието, Зора – самодивата, която е залюбила Пламен и Вида – царкинята. Тук идва първия ми момент на неудоволствие. Вместо “аз-формата” да предложи по-личен и по-емоционален прочит на действието, тя е просто схематично нахвърляне на факти, а читателя е ням свидетел с ограничена видимост без да успее “да влеже под кожата” на нито един от споменатите герои и да разбере/ приеме личната му мотивация за всяко едно от действията му.
Фолклорните елементи и легендата, на която базира сюжета Симона Панова, са твърде често преповтаряни и водят до усещане за втръсване и спъват като цяло гладкия процес на четене.
Самите герои, които Симона Панова въвежда, са безплътни и безинициативни, образите им не са ярки, мотивацията им е загадка, което води да усещането, че са просто кукли на конци, които биват подръпвани в една или друга посока, за да има някакво действие. От друга страна Зора и Рая имат доста сходства в характерите, което би могло и да е умишлено и развите в другите две части на трилогията. Пламен, който е представен за борец за справедливост, заради която убива баща си, през цялото време се държи като безволево зомби, което няма мнение, няма желания, решения и онзи пламък, който би бил характерен за змей. За разлика от него, брат му Йордан е сравнително добре описан и развит като отрицателен герой, воден от желанието за мъст. По принцип в литературата и киното по-лесно се изграждат отрицателните герои, но това само трябва да е стимул за авторите да обръщат изключително внимание на своите протагонисти. Споменавайки главните действащи лица, трите посоки на 1 л.ед.ч., липса ясна диференциация на наистина главните герои, носители на авторовата идея. В никакъв случай това не е задължително, но се изисква изключително майсторство да въведеш няколко героя, да ги опишеш и покажеш толкова живо, че те да привлекат симпатии или антипатии, за да се зачуди читателят кой/ кои от тях са главните герои.
Диалозите в романа “Змей закрилник” от Симона Панова звучат изкуствено и са далеч от реалността и живата реч, която използват нашите съвременници. За преди хиляда години би могло да се заложи на наложените стереотипи от средновековните романи, за да се задържи вниманието и да се придаде достоверност.
В книгата липсват същински важни описания, които да въведат читателя в обстановката, а самата крепост Баба Вида е така описана, че ако човек не я е виждал на живо, ще остане с впечатлението, че е огромен средновековен замък с хиляди кули, стаи, коридори и дворове. Това хиперболизиране не работи в полза на сюжета и действието.
Лично мнение за “Змей закрилник” от Симона Панова
В предходната точка описах основните минуси на творбата на Симона Панова “Змей закрилник”, а като плюс мога да кажа, че някои сърдечни тръпки са добре описани и вплетени разумно в сюжета без да натежават. От друга страна редакторската работа не е спомогнала за това текста да стане по-четивен и гладък, да се изгладят моменти в сюжета, да се развие нишката, така че да увлекателността на действието да се изнесе на ново ниво. Това е учудващо, тъй като отговорен редактор е Милена Ташева, позната от работата си в “Жанет 45” и “Софтпрес”, понастоящем в “Сиела”.
Втори плюс, който мога да изведа е идеята за тази история като цяло и смелостта да се забърка фолклорен елемент с легенда и съвремие, което по принцип е нормален похват в световен мащаб, но на нашата територия липсва като адекватно експлоатиране.
Оценка: 2/6
Можете да се запознате с други мненията на читатели в платформата goodreads: ТУК.
Интервю със Симона Панова можете да чуете ТУК.
*снимката на авторката е от “Видин Алманах”
Валентин Попов-Вотан
главен редактор
Валентин Попов е български писател, носител на редица значими национални и международни отличия за проза и поезия. Негови творби могат да се прочетат на български, английски и италиански.
